Определение № 412 от 10.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2341/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на „Виндферм Балчик 1“ ЕООД, „Виндферм Балчик 2“ ЕООД и „Виндферм Балчик 4“ ЕООД, всички със седалище в [населено място], срещу решение № 140 от 07.06.2019 г. по в. т. д. № 168/2019 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 973 от 12.12.2018 г. по т. д. № 385/2018 г. на Варненски окръжен съд. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от дружествата-касатори срещу „Енерго-Про Продажби” АД, [населено място] обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: на „Виндферм Балчик 1“ ЕООД – сумата 246 049.48 лв., представляваща сбор от неплатена преференциална цена за произведена през м. септември и октомври 2017 г. електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ, за която са издадени дебитно известие № 111/13.11.2017 г. и дебитно известие № 107/13.10.2017 г.; на „Виндферм Балчик 1“ ЕООД – сумата 244 992.02 лв., представляваща сбор от неплатена преференциална цена за произведена през м. август, септември и октомври 2017 г. електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ, за която са издадени дебитно известие № 119/15.09.2017 г., дебитно известие № 121/13.10.2017 г. и дебитно известие № 125/13.11.2017 г. 75/18.11.2015 г., както и сумата 386.47 лв. – мораторна лихва върху главницата 11 475.20 лв. по дебитно известие № 119/15.09.2017 г.; на „Виндферм Балчик 4“ ЕООД – сумата 126 612.48 лв., представляваща сбор от неплатена преференциална цена за произведена през м. август и септември 2017 г. електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ, за която са издадени дебитно известие № 108/15.09.2017 г. и дебитно известие № 111/13.10.2017 г., както и сумата 2 713.64 лв. – мораторна лихва върху главницата 80 575.13 лв. по дебитно известие № 108/15.09.2017 г. Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно на всички основания, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Считат, че спорният по делото въпрос – как се определя цената на произведената електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕ, работеща до и над 2 250 часа в рамките на едногодишен период, при нетно специфино производство над 2000 kWh до 2 300 kWh, е разрешен при неправилно тълкуване на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ във връзка с решение № СП - 1/31.07.2015 г. на КЕВР (т.1.7 и т.1.8) във връзка с Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР ( т. 8 и т. 9). Становището си аргументират с твърдението, че е обективно невъзможно разпределение на действащите вятърни електрически централи на такива, работещи до 2 250 часа и такива работещи над 2250 часа, тъй като времето им на работа се определя единствено от метеорологичните условия, които са непостоянна величина., поради което е допустимо прилагането на различни преференциални цени за една и съща ВяЕЦ, като т. 8 и т. 9 от Решение № Ц–10/30.03.2011 г. на КЕВР следва да се прилагат съвместно, в зависимост от това дали конкретната централа работи 2 250 или над 2250 часа, попадайки по този начин в категорията „специфично нетно производство„ до 2 000 и съответно до 2 300 kWh, над който лимит произведената електрическа енергия подлежи на заплащане по реда на чл. 31, ал. 5, т. 2 ЗЕВИ – по цена за излишък на балансиращия пазар. Според касаторите, не съществуват нормативни основания за изключване приложението на т.1.8 от решение № СП - 1/31.07.2015 г. на КЕВР. Считат, че промяната на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ поставя общата рамка, регулираща отношенията по производство и продажба на електроенергия, докато с последващия индивидуален административен акт – Решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР е диференцирана преференциалната цена, по която електроенергията следва да се изкупува, по критериите, заложени ясно в самата норма - размер на нетното специфично производство и часове работа на електроцентралите. Като значими за допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1,т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 2 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Когато с един индивидуален административен акт се въвежда ограничение в производството на конкретна стока, която се изкупува по конкретна цена, определена с друг индивидуален административен акт, изразяващо се в определяне на различни количества (прагове) на производство, всяко от които се изкупува по различни предварително утвърдени цени, възможно ли е даден производител на тази стока да достигне един от предвидените прагове на производство и след това да попадне в следващия определен праг на производство, вземайки предвид обстоятелството, че производството на тази стока зависи изцяло от метеорологичните условия и не е възможно производителят да определи изначално какво производство ще достигне в рамките на една календарна година; 2. Когато с индивидуален административен акт, издаден от компетентен държавен орган се определя, че конкретна стока ще се продава на една (по-висока) цена до достигане на определен размер на произведено количество, а след надхвърлянето на този размер на произведено количество ще се продава по втора (по-ниска) ценаq и с последващ индивидуален административен акт, издаден от същия държавен орган, се въвежда ограничение в размера на производството на същата стока в зависимост от времевия ресурс на работа на производителя, как следва да се прилагат продажните цени за периода на работа на производителя; 3. Каква цена следва да се прилага за дадена стока и за какво количество от нея, ако с административен акт са определени две различни преференциални цени – до и над определено количество, но след изменение на закона и с нов административен акт е определена горна граница на количеството, което се изкупува по по-високата цена и горна граница на количеството, което се изкупува по по-ниска цена; 4. С изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ от 24.07.2015 г. въвежда ли се право на производителите за избор, по коя от двете определени с административен акт преференциални цени да продават стоката си, съответно до какво количество, или двете цени следва да се прилагат съвместно в рамките на определените горни граници на производство; 5. Изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ води ли до неприложимост на една от двете преференциални цени, така както са били определени с индивидуален административен акт на административен орган; 6. Допустимо ли е изменение на законова разпоредба да доведе до неприложимост на клауза в търговски договор относно неговия най-съществен елемент – цената, по която се изкупува произвежданата съгласно договора стока; 7. Как се определя цената за произведена стока, когато в договора страните са уговорили две различни цени в зависимост от количеството произведена стока и впоследствие с изменение на закона и издаден на основание изменението индивидуален административен акт, се въвеждат две горни граници на производство, при условие че производителят разполага с капацитет да достигне и двете граници; 8. Ако с индивидуален административен акт са определени две цени – до и над определено произведено количество на дадена стока и с издаването на нов административен акт се постави горна граница на произведеното количество по по-високата цена и горна граница на произведеното количество по по-ниската цена, следва ли от това, че едната от двете цени става неприложима. Каква цена се прилага между двете определени горни граници на произведените количества; 9. Изменението на чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015 г. – общественият доставчик, съответно крайните снабдители да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1. по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР; 2. по цена за излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по т. 1, води ли до промяна в постигнатите между страните при подписването на договора за изкупуване договорености по отношение на размера на цената; 10. Как следва да се прилага и тълкува изменение на правна норма в закона, което въвежда ограничение в количеството производство на дадена стока и ограничение в цената, по която се продава, когато с предходен индивидуален административен акт са определени два вида цени за количествата производство от същата стока“. Освен по поставените въпроси, искането за допускане на касационното обжалване се поддържа и на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното решение, аргументирана с твърдението за очевидна неправилност на извода, че „видно от клаузите на сключения договор за изкупуване на ел. енергия, регламентиращи механизма за определяне на договорената цена, се установява постигнато съгласие между страните за приложимостта на т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. за ВяЕЦ, собственост на ищците, доколкото същото се отнася до централи, работещи до 2 250 часа“. Ответникът по касация – „Енерго-Про Продажби” АД, [населено място] и третото лице-помагач на същия – „Национална Електрическа Компания” ЕАД, [населено място] – молят за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, по съображения в депозирани по делото писмени отговори, съответно от 30.09.2019 г. и от 04.09.2019 г. Ответникът претендира присъждане на разноски за настоящото производство съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение Варненски апелативен съд е приел, че: Ищцовите дружества са производители на електрическа енергия от собствени вятърни електроцентрали, находящи се в [населено място] и [населено място], община Балчик; Между тях и ответното дружество са сключени еднотипни договори за изкупуване на електрическа енергия съответно с №№ 141/10.05.2010 г., 142/10.05.2010г. и № 153/02.09.2010 г.; В чл. 18, ал. 3 от всеки от тези договори е посочена цената, по която ще се продава ел. енергия, определена с Решение № Ц-18 от 31.03.2010 г. на ДКЕВР – 190.59 лв./мWh, като в ал. 4 е предвидено, че при достигане на 2250 пълни ефективни годишни часове за следващите такива цената е 174.44 лв./мWh; Съгласно чл. 18, ал. 2 от договорите, в случай, че с решение на компетентния орган преференциалната цена за изкупуване бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане в сила на решението, без да е необходимо подписване на допълнително споразумение; За отношенията между страните по изкупуване на произведената през процесните периоди ел. енергия са приложими две решения на регулаторния орган: Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР, определящо цените в два варианта поради специфичен за този вид производство критерий – наличен ресурс на първичния източник, съответно – в размер на 188.29 лв./мWh за ВяЕЦ, работещи до 2250 часа и 172.95 лв./мWh за ВяЕЦ, работещи над 2250 часа годишно, и Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, прието с оглед изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, с което е ограничено преференциално изкупуваното производство на ел. енергия не само като цени, но и като обем, като е въведен праг – „нетно специфично производство“, до който крайният снабдител е задължен да изкупи ел. енергията по преференциални цени, а съответно остатъкът от производството – по цена за излишък на балансиращия пазар. В съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК въззивният съд е съобразил и настъпилото до приключване на устните състезания обстоятелство, а именно – отмяната по съдебен ред на решение № СП-1/31.07.2015 г. по т. 1.7., с която е определено нетното специфично производство на електрическа енергия, на база на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР, в размер на 2000 кWh, при цена 188.29 лв./мWh (без ДДС) за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа, както и приетото впоследствие решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР, установяващо, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство на ел. енергия в размер на 2000 кWh, като въз основа на него е определена преференциална цена на ВяЕЦ, работещи до 2250 часа по т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР. В резултат на извършения анализ на доказателствата по делото и относимата нормативна уредба, въззивният съд е приел, че с оглед постигнатото между страните съгласие в процесните договори, при определяне на цената на изкупуваната ел. енергия е приложима т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР, т. е. нетното специфично производство за процесните ВяЕЦ като ценообразуващ елемент е 2000 кWh. Поради това е направил извод, че като е заплатил на производителите по преференциални цени, приложими за ВяЕЦ, работещи до 2250 часа годишно, само произведеното количество ел. енергия, равняващо се на нетното специфично производство до 2000 кWh, а е заплатил останалото произведено количество ел. енергия по цени за излишък на балансиращия пазар, ответникът е изпълнил точно задълженията си по договора и не дължи разликата до претендираните от ищците суми. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На първо място, касационният контрол не може да бъде допуснат по конкретно формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси. От тези въпроси характер на обуславящи за изхода на конкретното дело, доколкото мотивите на обжалвания акт съдържат произнасяне по тях, имат единствено въпроси № 5, № 6 и № 9. Останалите седем въпроса не отговарят на общото изискване за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл. 280, ал. ГПК, тъй като въззивният съд изобщо не ги е обсъждал и не е формирал воля по тях. По отношение на посочените три въпроса обаче не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, това основание е налице, когато правният въпрос допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване на закона съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия и когато законите са непълни, неясни или противоречиви. В конкретния случая, релевантните за изхода на спора три въпроса са относими към прилагането на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, която въвежда изрично дефиниран критерий за изкупуваните от обществения доставчик количества електрическа енергия. Тази разпоредба обаче е напълно ясна и не поражда необходимост да бъде тълкувана от касационната инстанция, с оглед изясняване на действителното й съдържание и за точното й прилагане. По отношение на въпроса, свързан с последиците от изменението на посочената норма за размера на уговорената от страните цена на ел. енергията и с възможността тя да бъде променяна с решение на регулаторния орган, следва да се отчете също изричната клауза на чл. 18, ал. 2 от процесните договори, според която в случай, че с решение на компетентния орган преференциалната цена за изкупуване бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане в сила на решението, без да е необходимо подписване на допълнително споразумение. На второ място, не може да се счете за осъществено и поддържаното от касаторите основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Макар да няма легална дефиниция на понятието „очевидна неправилност“, същото е изяснено във формираната от Върховен касационен съд практика, която е в смисъл, че очевидно неправилно е съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, касаторът е аргументирал поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК с твърдението за очевидна неправилност на извода за постигнато съгласие между страните за приложимостта на т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. Правилността или неправилността на този извод обаче не може да бъде установена само от мотивите на съдебния акт, а е предпоставена от анализ както на клаузите на договорите за изкупуване на ел. енергията, така и на релевантната нормативна уредба, какъвто е възможен само при вече допуснат касационен контрол. С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. При посочения изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторите следва да заплатят на ответника по касация „Енерго-Про Продажби” АД, [населено място] разноски за настоящото производство, съответно: „Виндферм Балчик 1“ ЕООД – в размер на сумата 7 752 лв., „Виндферм Балчик 2“ ЕООД – в размер на сумата 7 716 лв. и „Виндферм Балчик 4“ ЕООД – в размер на сумата 4 884 лв., които суми представляват адвокатски възнаграждения – (с включен ДДС), чието уговаряне и заплащане по банков път се установява от представените по делото доказателства – договори за правна защита и съдействие №№ 16756, 16757, 16758 от 02.09.2019 г.; фактури №№ 17615, 17616 и 17617 от 03.09.2019 г. и три броя платежни нареждания от 12.09.2019 г. до „Първа Инвестиционна Банка”. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК