Определение № 444 от 20.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4827/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Стомана Индъстри” АД против решение № 285 от 23.07.2019 г., постановено по в. гр. д. № 186 по описа за 2019 г. на Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия, с което е отменено решение № 1659 от 16.01.2019 г. по гр. д. № 1742 по описа за 2018 г. на Пернишкия районен съд в частта за отхвърляне на предявения от Е. Т. Й. иск с правно основание чл. 200 от КТ за сумата от 480,08 лева имуществени вреди, постановено е друго решение, с което „Стомана Индъстри“ АД е осъдено да заплати на Е. Т. Й. на основание чл. 200, ал. 1 от КТ сумата от 480,08 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 23.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на „Стомана Индъстри“ АД да заплати на Е. Т. Й. сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в ежедневно понасяни от ищцата болки и страдания, в резултат на професионалното заболяване: вибрационна болест, 2-3 стадий от общо вибровъздействие /костнодистрофичен, цервикален, лумбосакрален и полирадикуларен синдроми/, придобито по време на работа и в следствие на работата на ищцата в дружеството, констатирано с експертно решение № 0373 /071/23.04.2015 г. на ТЕЛК за общи и професионални болести при Университетска болница „Св. Иван Рилски“ ЕАД.

Касаторът твърди, че решението на Пернишкия окръжен съд в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи очевидна неправилност и всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Допустимо ли е с поправка на искова молба в процедура и хипотеза на чл. 129 от ГПК на няколко пъти ищцата да извършва поправка на исковата молба, като от претенция за обезщетение за ексцес /влошаване на здравословното състояние/ от няколко твърдени професионални заболявания исковата претенция е заменена с претенция за първоначално обезщетяване на неимуществени вреди, с позоваване на експертно решение на ТЕЛК 0373/23.04.2015 г. на Университетска болница МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД – съгласно изричната последна молба на ищцата от 01.10.2018 г. В този случай счита ли се, че е предявена изцяло нова исковата претенция и следва ли законосъобразно да се приеме, че исковата молба се смята за редовна от деня на нейното подаване, а не от 01.10.2018 г., както незаконосъобразно и в нарушение на процесуалните правила по ГПК е приел въззивният съд. Съответно погасена ли е исковата претенция на ищцата по давност на основание чл. 358 от КТ при така извършените процесуални действия на ищцата?

2. Относно прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и обстоятелствата, които следва да се преценят при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Според касатора този въпрос е решен от съда в противоречие с т. II на ППВС 4/1968 г.

3. Работодателят ли следва да доказва чрез възражение и/или с всички допустими процесуални способи за доказване, че експертното решение за установяване на професионално заболяване е породило действие, или ищцата следва да докаже, че експертното решение е влязло в сила при главно и пълно доказване и спазване на задължителната административна процедура за уведомяване на всички заинтересовани лица за издадено експертно решение? Как и посредством какви обстоятелства и доказателства се удостоверява, че експертното решение е породило действие. Според касатора въззивното решение по въпроса противоречи на решение № 202 от 20.04.2011 г. на ВКС по гр.д. 1635/2010г. на ІV ГО на ВКС, решение № 134 от 29.04.2013 по гр.д. 709/2012 г. на ВКС и определение № 142 от 01.02.2011 г. по гр.д. 1147/2010г. на ІV ГО на ВКС.

4. Административният акт /решение на ТЕЛК и НЕЛК/ как влиза в сила и поражда правно действие – спрямо всички заинтересовани лица в административното производство по установяване на професионално заболяване общо или спрямо всяко заинтересовано лице в това число и работодател – осигурител поотделно. Касаторът застъпва тезата, че забраната професионалното заболяване да се доказва по съдебен ред се отнася до всички административни фази на административната процедура по Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Според касатора по този въпрос решението на въззивния съд е очевидно неправилно.

5. Относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните. По този въпрос въззивното решение противоречи на решения № 283 от 14.11.2014 г. на ВКС по гр.д. 1609/2014 г., ІV ГО, решение № 40 от 04.02.2015 г. на ВКС по гр.д. 4297/2014г. на ІV г.о. на ВКС.

Ответницата по жалбата Е. Т. Й. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за заплащане на 700 лв. разноски за касационното производство.

Касационната жалба в частта, с която се обжалва решението на Пернишкия окръжен съд по иска за обезщетение за имуществени вреди следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази част трябва да бъде прекратено, тъй като цената на този иск е 500 лева и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,ал.3, т.3 от ГПК.

Касационната жалба, в частта, с която се обжалва въззивното решение по иска за обезщетение за неимуществени вреди е подадена е в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Производството е било образувано въз основа на искова молба с вх. № 703 от 09.02.2018 г., подадена от Е. Т. Й. срещу касатора с искане да бъде обезщетена със сумата 500 лева за имуществени и 25 100 лева за неимуществени вреди, причинени от професионално заболяване, предизвикано от заеманата от нея длъжност „кранист“ в ответното дружество. Наличието на вредности и риск от характера на полагания от ищцата труд в предприятието е констатирано с протокол № 191 от 30.01.2015 г., а причинната връзка между заболяването и условията на труд е установена с експертно решение на ТЕЛК № 0373/071 от 23.04.2015 г. на УМБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД, потвърдено в тези части с експертно решение № 0446/087/10.06.2016 г. на НЕЛК. По искане на ответника на два пъти първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба и е давал на ищцата указание да посочи дали твърди наличието на първоначално признато професионално заболяване или наличие на ексцес/влошаване/. Ищцата е уточнила, че се касае за първоначално установено професионално заболяване. Процедурата по отстраняване нередовност на исковата молба е причината касаторът да формулира първия въпрос. Съдържащата се в него теза на касатора е, че се касае не за нередовна искова молба, а за нов иск, който следва да се счита предявен на по-късна дата и затова е погасен по давност. Тази теза е напълно несъстоятелна. Исковата молба не е страдала от нередовност, тъй като ищцата е изложила в нея всички факти и е посочила всички експертни решения, на които основава претенциите си, без да се позовава на предходно съдебно решение по иск с правно основание чл.200 от КТ. Задължение на съда е било да посочи дали се касае за първоначално установено професионално заболяване или за влошаване. Дори да се приеме, че исковата молба е била нередовна, след като е била поправена, тя се смята за редовна от деня на подаването и в съда съгласно чл. 129, ал. 5 от ГПК, поради което искът не е бил погасен по давност. До този извод е достигнал и въззивният съд въз основа на ясната правна норма на чл.129, ал.5 от ГПК, по приложението на която е създадена трайна и ненуждаеща се от промяна съдебна практика на ВКС/ определения № 307 от 17.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3316/2015 г., III ГО,. № 1124 от 15.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3734/2015 г., IV ГО, № 421 от 1.07.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 367/2011 г., IV ГО и много други/. Ето защо даденотото от въззивния съд разрешение по първия въпрос съответства на процесуалния закон и на практиката на ВКС, поради което касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос не следва да се допуска.

За да приемат, че ищцата страда от вибрационна болест, която е професионално заболяване, предизвикано от условията на труд, съдилищата са се позовали на експертно решение на ТЕЛК, потвърдено с експертно решение на НЕЛК. Въззивният съд е счел за недоказано възражението на касатора, че това решение не е влязло в сила. Посочил е, че касаторът не е представил доказателства за обжалване на решението, а освен това върху него има отбелязване, че е влязло в сила. Във връзка с този извод на въззивния съд касаторът е формулирал третия си въпрос в изложението, застъпвайки становището, че според цитираната практика на ВКС не е в негова тежест, а в тежест на ищцата да докаже влизането в сила на решението на ТЕЛК. Практиката, на която касаторът се позовава, не касае настоящата хипотеза, при която върху решението на здравния орган има отбелязване, че е влязло в сила. В решение № 202 от 20.04.2011 г. на ВКС по гр.д. 1635/2010 г. на ІV ГО на ВКС такова отбелязване липсва и въпросът дали решението е влязло в сила е бил неизяснен. В решение № 134 от 29.04.2013 по гр.д. 709/2012 г. на ВКС и определение № 142 от 01.02.2011 г. по гр.д. 1147/2010г. на ІV ГО на ВКС се съдържа принципен извод, че е необходимо произнасяне на компетентния здравен орган дали е налице професионално заболяване, което произнасяне не може да се замести от съда и въобще не е обсъждан въпросът, поставен от касатора. В настоящия случай отбелязването върху решението на ТЕЛК, че е влязло в сила има доказателствената сила на официален документ и е в тежест на касатора да опровергае това изявление, което той не е сторил. Освен това е налице и практика на ВКС, съдържаща се в решение № 213 от 12.07.2011 г. по гр.д № 1761/2009 г. на ІV ГО на ВКС, според която е в тежест на работодателя, който оспорва обстоятелството, че решението е влязло в сила, да представи доказателства, че го е обжалвал. Следователно по третия въпрос на касатора решението на Пернишкия окръжен съд също отговаря на практиката на ВКС, поради което не следва да се допуска касационното му обжалване по този въпрос.

След като отбелязването, че решението на ТЕЛК е влязло в сила не е опровергано от касатора, съгласно чл.13, ал.3 от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести това решение е задължително за всички лица, органи и организации в страната, включително за касатора и за гражданския съд. Затова въззивният съд се е позовал на констатациите в решението на ТЕЛК и никъде не е приемал в мотивите си, че това решение влизало поотделно спрямо някои от заинтересованите да го обжалват лица. Разсъжденията на касатора в този смисъл, изложени в четвъртия въпрос, са напълно произволни и не отговарят на действителните мотиви на въззивния съд. Затова такъв въпрос няма значение за изхода на спора, а относимият въпрос относно задължителния характер на решението на ТЕЛК спрямо всички лица е решен в съответствие с нормата на чл.13, ал.3 от Наредбата. Следователно разрешението на четвъртия въпрос на касатора не е относимо към спора, а въззивният съд не е постановил очевидно неправилно решение, поради което касационно обжалване по този въпрос също не следва да се допуска.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е посочил, че се касае за жена, която е на 54 години и която би следвало да полага труд поне още десет години до пенсионирането си. Професионалното и увреждане не само и причинява болки, а и проблеми с нейната комуникативност и ежедневното обслужване. Ето защо е приел, че изследвайки характера и степента на професионално заболяване, районният съд е присъдил справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди. Критериите, от които са се ръководили съдилищата при прилагане нормата на чл.52 от ЗЗД, са конкретно формулирани и съответстват на дадените в т.ІІ на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. указания. Противно на твърденията на касатора, въззивният съд не е допуснал смесване на болките и страданията, причинени от общите и заболявания, а е диференцирал и присъдил обезщетение само за болките и страданията от професионалното заболяване. Затова по втория въпрос разрешението на въззивния съд отговаря на практиката на ВКС, поради което и този въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.

От изложеното дотук е видно, че въззивният съд е обсъдил и е приел за неоснователни възраженията на касатора относно погасяването на иска по давност заради нередовност на исковата молба, относно невлизането в сила на решението на ТЕЛК и относно размера на присъденото обезщетение. По този начин е изчерпал относимите към спора доводи и възражения на касатора, следователно и по петия въпрос въззивното решение съответства на практиката на ВКС.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на Е. Й. 700 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение