Определение № 614 от 26.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2332/2024 г.

ВКСI търговско отделение26.02.2025 г.докладчик Ирина Петрова

Диспозитив

Не допуска касационно обжалване на решение № 277 от 25.04.2024г. по в.т.д.№ 930/2023г. на САС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Спийди 911“ООД, [населено място] срещу решение № 277 от 25.04.2024г. по в.т.д.№ 930/2023г. на САС, с което след отмяна на решението по т.д.№ 1982/2022г. на СГС, е отхвърлен искът с правно основание на 74,ал.1 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците на ответното дружество „Сайънс Мениджмънт“ ООД, приети на 25.10.2022г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания акт на основанията по чл.281,т.3 ГПК, както и твърдения за очевидна неправилност. Касаторът сочи, че спорът е концентриран върху въпроса за редовността на връчването на отправената до него покана за свикване на процесното общо събрание, осъществено чрез служител в нотариална кантора. Оспорва констатациите и изводите на въззивната инстанция: че е било обективно невъзможно връчителят да осъществи реалното й връчване на ищеца; че връчителят не е имал задължение да залепи уведомление по седалището и адреса на управление на адресата; че материалната доказателствена сила на нотариалното удостоверяване не е оборена, поради което връчването е редовно по правилата на чл.50,ал.2 ГПК; че на вписания адрес на управление на „Спийди 911“ ООД е липсвало лице, което валидно да приеме съдебни книжа, респ. поканата за свикване на общото събрание. Твърдението е, че изложените от съда мотиви противоречат на събраните доказателства, неправилно са приложени разпоредбите на чл.37-58 ГПК по отношение връчване на книжа от служител в нотариална кантора, както и че не са обсъдени събраните по искане на ищеца свидетелски показания, установяващи нередовностите при уведомяването му за свиканото на 25.10.2022г. общо събрание на съдружниците на ответното дружество. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса: „ Налице ли е канцелария на юридическото лице - търговец по смисъла на разпоредбите на ГПК, ако на този адрес се намира физическо лице, което е надлежно упълномощено системно да приема кореспонденция до дружеството, изпратена от частни лица и държавни органи, включително органи на съдебната власт, да обработва счетоводни документи на адресата, както и от публичната информация, обявена в Агенцията по вписванията ТРРЮЛНЦ е очевидно, че седалището и адресът на управление е променян няколко пъти в кратък период от време, с оглед точната му конкретизация непосредствено преди връчването?“ Какво следва да се разбира под употребеното в закона – чл.50,ал.3 ГПК понятие „канцелария“ и налично ли е същото, когато на обявения в ТР адрес (седалище и адрес на управление), се намира надлежно упълномощено лице, което да приема документи, адресирани до търговеца, включително да осъществява счетоводна дейност на търговеца?“ Въведена е предпоставката по чл.280,ал.1,т.3 ГПК с доводите: Понятието „канцелария“ не е дефинирано в закона; дефиниция не е дала и съдебната практика. Обстоятелството, че липсва определение на понятието е празнота в закона и в съдебната практика, която следва да бъде преодоляна чрез правоприлагащата дейност на съда. От друга страна, приложението на разпоредбата на чл.50,ал.3 ГПК и нейното правилно тълкуване налага „предоставянето на дефиниция“ на понятието канцелария, употребено в смисъла, използван от законодателя в разпоредбата на чл.50,ал.3 ГПК. Касаторът се позовава и на противоречие на обжалвания акт с решението по гр.д.№ 2769/2014г. на 3 г.о. на ВКС. Поддържа, че въззивният акт не е съобразен с решението по т.д.№ 1456/2023г. и с решението по т.д.№ 587/2016г. и двете на 1 т.о на ВКС. В писмен отговор ответникът „Сайънс Мениджмънт“ ООД споделя като основателни доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, както и наличието на директното основание за достъп до касационен контрол - неговата очевидна неправилност. В писмен отговор встъпилият като трето лице - помагач на страната на ответника съдружник „ДП Ассет Мениджмънт“ ЕООД оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставките за допускане на обжалването. Счита въззивното решение за правилно. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Исковата молба е предявена от „Спийди 911“ ООД, представлявано от управителя Г. К. срещу „Сайънс Мениджмънт“ ООД, представлявано от Красен К. за отмяна на решенията на ОСС на „Сайънс Мениджмънт“ ООД от 25.10.2022г. Събранието е свикано по искане на съдружника „ДП Ассет Мениджмънт“ ЕООД с управител Десислава Петрова, и на него, с гласовете на този съдружник (притежаващ 48% от капитала) и на съдружника, притежаващ 4% от капитала „Стерлайт Пропъртис“, Република П., чрез пълномощник Десислава Петрова, е освободен управителят на „Сайънс Мениджмънт“ Красен К., за управител е избрана Десислава Петрова и е взето решение за предявяване на искове срещу бившия управител за нанесени щети на дружеството. Ищецът е твърдял в исковата молба, че за проведеното на 25.10.2022г. общо събрание на съдружниците на „Сайънс Мениджмънт“ ООД е узнал от справка в ТР във връзка с подадено заявление „образец А 4“ за вписване на промени на обстоятелства по партидата на дружеството, произтичащи от взетите решения на това събрание. Оспорил е получаването на поканата за свикването му, (приложена от заявителя като част от документите към заявлението), изпратена на регистрирания и публично обявен в ТР адрес на „Спийди-911“ [населено място],[жк], [улица], П.К. 1404, район „Триадица“. Твърдял е, че не е уведомяван за изпратената покана, до него не е достигнало съобщение за провеждане на общо събрание, на адреса не е оставяно съобщение от нотариална кантора на нотариус peг. № 9358 на Камара на нотариусите, такова не е залепвано, покана не е предавана на портиера на сградата и това е така, защото адресът е присъствен - на него, в работно време се намира упълномощено лице, което да получава от името и за сметка на ищеца кореспонденция, съдебни книжа и други документи, адресирани до ищцовото дружество. Оспорил е като неотговарящи на действителното фактическо положение, отразените от връчителя обстоятелства: - „че на 14.09.2022г. около 12.30 часа служител В. Н. на нотариус с рег.№ 358 е посетил посочения в нотариалната покана адрес в [населено място], ул „Твърдишки проход 15. Служителят е установил, че в сградата няма офис на дружеството „Спийди -911“, представлявано от Г. К., няма пощенска кутия с фамилия К., нито пощенска кутия на съответното дружество. Връчителят е залепил един брой уведомление на входната врата на сградата, един брой на информационното табло към входа и е оставил уведомление в стаята на портиера“. Първоинстанционният съд е открил производство по чл.193 ГПК по оспорване на верността на отразените фактически обстоятелства по връчването на нотариалната покана на „Спийди-911“ООД като е указал на ищеца доказателствената тежест за опровергаване на материалната доказателствена сила на този официален документ. Въззивната инстанция е приела, че нотариалната покана за свикване на общото събрание е изпратена на адреса, който съвпада с вписания в ТР адрес на седалище и адрес на управление на ищцовото дружество; тя реално не е връчена с оглед отразеното от връчителя обстоятелство, че в сградата няма офис на дружеството. Въз основа на ангажираните от ищеца гласни доказателства - показанията на св. К. е прието за установено, че на нито една от стаите - офиси в офисната част на сградата, няма обозначение на името на фирмата, която се помещава вътре и самата свидетелка не знае кой номер е офисът на „Спийди 911“. Акцентирано е на показанията й, че в офисната част на сградата Спийди 911 „няма служители, управителят никога не е бил на този адрес, той може да се занимава с оперативна работа, но никога не се е занимавал с този офис, който е на № 15 на [улица]. С подробни мотиви и при позоваване на решението по т.д.№ 1825/2014г. на 2 т.о. на ВКС, въззивната инстанция е приела, че в хипотеза като настоящата, при която липсата на обозначение за поддържана от търговеца канцелария е индиция, че търговецът изобщо не се намира на адреса, залепването на уведомление е лишено от логика и не е необходимо предприемането на такива действия; в тази хипотеза, приложима е нормата на чл.50,ал.2 ГПК, установяваща фикция за редовно връчване на книжата. Споделена е практиката на ВКС, че при липса на офис на търговското дружество на адреса по седалището му (независимо дали изобщо се е помещавало на същия или последващо го е напуснало) функцията на уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК е изначално компрометирана и поставянето му е напълно безсмислено. Акцентирано е на обстоятелствата, счетени за неопровергани от свидетелските показания, че на адреса няма канцелария, офис, табела или пощенска кутия. На следващо място съставът на САС е отрекъл по делото да е установено при условията на пълно и главно доказване, че на адреса е имало упълномощено лице, което да получава кореспонденция или документи, за да би била приложима хипотезата на чл.50,ал.3 ГПК, предпоставяща наличие на канцелария на търговеца. Прието е, че ищецът не сочи на кой етаж е офисът му, не представя доказателства, че в него има лице, натоварено да получава книжа, не представя писмени доказателства (писма, пратки, товарителници) за кореспонденция между него и други субекти, осъществявана чрез същия офис. Счетено е за недоказано такъв упълномощен представител да е била свидетелката К., която е служител на друго дружество, помещаващо се в друг офис на ул.“Твърдишки проход 15, която сочи, че е имала пълномощно във връзка с осъществяваната от нея дейност по счетоводно обслужване на „Спийди 911“ пред НАП, местни данъци и такси и „всякакви други институции, свързани с дейността на дружеството“. Изложени са съображенията, че дори във вътрешните отношения между свидетеля, който е служител на друго дружество, а не на ищеца, да е имало отношения по натоварване с работа по получаване на книжа, „свързани с дейността на дружеството“, то процесната нотариална покана не е свързана с търговската дейност на дружеството, а е изпратена до него в качеството му на съдружник в „Сайънс мениджмънт“ ООД, поради което К. не разполага с право да получава получи същата. Изведено е, че на още по-голямо основание К. не може да получи съобщения за сметка на „Спийди 911“ ООД, доколкото тя безспорно не е негов служител. Прието е, че същите съображения са относими и към портиера, намиращ се в сградата на посочения адрес, и за който се твърди, че не е получил уведомление за връчване на книжата. В подкрепа на изводите си въззивната инстанция се е позовавала на определението по ч.гр.д. № 1596/2014г. на 4 г.о. на ВКС, по ч.т.д.№ 1253/2015г. на 1 т.о. на ВКС и по ч.гр.д.№ 2206/2013г. на 1 г.о. на ВКС - лица, които работят по граждански договор или само сътрудничат на адресата, могат да приемат съобщение със задължение да му го предадат, само ако адресатът е адвокат. В обобщение е изведено, че материалната доказателтвена сила на нотариалното удостоверяване не е оборена: нотариалната покана за свикване на ОС на съдружниците на „Сайънс мениджмънт“ ООД, изпратена на адреса, посочен в чл.50, ал.1 ГПК е надлежно връчена при наличие на процесуалните предпоставки за приложение на фикцията за връчване по чл. 50, ал. 2 ГПК поради отсъствие на място (канцелария, офис) и лица (служители, работници на търговеца), чрез които законът изисква да стане връчването по реда на чл.50, ал.3 ГПК. Опитът за връчване на книжа на адреса по чл.50, ал.1 ГПК изчерпва задълженията за издирване на друг адрес, а разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК предпоставя поставяне на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК само в хипотеза на невъзможен достъп до иначе помещаваща се на адреса канцелария на търговското дружество или неоткриването на лице, съгласно да получи призовката, но при безспорно обитаване на адреса от дружеството. Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по поставения в изложението въпрос произтича от съдържащата се в него некоректно условно зададена предпоставка „на адреса на търговеца се намира лице, надлежно упълномощено да приема кореспонденция на дружеството“. Вписаният в ТР адрес на дружеството е офис № 20, на [улица], София в офисната част на гърба на жилищната сграда. По делото не е спорно, и касаторът не въвежда твърдения за неправилно установен фактът, че в офис № 20 няма негови работници и служители, както и не оспорва установеното от свидетелката К., че тя не работи, не се помещава и няма достъп до офис № 20. Свидетелката дори не знае номера на офиса, който е посочен като адрес на управление на ищеца. С оглед извода на въззивната инстанция, че дружеството не поддържа офис на адреса, нелогична е тезата на касатора, че там, в това помещение, има лице - св. К., „упълномощено“ да получава книжа. Само този аргумент е достатъчен за недопускане на касационното обжалване по така поставения въпрос. На второ място некоректността на въпроса, от което произтича и неговата хипотетичност, е и зададената условност, че св. К. е лицето, „надлежно упълномощено системно“ да приема кореспонденция, предназначена за „Спийди 911“. Основателността на това твърдение мотивирано е отречена в обжалвания акт със съображенията, че свидетелката установява да е имала пълномощно единствено в качеството си на осъществяваща счетоводно обслужване на дружеството; нейните показания са в смисъл, че в сградата на № 15 се е извършвало единствено счетоводното му обслужване; изнесеното от нея категорично опровергава дружеството да е поддържало „присъствен“, както се твърди в исковата молба, офис. Същевременно касаторът не е твърдял, че вътрешните отношения със свидетелката по делегиране на правомощия да получава книжа са били обективирани по начин да достигнат до трети лица; че името й е било афиширано като лице за контакт на достъпно за връчител на книжа място в офисната част на сградата. Същевременно въпросът не държи сметка за решаващи съображения на въззивната инстанция относно възможността трети лица, извън работниците или служителите на търговеца, да получават от негово име книжа. Неотносими са съображенията в първия въпрос относно вписване в ТР на „конкретизиран“ адрес на дружеството. На 17.08.2020г. е вписано единствено уточнението, че адресът на търговеца е в „ офис № 20 в офисната част на гърба на жилищната сграда“ на [улица]. Невъзможността връчителят да осъществи реално връчване на поканата за свикване на общото събрание не е поради причина, че не намира адреса, а че на адреса не намира никакво означение за помещаването на търговеца на посоченото място, включително фирмена табела или пощенска кутия. Безполезно е вписването в регистъра на номера на офиса - № 20, след като в него изобщо не присъства представител, управител, съдружник или служител. В този смисъл включването на тези ирелевантни обстоятелства във фактологията към въпроса е безпредметно. Същевременно тези обстоятелства не обективират добросъвестност и загриженост - в конкретния случай по отношение участието в дейността на дружеството, в което съдружник е касаторът. Неоснователно обжалващата страна се позовава на противоречие на обжалвания акт с дадения отговор в решението по гр.д.№ 2769/2014г. на 3 г.о. на ВКС (За да се удостовери обстоятелството, че търговецът е напуснал адреса, връчителят следва да извърши проверка дали на адреса има табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в които да пребивават служителите му или други негови представители; да събере сведения от съседи познат ли е търговец с това наименование, пребивавал ли е на този адрес и кога). След като въззивната инстанция е установила въз основа на показанията на свидетеля на ищеца, че в сградата и към момента на опита за предаване на поканата, не пребивават, не са пребивавали и в предходен момент търговецът, негови представители или наети работници и служители, няма как в тази хипотеза несъбиране от връчителя на информация за тези, макар установени по късно, но по категоричен начин от свидетелските показания обстоятелства, да опорочи връчването на съобщението по смисъла на цитираното решение. Неосъществена е предпоставката по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК и с оглед на решението по т.д.№ 587/2016г. на 1 т.о на ВКС, в което е изразено становището, че адресът на управление на търговеца, вписан в съответния регистър е мястото на връчване на съобщение /чл.50 ал.1 ГПК/ и този адрес не съставлява самоцелно изискване към регистрацията на търговеца /чл.12 ал.2 ТЗ/, а материализира задължението за публичност на дейността и възможността за контакти, връчване на книжа и пр. Неизползването на вписания на ответника адрес в Търговския регистър като офис, в който се помещава управлението му и чрез който се осигурява възможност за връзка чрез негов представител съставлява фактическа промяна на този адрес, невписана в Търговския регистър, която обусловя приложението на чл.50 ал.2 ГПК. Мотивираното от въззивния съд приложение на фикцията по чл.50,ал.2 ГПК спрямо установените идентични факти, е в синхрон, а не в противоречие с цитираното решение. Приетите за установени от въззивната инстанция факти по делото не са идентични с тези, при които е произнасянето по въпроса за приложението на чл.50,ал.2 ГПК в решението по т.д.№1456/20923г. на 1 т.о. на ВКС, поради което отново не е налице основанието по чл.280,ал.1,т.1, предл последно ГПК. При посочена от самия касатор практика на касационната инстанция по приложението на разпоредбата на чл.50,ал.3 ГПК, на която той се позовава като правилна и ненуждаеща се от осъвременяване или доизясняване, изключено е приложното поле на въведеното основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Трайноустановена е практиката, че вписаният в търговския регистър адрес на управление / чл. 12, ал. 2 от ТЗ/ е мястото, където следва да се намира и канцеларията на търговеца, а последният е длъжен да поддържа офис на този адрес, като осигури възможност на трети лица да осъществяват контакти с него. В изложението без да поставя правен въпрос касаторът се позовава на необоснованост на въззивния акт, на необсъждане на доказателства, поотделно и в съвкупност, на необсъждане на инвокирани доводи и възражения, които оплаквания не са обвързани с релевантен процесуалноправен въпрос, единствено при наличието на който би била осъществена общата предпоставка по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. С тях касаторът изразява несъгласието си с фактическите и правни изводи в мотивите към обжалвания акт без да държи сметка, че тези изводи са основани на показанията на ангажирания от самия ищец свидетел, който пък опровергава твърденията в исковата молба за наличие на „присъствен“ адрес, за съществуване на канцелария на търговеца на вписаното в регистъра място на управление. Доводът за очевидна неправилност подлежи на обстойно мотивиране от касатора, а не на служебно установяване от касационната инстанция. В касационната жалба не са изложени релевантни съображения за проявлението на този особено съществен порок, нито доводи за неговата „очевидност“, изводима директно от изложените от въззивния съд мотиви. Не попада в приложното поле на директното основание за осъществяване на касационен контрол довода за „неправилно приложение на процесуалните норми, касаещи връчването на съдебни книжа на юридическите лица“. Разноски по делото не се присъждат. По изложените съображения ВКС, състав на Първо търговско отделение

Цитирани разпоредби

15