Определение № 3241 от 03.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1652/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. В. П., подадена под вх. № 13074/15.05.2024г. чрез процесуален представител адв. Л. Б. от САК срещу решение № 400 от 04.04.2024г. по в.гр.д.№ 415/2022г. на САС, 4 състав. С обжалвания акт в производство по чл.250 ГПК е оставена без уважение молба с вх.№ 3743/12.02.2024г., уточнена с молба вх.№ 6042/06.03.2024г., подадени от К. П. за допълване на постановеното по делото решение с произнасяне по въззивната й жалба вх.№ 263088/13.12.2021г., депозирана с молба вх.№ 263084/13.12.2021г. За да постанови обжалвания акт, въззивният състав е квалифицирал подадената от К. П. предходна касационна жалба с вх.№ 3743/12.02.2024г. срещу въззивното решение № 1348/23.11.2023г., като молба по чл.250 ГПК. С касационната жалба вх.№ 13074 се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Не се оспорва фактът, че подадената от ищцата К. П. на 13.12.2021г. въззивна жалба е върната с влязло в сила определение. Акцентира се на обстоятелството, че във връзка с подадената от насрещната страна - от ответника НББАЗ въззивна жалба, ищцата е депозирала писмен отговор в срока по чл.263,ал.1 ГПК, в който изрично е заявила искане - в случай, че съдът приеме, че депозираната от П. въззивна жалба с молба вх.№ 263084/13.12.2021г. по описа на ОС Видин, е подадена извън предвидения за това срок, съдът да счете, „същата за насрещна въззивна жалба и да я разгледа при условията на чл.263,ал.2 и сл. ГПК“. Посочва, че по този начин, в срока за отговор на въззивната жалба на ответника, тя е заявила изрично искане да бъде разгледана депозираната от нея въззивна жалба (по отношение на която САС и ВКС са приели, че е просрочена) като насрещна въззивна жалба и това е сторила с цел да не се прилагат отново по делото голям обем страници с едно и също съдържание, при положение, че въззивната жалба се намира по делото. Уточнява се, че когато е депозирала отговора по чл.263,ал.1 ГПК, ищцата не е имала яснота дали ще бъде приета за разглеждане нейната въззивна жалба, поради което, в срока за отговор на жалбата на ответника, тя се е възползвала от правото си на насрещна въззивна жалба, която подлежи на разглеждане независимо от просрочената й жалба. Акцентира, че изявлението въззивната жалба да се разгледа като насрещна, е направено в срока за отговор по чл.263, ал.2 ГПК. В инкорпорираното в касационната жалба изложение се иска допускане на касационното обжалване по въпросите: 1/ „ При върната поради неспазен срок въззивна жалба следва ли да се приеме, че същата не може да бъде разгледана като валидна насрещна въззивна жалба при положение, че страната в срок за отговор на въззивната жалба на ответника по чл. 263 ГПК е направила изрично искане в тази посока и е поискала да се възползва от правото си на насрещна въззивна жалба като единствено е препратила към мотивите на вече депозираната от нея по делото въззивна жалба?“ Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1, т.1, предл. първо ГПК на основание решение № 136 от 27.10.2023г. по гр.д.№ 3893/2022г. на 3 г.о. на ВКС. 2/ „ Следва ли съдът да се произнесе по всички своевременно направени възражения - в случая с отговора на въззивната жалба на ответника изрично сме препратили към депозираната от нас жалба и сме поискали да се приеме като насрещна въззивна жалба, но съдът не я е разгледали не се е произнесъл по направените в нея възражения и искания?“ при същата допълнителна предпоставка, обосновава с позоваване на решението по т.д.№ 1740/2014г. на 1 т.о. на ВКС. 3/ „ С оглед на диспозитивното начало може ли страната в отговора на въззивната жалба да препрати към друг депозиран от нея документ в случая въззивна жалба по делото и да поиска от съда да я разгледа като насрещна въззивна жалба, като ползва вече един път изложените от нея мотиви?“ Твърдението е за противоречие на обжалвания акт с решението по гр.д.№ 667/2022г. на 4 г.о. и по гр.д.№ 2388/2021г. на 3 г.о. на ВКС. 4/ „ Задължен ли е съдът да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет искания, доводи и възражения на страните, ако те са своевременно направени, съобразени с инстанционната фаза на делото и по установения процесуален ред?“. Твърдението е, че след като съдът е приел, че не следва да се произнася по депозираната от ищцата насрещна въззивна жалба съдът е процедирал в противоречие с решението по т.д.№ 587/2018г. на 1 т.о. на ВКС. 5/ „ След като страната в срока за отговор и в самия си отговор на въззивната жалба желае съда да се произнесе по наведените от нея доводи за неправилност на постановеното първоинстанционно решение, като препраща към тях, длъжен ли е съдът да се съобрази?“ Позовава се на противоречие с решението по т.д.№ 859/2021г. на 1 т.о. на ВКС. Към въпросите е посочена и допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. В писмен отговор от НББАЗ не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Ищцата К. П. е депозирала на 13.12.2021г. пред САС въззивна жалба срещу решението по гр.д. № 99/2021г. на ОС Видин, оспорвайки като занижен размера на обезщетението за неимуществени вреди, които са й присъдени за загубата на нейния баща. Въззивна жалба е подадена и от насрещната страна НББАЗ на 25.11.2021г., препис от която е връчена на ищцата на 18.01.2022г. С определение № 3140/09.12.2022г. по образуваното в.гр.д. № 415/2022г. съставът на Апелативния съд, произнасяйки се по допустимостта на подадената от ищцата въззивна жалба, е приел, че срокът за въззивното обжалване за тази страна е започнал да тече на 28.10.2021г. и е изтекъл на 11.11.2021г., поради което жалбата от 13.12.2021г. е депозирана извън срока по чл.259,ал.1 ГПК. Същевременно е мотивирано, че подадената от ищцата на 13.12.2021г. жалба не може да се счете за насрещна, тъй като срокът за подаване на такава е с начало 18.01.2022г. и край 01.02.2022г. спрямо датата на връчването на препис от подадената от ответника въззивна жалба (18.01.2022г.). По тези съображения е прекратено въззивното производство в частта по подадената от ищцата въззивна жалба. На 31.01.2022г. ищцата е подала отговор на въззивната жалба, депозирана от насрещната страна, последният абзац от който съдържа маркиран текст със съдържание „Моля, в случая че приемете, че депозираната от името на доверителката ми въззивна жалба с молба от 26084 от 13.12.2021г. пред ОС Видин, е подадена извън предвидения за това срок, то моля да счетете същата за насрещна въззивна жалба и да я разгледате при условията на чл.263,ал.2 сл. ГПК.“ Определението на въззивния съд за връщане на подадената от ищцата въззивна жалба е потвърдено с Определение № 811/24.04.2023г. по ч. гр. д. № 1010/2023г. на ІV г.о. на ВКС. На 09.10.2023г. от името на К. П. е депозирана молба във връзка с насроченото за същата дата открито съдебно заседание пред САС с искане съдът да съобрази заявеното становище в отговора на въззивната жалба на НББАЗ - подадената от П. въззивна жалба да бъде разгледана като насрещна такава. Поискано е съдът да се произнесе по депозираната насрещна жалба и да осъществи размяна на книжата по чл.263,ал.3 ГПК. На проведеното на 09.10.2023г. съдебно заседание пред САС процесуалният представител на ищцата е поискал да не се дава ход на делото, за да бъде изпълнена процедурата по размяна на книжата по насрещната въззивна жалба. Съставът е счел, че по допустимостта на подадената от ищцата въззивна жалба, е постановено определение, което е потвърдено от ВКС с определение № 811/24.04.2023 г. по ч. гр. д. № 1010/23 г., поради което въззивната жалба не би могла да се третира и като подадена насрещна въззивна жалба в срок. На 23.11.2023г. въззивният съд е постановил решение № 1348, с което се е произнесъл по въззивната жалба на НББАЗ като в мотивите е маркиран депозираният от ищцата писмен отговор на тази жалба. На 12.12.2023г. ищцата е подала касационна жалба вх. № 3743 срещу постановеното по делото решение № 1348/23.11.2023г., в която е въвела оплакване, че апелативният съд не е разгледал и не се е произнесъл по нейната насрещна въззивна жалба, акцентирайки на последния абзац от подадения отговор по чл. 263, ал.1 ГПК. Въвела е оплакване, че на проведеното на 09.10.2023г. открито съдебно заседание съдът е приел, че след като депозираната въззивна жалба е извън срока, то и насрещната такава била извън срока, което е правен абсурд. С разпореждане от 14.02024г. САС е оставил без движение касационната жалба вх.№ 3743/12.02.2024г. с указания ищцата да уточни коя част на съдебното решение оспорва като се съобрази, че след потвърждаване на определението от 09.12.2022г. за прекратяване на производството по въззивната жалба на ищцата, в предмета на въззивното произнасяне е само въззивната жалба на ответника, но не и жалбата на ищцата за вземане над 91 000 лв. до 150 000лв. Посочено е, че за този размер се е произнесъл първоинстанционният съд и неговото решение е влязло в сила при условието на чл.296,т.2 ГПК. В изпълнение на горните указания с молба вх. №6042/06.03.2024г. П. е уточнила, че обжалва поставеното по делото решение от 23.11.2023г., с което съдът не се е произнесъл и не е приел за разглеждане депозираната в срок насрещна въззивна жалба. Посочила е, че това действие на съда съставлява процесуално нарушение и първата възможност за атакуването му е чрез жалба пред ВКС. Отново е изложила съображенията си за подадена в срок насрещна въззивна жалба, препращайки към последния абзац от отговора си на жалбата на НББАЗ. Изрично е настоявала, че препращането към въззивната жалба и искането тя да се счита за насрещна, е направено в срока за отговора на жалбата на ответната страна. С обжалваното понастоящем решение съставът на САС е квалифицирал касационната жалба вх.№ 3743/12.02.2024г. и молбата на ищцата вх.№ 6042/06.03.2024г. като искане по чл.250 ГПК - за допълване на решението чрез произнасяне по подадена от нея „насрещна въззивна жалба вх. № 26088/13.12.2021г., депозирана с молба вх.№ 26084 от същата дата по описа на ОС Видин, на л.65 от делото на САС“. Искането за допълване е счетено като процесуално допустимо, но неоснователно по съображенията, че: „с решение № 1348 от 23.11.2023 г. по в.гр.д.№ 415/2022 г. САС се е произнесъл по целия спорен предмет, определен с въззивната жалба на НББАЗ. Въпросът за допустимостта на въззивната жалба на ищцата К. В. П. с вх.№ 263088/13.12.2021г., депозирана с молба с вх.№ 263084/13.12.2021г. (по регистратурата на ОС Видин ) е решен окончателно с определение № 811 от 24.02.2024 г. по ч.гр.д. № 1010/2023 г. на състав на IV г.о. на ВКС, потвърждаващо въззивно определение № 3140/9.12.2022 г. за частичното прекратяване на въззивното производство. Тази въззивна жалба е процесуално недопустима, защото е подадена след изтичане на срока за въззивно обжалване и преди връчването на препис от въззивната жалба на насрещната страна, поставящо началото на срока за подаване на насрещна въззивна жалба - член 263,ал.1 ГПК и изключващо квалифицирането й като насрещна въззивна жалба. С оглед изложеното въззивното решение не е непълно и молбата за допълването му следва да се остави без уважение.“ Въззивната жалба на ищцата от 13.12.2021г. и към момента се намира в кориците на делото. С оглед мотивите, с които е отхвърлена молбата на ищцата по чл.250 ГПК, обосновано е искането за допускане на касационното обжалване за извършване на проверка дали въззивният съд коректно е възприел доводите й кога и къде е обективирано искането върната въззивна жалба да се счита за насрещна въззивна жалба, дали този съд е изпълнил задължението си, визирано в четвъртия въпрос от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК - да обсъди допустимите и относимите към спорния предмет искания, доводи и възражения на страните. Касационното обжалване следва да бъде допуснато при предпоставката на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Касаторката е освободена от заплащане на такси и разноски за производството. По изложените съображения ВКС, състав на Първо търговско отделение