Определение № 5327 от 20.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 289/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Н. Н. от [населено място] срещу въззивно решение № 1152 от 17.10.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1458/2023 г. на Варненския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 1247 от 13.04.2023 г. по гр. д. № 1633/2022 г. на Варненския районен съд в частта, с която са уважени предявените от К. Я. Н. против касатора искове с правна квалификация чл. 109 ЗС и ответникът е осъден да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху жилищния си имот с идентификатор **** по КККР на [населено място], като премахне постройка (навес), изградена от обработен с байц-лак дървен материал и метални свързващи елементи, с площ от 13 кв. м, находяща се в югозападната част от дворно място с идентификатор *** по КККР на [населено място], както и да премахне разположените в нея движими вещи, подробно индивидуализирани в решението. За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено, че ищцата в първоинстанционното производство К. Н. е собственик на 80/294 ид. части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], както и на построената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор ****, а ответникът Л. Н. притежава 107/294 ид. части от същото дворно място и първия етаж от жилищна сграда с идентификатор ****. През 2021 г. в югозападната част на дворното място, без съгласието на ищцата, е изградена постройка /навес/ от обработен с байц-лак дървен материал и метални свързващи елементи, в която ответникът държи множество движими вещи, посочени в исковата молба. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, както и от свидетелските показания е установено, че изграденият навес е в непосредствена близост до жилищната сграда на ищцата, което създава пречки за нормалното упражняване на правото й на собственост върху къщата и двора. Тези пречки се изразяват в ограничен и силно затруднен достъп до къщата, както и възможността за извършване на ремонтни дейности, пренасяне на багаж и подхождане на МПС до нейния вход при нужда. Съхраняваните под навеса движими вещи също пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху дворното място и сградата. Същите застрашават сигурността й, тъй като са лесно запалими, нарушават санитарно-хигиенните, противопожарните и архитектурно-градоустройствените изисквания към жилищните пространства и възможността на ищцата да обслужва външните тела на климатиците, затрудняват поддръжката на преминаващите през фасадата на сградата отводнителни системи, както и разполагането и преминаването на противопожарна техника в случай на аварии. Държането на тези вещи в общия на ищцата и ответника двор, против нейното съгласие, създава пречки тя да упражнява пълноценно и в пълен обем правото си на съсобственост върху тази част от него, като затруднява преминаването й за достигане до жилищната сграда. По тези съображения предявеният иск по чл. 109 ЗС е уважен. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички представени от страните доказателства и всички възражения и доводи на страните, както и да изложи мотиви по отношение на доказателствата, които не приема“; 2. „Приложима ли е петиторната защита по чл. 109 ЗС, след като съществуването на постройката /навес/, ведно с находящите се в нея движими вещи не накърняват правата на другите съсобственици и не противоречи на установения режим на ползване на имота; Какви обстоятелства са относими и какви доказателства следва да се съберат, за да се стигне до извода за премахване на навеса, ведно с движимите вещи, находящи се в него; Следва ли в такива случаи да се търси баланс между интересите на страните и до каква степен се отстъпва от интереса на ищцата“; 3. „За да бъде ангажирана отговорността на ответника, следва ли в резултат на неоснователното действие да има позитивен резултат, в смисъл на реално установено вредоносно поведение“; 4. „В конкретния случай не съставлява ли надхвърляне правото на съсобственост с премахването на постройка (навес), ведно с намиращите се в него движими вещи, собственост на ответника, които пречат на лице, което не обитава своя имот, с цел подхождане на МПС до входа на къщата на ищцата, както и в този случай съдът може ли да постанови да се премахнат, за да се осъществи защитата по чл. 109 ЗС“; 5. „Допустимо ли е съгласно правилата на процесуалния закон да се установява със свидетелски показания пречки за използването на имота на ищеца, по-големи от обикновените, каквото е изискването на чл. 50 ЗС, от свързани със създаден силно затруднен достъп до къщата й и затруднена възможност за извършване на строително-ремонтни дейности по фасадата и покрива на къщата й, подхождане на МПС до входа на къщата на ищцата, т. е. връзката между ограниченията на собствеността, конкретното неоснователно действие на ответника, и обема на препятстване на упражняване на правото на собственост на ищеца от тези действия и по-конкретно, за което са нужни специални знания“; 6. „Следва ли за категоричното доказване на двете предпоставки на основание чл. 109 ЗС - неоснователното действие и преченето, в случай на искане за премахване на навес, съдът да следи за изясняване на въпроса надвишена ли е, или не допустимата норма на застрояване и на практика това ограничава ли някоя от страните като собственик, макар и на идеална част от имота“; 7. „Допустимо ли е, съгласно правилата на процесуалния закон, да се установява със свидетелски показания санитарно-хигиенните, противопожарните и архитектурно-градоустройствените изисквания към жилищните пространства, доколкото по делото няма приложени конкретни предписания на технически общински органи, като последица от неспазване на конкретните предписания, включително и при липса на СТЕ с поставени относими въпроси, за да се направи преценката дали е налице ограничаване упражняване правото на собственика в пълен обем“. Бланкетно се релевира основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответната страна по жалбата К. Я. Н. е подала писмен отговор, в който е изразила становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес посоченият от касатора правен въпрос определя обективните рамки, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1./. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. По отношение на първия поставен въпрос, отнасящ се до задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, доводите и възраженията на страните, е създадена задължителна за съобразяване от съдилищата практика на ВКС, с която обжалваното решение е съобразено, нито е налице противоречие с посочената от касатора казуална практика на ВКС. Съгласно приетото по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и т. 19 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно остави в сила, отмени или измени първоинстанционното решение. В случая мотивите на въззивната инстанция са ясни и формирани в резултат на собствената й дейност по оценка и анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. В допълнение следва да се отбележи, че визираното в чл. 12 ГПК задължение на съда да прецени всички доказателства по делото не означава задължение за тяхното поименно посочване и изброяване, респ. за изрично изразяване на мотиви по всяко от тях, а необсъждането на конкретни аргументи и доводи на страната може да основе наличие на основание за допускане на касационно обжалване, само ако това би имало значение за крайния извод на съда за основателността на предявения иск. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с крайния резултат от въззивната проверка и в тази връзка излага аргументи за неправилност на изводите на решаващия съд, не е предмет на проверка в настоящото производство по чл. 288 ГПК. Една част от останалите поставени въпроси са свързани с установяването на конкретна фактическа обстановка и са формулирани по начин, непозволяващ даването на принципни отговори, а други не кореспондират на решаващите мотиви на съда за уважаване на предявените искове, посочени по-горе, поради което не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. За да удовлетворява очертаните изисквания към общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, поставеният правен въпрос следва да почива на приетите за установени от въззивния съд факти и обстоятелства. Правни въпроси, мотивирани с фактически твърдения каквито не са възприети във въззивното решение, нямат обуславящо изхода на спора значение и са неотносими към делото. Те представляват доводи за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което не е предмет на проверка в настоящото производство по селектиране на касационната жалба. Нямат обуславящо изхода на спора значение и въпроси, отнасящи се до съпътстващите, а не до решаващи мотиви на въззивния съд за постановяване на решението, каквито в случая са съображенията, че съхранението на движимите вещи под процесния навес, по отношение на който е прието, че са налице предпоставките на чл. 109 ЗС за премахването му, нарушава санитарно-хигиенните, противопожарните и архитектурно-градоустройствените изисквания към жилищните пространства. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че липсва противоречие със сочената от касатора във връзка с тези въпроси практика на ВКС, отнасяща се до различни от настоящата хипотези, нито същият е обосновал релевираната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, излагайки доводи относно значението им за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, респ. за визираните в т. 4 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, които в случая не са налице. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Сочените от касатора евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС, тъй като от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответницата по касация сторените от нея в настоящото производство разноски в размер на 3360 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,