Решение № 2403 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8279/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Атила трейд“ ООД срещу Решение № 21320 от 20.06.2025г., постановено по адм. д. № 2752/2025г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването на дружеството против разпоредбата на чл. 36, ал.1 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столичната община в частта "за нарушения на разпоредбите на чл. 28а". Касаторът „Атила трейд“ ООД чрез процесуален представител обжалва решението поради нарушения на материалния закон – касационно основание по чл. 209 АПК. По същество излага съображения за съответствието на оспорената разпоредба на подзаконовия нормативен акт с материалния закон. Иска се отмяната на съдебния акт и прогласяване нищожност или отмяна на оспорения текст, както и разноски за двете инстанции. Ответникът – Столичен общински съвет чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на противната страна. Процесуалният представител на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С обжалваното решение, постановено по реда на чл. 185 и сл. АПК, Административен съд София-град е отхвърлил оспорването против посочената по-горе разпоредба. Приел е, че оспореният подзаконов нормативен акт е приет от компетентен орган в предвидената от закона форма и мотиви съгласно чл. 8 и чл. 28 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА при наличие на изискващия се заседателен кворум, при спазване на административно-производствените правила, включително на изискването за обществено обсъждане. Не е установил противоречия с материалния закон и неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оспореният пред Административен съд София-град текст на чл.36, ал.1 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столичната община е приет с Решение № 4 на СОС по Протокол № 36 от 13.01.2005 г., изм. и доп. - Решение № 676 по Протокол № 24 от 13.11.2008 г., доп. Решение № 450 по Протокол № 94 от 14.07.2011 г., доп. - Решение № 495 по Протокол № 86 от 23.07.2015 г., доп. - Решение № 509 по Протокол № 58 от 26.07.2018 г. и гласи, че за нарушения на разпоредбите на чл. 4, чл. 22а, чл. 23, чл. 28, чл. 28а, чл. 28б и чл. 31, чл. 33а, чл. 33ж и чл. 33н на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 300 до 2000 лв. Конкретно оспорването касае разпоредбата в частта относно чл.28а, тоест въведената административно-наказателна отговорност за нарушаване на чл.28а от същата наредба, който от своя страна гласи, че разполагането на подвижни съоръжения по чл. 28, ал. 2 се извършва въз основа на разрешение за ползване на място (по образец), издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва дейността. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. С разпоредбата на чл. 8 от ЗНА е предвидено, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗМСМА. Наредбата, която съдържа оспорения текст, е приета, както е посочено в § 11 ПЗР (Изм. - Решение № 495 по Протокол № 86 от 23.07.2015 г.) от самата нея, на основание чл. 20, чл. 21, ал. 1, т. 13 и чл. 22, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във връзка с чл. 72 и чл. 80 от Закона за местните данъци и такси. Всъщност законовата делегация за приемане на подзаконов нормативен акт относно преместваеми обекти се съдържа в чл.56, ал.2 от Закона за устройството на територията. С разпоредбите на чл.56 ЗУТ и на чл. 2 НРУИТДТСО е въведен разрешителен режим за разполагане на подвижни съоръжения пред стационарни търговски обекти, като редът и условията за това са регламентирани в Глава трета, чл. 19 - чл. 30 от Наредбата. Законовата делегация относно въвеждане на административно-наказателна отговорност от общинските съвети е предвидена в чл. 2, ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания, съгласно който общинските съвети при издаване на наредби определят съставите на административните нарушения и съответствуващите на тях наказания, предвидени в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Съответно чл.22, ал.4 ЗМСМА предвижда, че за нарушаване на наредбите могат да се предвидят глоби в размер до 5000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица - имуществени санкции в размер до 50 000 лв., а при повторно нарушение и временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност. В конкретния случай в оспорения текст на наредбата е предвидена административно-наказателна отговорност в съответствие с чл.22, ал.4 ЗМСМА за нарушение на конкретен текст на наредбата, а именно чл.28 а, който не е предмет на отделно оспорване. Въпросният текст всъщност е свързан с изискванията на чл.56 ЗУТ за въвеждане на разрешителен режим за поставяне на преместваеми обекти. За нарушението на чл.56, ал.2 ЗУТ е предвидено административно наказание по чл.232, ал.5, т. 7 ЗУТ (нова - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г.), а именно наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, лице, което: е допуснало да бъде поставен върху негов имот или е поставило преместваем обект или рекламен елемент в противоречие с изискванията на наредбата по чл. 56, ал. 2 ЗУТ. Доколкото не е допустимо да се дублира административно-наказателната отговорност, въведената с оспорения текст на Наредбата административно-наказателна отговорност касае различни от посочените по ЗУТ състави и административни наказания и в този смисъл не противоречи на текста на закона, а го допълва. Разбира се, при реализиране на административно-наказателната отговорност компетентните органи ще следва да съобразяват по кой точно от двата текста да квалифицират извършените деяния. Основните доводи на касатора са разгледани от първоинстанционния съд и касаят естеството на отношенията между Столична община и лицето, което ползва терен – общинска собственост за разполагане на подвижни съоръжения пред стационарен търговски обект. Мотивите на административния съд в тази връзка се споделят от касационната инстанция. Управлението на общински недвижими имоти, по смисъла на глава втора от Закона за общинската собственост, е уредено на законово ниво както от гражданскоправни, така и от административноправни норми. Управлението на общинска собственост е свързано с властнически волеизявления на административни органи. Без тези властнически волеизявления няма да е налице фактическият състав, при осъществяването на който ще се проявят правоотношенията по повод на имоти и вещи общинска собственост. Както вече се посочи, налице е законова делегация за общинския съвет да уреди разглежданите обществени отношения и да предвиди съответна административно-наказателна отговорност за нарушаване на административно-правни норми, какви са част от тези по управление на общинската собственост. Органът на местното самоуправление в случая не е излязъл извън законовите си правомощия. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски на касатора не се дължат. На ответника чрез юридическото лице Столична община следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 евро. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение