Определение № 360 от 21.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 952/2022 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ – областно пътно управление – София против решение № 266517 от 11.11.2021 г. по гр.д.№ 8818/2020 г. на СГС, в частта, с която е отменено решение № 724646/14.04.2020 г. на ПС-София в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от В. М. С. против касатора за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3000 лв. до 5 000 лв. и вместо това е присъдено обезщетение в размер на още 2000 лв., т.е. общо 5 000 лв. за претърпените неимуществени вреди на ищцата В. М. С. от претърпяно ПТП на 14.11.2017 г. на АМ „Тракия“ в посока София, кв. 17+500, ведно със законната лихва 14.11.2017 г. до датата на изплащане на сумата. Обжалва се решението и в частта, с която е потвърдено решението на РС, в частта му, с касатора е осъден да плати обезщетение до размер 3 000 лв., както и в частта, с която е отхвърлен обратният иск на Агенция „Пътна инфраструктура“ – областно пътно управление – София против „Автомагистрали“ ЕАД за претендираната сума за обезщетение по първоначалния иск. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, защото протокола за ПТП не бил пълен, не бил ясен механизма на ПТП, не е установено деликтно поведение на касатора предвид това, че е възложена с договор дейността по подържане на АМ „Тракия“ на третото лице помагач „Автомагистрали“ ЕАД. Оспорва се и вредоносния резултат и причината връзка между ПТП и уврежданията на ищцата, за които е отразено, че имат давност от преди две години, т.е. от преди инцидента. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност. Това основание се свързва с това, че протокола за ПТП е нечетлив, непълен и неточен, не бил подписан от представител на касатора и поради това трябвало да бъде изключен от доказателствения материал и не се ползвал с материална доказателствена сила. Не било сигнализирано на касатора за препятствие на пътя, съгласно чл. 165,, ал.1 т.3 ЗДвП. СТЕ не е установила физическите характеристики на препятствието. Не били приложени снимки от съставителя на протокола за ПТП. Не било отчетено, че психичните оплаквания на касаторката са с давност от преди ПТП и при определяне размера на обезщетението не е приложена правилно нормата на чл. 52 ЗЗД. Ответницата по касация В. М. С. оспорва касационната жалба и допускането до касационен контрол на наведеното основание поради това, че наведените оплаквания не сочат на обемидна неправилност и не е налице основание за допускане, а по същество оспорват касационната жалба. Ответникът по обратният иск оспорва оспорва касационната жалба и допускането до касация, счита, че решението, с което е отхврълен обратният иск е съобразено с доказателствата и конкретно с установеното, че няма възлагане за отстраняване на конкретната неравност на пътя от касатора, а от договора между тях не следва автоматично задължение за отстраняване. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: На 14.11.2017 г. В. М. С. се движела по АМ“Тракия“ с автомобил марка „Форд“ и на 17+50 км., посока София, спукала се задна гума на излязъл деформиран елемент – желязо на платното. В резултат на инцидента получила остра стресова реакция, характеризираща се със силна тревожност, потиснатост, намалена концентрация, лабилност на емоцията и вегитативни реакции – смущение на съня, изпотяване при спомена за случилото се, които постепенно затихват. Въззивната инстанция е преценила за неоснователни възраженията, че не е доказано наличието на деформиран елемент на пътя и че такъв елемент е причина за ПТП, а не шофиране с несъобразена скорост. Прието е, че протокола за ПТП от 14.12.2017 г., представлява официален писмен документ, който се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като не е оспорено авторството му, и за отразените в него факти, възприети лично от актосъставителя – мястото на инцидента, вредите по МПС и състоянието на пътя, това, че има фуга на мост с наличие на изскачане и деформиране на фугата на моста. Тъй като в протокола на ПТП не е отразено наличие в зоната на инцидента, на пътен знак, предупреждаващ за неравност/препятствие по пътя и знак за ограничение скоростта на движение под допустимата за движение по магистрала, т.е. под 140 км/ч., възражението за движение с несъобразена скорост не е възпрето от съда. Обратно доказване на факти, различни от отразените в протокола не е направено. Напротив, разпитаните свидетели и приетата неоспорена САТЕ, според заключението на която неравността на пътя може да се възприеме от 40 м. при зона за спиране 164,17 м. са потвърдили и допълнили констатациите в протокола за ПТП. Д., че протокола за ПТП е трябвало да бъде изключен от доказателствения материал на основание чл. 183 ГПК е отхвърлен, защото по делото не е правено искане в предвиденият преклузивен срок да се изиска оригинала, а е приложен само заверен препис. Като неоснователно е преценено и оплакването за непълнота на протокола за ПТП и липса на представен снимков материал към него, тъй като към момента на изготвянето му – 14.11.2017 г. не е имало подобно изискване. Наредба № I-167/24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС и чл. 2, ал. 2 от Наредба № IЗ-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, да заснеме местопроизшествието и увреденото МПС, е отменена считано от 19.08.2014 г. Действащата към релевантния момент Наредба № IЗ - 41/12.01.2009 г. /в редакция - ДВ, бр. 19 от 28.02.2017 г./, чл.2, ал.2 изисква снимковият материал за разположението на пътните превозни средства и причинените щети да се заснемат от органите на „Пътна полиция“ - МВР при посещение на ПТП в електронен формат. Образецът за протокол за ПТП също не съдържа изискване за прилагане към него на снимки. И на последно место, механизма на ПТП може да се установява и с други доказателства. Относно ангажиране отговорността на АПИ, съдът е приел, че съгласно Закона за пътищата и ППЗП, АПИ е задължена да поддържа републиканската пътна мрежа, част от която се счита и участъка от АМ“Тракия“, където е станало процесното ПТП, да отстранява препятствия по пътя по смисъла на пар.1, т.19 ППЗДвП. - нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението/, и доколкото такова препятствие не е обозначено на надлежния ред - чл.52, ал.1 ППЗДвП, чл.13, ал.1 ЗДвП, то длъжностни лица при ответника са допуснали противоправно бездействие, от което е причинена вреда на процесното МПС, довела до принудителното му спиране на пътя. Липсата на доказателства относно това дали на ищцата е платено обезщетение от застрахователя е обяснено с това, че в преклузивните срокове ответникът не е направил подобно възражение. С тези мотиви е потвърдено решението в уважената част за обезщетение за 3 000 лв. по въззивната жалба на АПИ против решението по първоначалния иск. По въззивната жалба на ищцата относно размера на обезщетението, съдът е намерил същата за частично основателна. Съобразил е, че освен приетите от първоинстанционния съд причинени неимуществени вреди – изразяващи се в емоционален шок по време на инцидента и след него, страх от увреждане не само на собствения й живот и здраве но и този на сина й, интензивни в първите 2 месеца, последващото болнично лечение в клиника по психиатрия с диагноза „постравматично стресово разстройство“, поради това, че два месеца след инцидента не е могло да се овладее стресовото й състояние с домашно лечение, пристъпите на панически атаки с ясно изразени вегетативна симптоматика и ситуативна тревожност, потвърдено както от издадената епикриза при изписване от болницата, така и от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, Последната е установила и причинната връзка между инцидента от 14.11.2017 г. и последвалата невротична симптоматика, диагностицирана като „остра стресова реакция“, характеризираща се с преживелищни симптоми-силна тревожност, потиснатост, намалена концентрация, лабилност на емоциите, и вегетативни симптоми- соматизационно напрежение, нарушение на съня. Съдът е обсъдил това, че ищцата е лекувана от панически атаки от 2016 г., но е прието, че това не изключва наличие на причинна връзка, тъй като инцидента е обострил състоянието и е довел до нови страдания, Съобразено е изложеното от вещото лице, че и по време на делото ищцата има персистиращи невротични проблеми –напрегнатост, раздразнителност, емоционална лабилност, провокирани от спомени за инцидента, но те не причиняват на ищцата нито трайна дезадаптивност, нито качествено разстройство в психичното функциониране. Като са съобразени и свидетелските показания за конкретните страдания на ищцата, критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД /в случая вида и обема на причинените на ищцата неимуществени вреди и тяхната продължителност - поне 2 месеца от инцидента в по-активна фаза, а след проведеното болнично лечение овладяването им, и остатъчната персистираща симптоматика/, съдът е определил обезщетение в общ размер 5 000 лв., като е осъдил касатора да плати още 2 000 лв. В останалата част, с която е отхвърлена от РС претенцията до пълния предявен размер 15 000 лв. решението е потвърдено. За същата разлика е отхвърлен обратния иск, така както е отхвърлен за целия размер на обезщетението с мотив, че договорът не предвижда незабавно автоматично отстраняване на повредите по пътя от Автомагистрали“ ЕАД, а АПК като възложител не е възложил отстраняване на конкретната повреда на пътя, довеля до инцидента. Касаторът АПИ се е позовала единствено да основанието по чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК – очевидна неправилност. Това основание не е обосновано. Изложените твърдения касаят оплаквания по съществото на спора, т.е. твърденията са за неправилност на изводите на въззивния съд, но те са обхванати от хипотезата на чл.281, т.3 ГПК, а основанието по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК предполага неправилността да е от естество и до степен, че да може да се установи от съда от съдържанието на съдебния акт, без да се преценяват съображенията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. Очевидно неправилен е съдебния акт, постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, както и когато е постановен „extra legem“, т.е. когато съдът е постановил акта си въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Като очевидно неправилен по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК се квалифицира и въззивен съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, които не са наведени обосновани от касатора. В конкретния случай не се установява нито една от хипотезите на квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт - законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя смисъл, делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Обжалваното въззивно решение не е постановено при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика Затова не е налице наведеното основание по чл.280, ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответницата по касация следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски за настояща инстанция в доказания с договора за правна помощ размер 1800 лв. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение