Определение № 60313 от 12.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1750/2021 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. В. Д. против решение № V-5 от 28.01.2021 г. по гр.д.№ 2692/2020 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено Решение №1449 от 26.06.2020г. по гр.д.№ 4671/2019г. по описа на Бургаски РС. С последното е изнесен на публична продан, допуснатият до делба недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор .... по КККР на [населено място], с адрес,[жк][жилищен адрес] който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ...., с предназначение – жилище на едно ниво, с площ – 95,75 кв.м., с прилежащи части – избено помещение № 74 с площ 2,50 кв.м., 1,484 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, като получената от проданта сума се разпредели между касаторката и ответника по касация Д. С. Д. по равно. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради необоснованост на извода, че процесният апартамент е неподеляем и за допуснати съществени процесуални нарушения, защото съдът не е уважил искането й за допускане на повторна СТЕ относно поделяемостта на жилището, след като първата е била своевременно оспорена. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса правилно ли въззивният съд е отказал да допусне исканите доказателства пред въззивната инстанция. Твърди се противоречие с решение № 34 по гр.д.№ 652/2011г. на ВКС, ІІ гр.о. Ответникът Д. Д. оспорва касационната жалба и допускането до касация, като счита, че въпросът не е правен а конкретен, касаещ фактите по делото и защото с цитираното решение, ВКС се е произнесъл по други въпроси, поради което не се установява противоречие с това решение. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: С влязло в сила решение № 3287 от 29.11.2019 г. по гр.д. № 4671/2019 г. на РС-Бургас е допусната съдебна делба на процесния апартамент № 74, находящ се [населено място],[жк][жилищен адрес] със застроена площ 95,75 кв.м., избено помещение № 74 с площ 2,50 кв.м. и 1,484 % ид.ч. от общите части на блока.при равни права между бившите съпрузи. Никоя от страните не е направила претенция за възлагане. Според заключението на СТЕ, апартамента е неподеялем защото не е възможно отваряне на втори вход. Съгласно чл. 117 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, входното предверие трябва да е с минимална ширина 1,3 м. В случая дори коридора до входната врата, който е с ширина 1,8 м. да се ползва като обща част, не е възможно да се осигури входно предверие от 1,3 м., за всяко от двете жилища, които биха се обособили, съобразно посоченото нормативно изискване. Изолационното предверие е 0,9 м., т.е. то не може да стане входно предверие поради по-малката си ширина от нормативно установената. Тоалетната остава с вход от общата част, а трябва да е в жилището и не може да изпълнява функциите и на баня поради малката си площ. Втора кухня, или кухня-бокс ще трябва да се обособи над жилищно помещение. Касаторката е оспорила тази експертиза, но съдът е оставил без уважение искането й за назначаване на повторна СТЕ поради това, че оспорената е обоснована. Пред възивната инстанция ищцата също е поискала назначаване на СТЕ за поделяемостта, която да измери точно помещенията и в тази връзка е поискано да се изиска от общината архитектурният проект на блока. Съдът е отказал искането, обосновавайки се с това, че не са доказани предпоставикет на чл. 266, ал.2 ГПК – РС е допуснал СТЕ, а Д. е могла да поиска събиране на това доказателство /архитектурният план/ пред РС, защото е съществувало. С решение № 34 от 22.01.2012 г. по гр.д.№ 652/20111г. на ВКС, ІІ гр.о., на което касаторката твърди, че противоречи обжалваното решение, е квалифициран като неправилен, постановен в нарушение на чл.159, ал.2 ГПК, отказът на възивната инстанция да допусне трети свидетел на възиваемия въпреки, че разпитаните двама не са доказали обстоятелствата, за които са били допуснати. Мотивирал се е с това, че страната е поискала не ново доказателство, а събиране на своевременно поискано, но недопуснато от първоинстанционния съд доказателство. Относно поделяемостта на допуснат до делба недвижим имот, съдебната практика /решение №233 от 12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1065/2009 г., II г. о..; решение. №102 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 490/2012 г., I г. о. и решение № 826 от 22.11.2010 г. по гр. д. №257/2009 г. на ВКС, I г. о./, позовавайки се на чл. 39, ал.2 ЗС приема, че предпоставките са преустройствата да не са значителни и да не създават неудобства по-големи от обикновените, а нормата на чл. 203 ЗУТ изисква допълнително преустройствата да отговарят на строителните правила и норми, поради което изисква одобряване на инвестиционен проект за разделянето. Според решение №233 от 12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1065/2009 г., II г. о. „значителни преустройства са онези, които предвиждат сериозна промяна на първоначалния архитектурен вид на сградата, респ. жилището, свързани са с промяна на предназначението на обекта или на отделни негови помещения, с премахване на стени, прокарване на отоплителна или водопроводна инсталация, предполагащи значителна техническа трудност, специални материали и механизация, специални умения, които да правят преустройството трудно за изпълнение“. Неудобства, по-големи от обикновените са дефинирани като „обикновените житейски неудобства с оглед жизнения стандарт за даденото време, /…/, отделни помещения да не се ползват за дълъг период от време, /…/, да се прекъсват инсталации, както и ако преустройството налага премахване на определено помещение или преместването му на неподходящо място /напр. до санитарен възел/“. В преценката се включва и отчитане състоянието и стойността на имота, както и обема и стойността на необходимото преустройство“. Съдебната практика определя като значителни по смисъла на чл. 39, ал. 2 ЗС и чл. 203 ЗУТ преустрпойствата, когато за разделянето съделителите следва да вложат значителни средства, надхвърлящи 10 - 15 % от стойността на преустройвания обект. / решение № 826 от 22.11.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г. на ВКС, I г. о., решение. №102 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 490/2012 г., I г. о. решение № 259/12.02.2014 г. по гр.д.№ 524/2012 г. на ВКС, І гр.о./ С оглед установеното от вещото лице за невъзможност да се обособи втори вход поради това, че би съществувало противоречие със строителните правила и норми, необходимите СМР, свързани с промяна предназначението на помещения, премахване на съществуващи и прекарване на нови инсталации, по делото са съществували доказателства за неподеляемостта на апартамента. Експертизата е била и обоснована. Не е налице недоказаност на относимо към спора обстоятелство. Следователно данните по делото са различни от цитираното от касаторката решение и то е неотносимо. Затова не е обосновано допълнителното основание за допускане до касация по смисъла на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не е налице и общото основание – поставеният въпрос „правилно ли въззивният съд е отказал да допусне исканите доказателства пред въззивната инстанция“ касае конкретния спор – предмета му и събраните доказателства, а не е правен. Следователно не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. По изложените съображения не се допуска касационно обжалване. Ответникът по касация претендира деловодни разноски, но не е доказал да е направил такива. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение