Определение № 5874 от 16.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3500/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 98167/19.08.2025 г. на М. Г. Д., чрез адвокат В. Х., срещу въззивно определение № 11851/19.06.2025 г. по в.ч. гр. д. № 5501/2025 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение № 13737/24.03.2025 г. по гр. д. № 56912/2024 г. на Софийски районен съд. С последното на основание чл. 130 ГПК исковата молба е върната, а производството по делото - прекратено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли съдът да се произнесе по всички искания на страната и да се мотивира по всички свои изводи; 2. При положение че съгласно чл. 16, ал. 7 ЗУЕС и чл. 23, ал. 1, т. 3 ЗУЕС всеки етажен собственик има право да поиска от председателя протоколите от проведените общи събрания и отчетите за дейността и сторените разходи за етажната собственост, а председателят е длъжен да му ги даде, то това право представлява ли изискуемо притезание и защитимо ли е то по съдебен ред с осъдителен иск; 3. При положение че иск по чл. 40 ЗУЕС може да бъде предявен след получаване от етажния собственик на протокола от проведеното общо събрание, а председателят на ЕС отказва да му го даде, по какъв начин следва да се защити етажният собственик; 4. Включено ли е в обема на правото на собственост правото да се получават протоколи и отчети и по какъв начин това право е защитимо; 5. Ако собственикът не желае отмяна на решенията на общото събрание, следва ли да предяви иск по чл. 40 ЗУЕС, за да може съдът да задължи председателя да представи протокола и в този случай при оттегляне на иска или отхвърлянето му, справедливо ли е предявилият иска собственик да понесе разноските по делото; 6. След като отчетът на председателя за дейността и сторените разноски не е част от процедурата по свикване и провеждане на общото събрание, по какъв начин етажният собственик може да се защити срещу отказа на председателя да го представи. Ответникът по частната касационна жалба А. Б. Г., чрез адвокат К. Й., е подал писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното определение, като оспорва жалбата и по същество. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, и е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното: С въззивното определение е потвърдено определение от 24.03.2025 г. по гр. д. 56912/2024 г. по описа на Софийски районен съд, с което исковата молба на М. Г. Д. е върната и производството по делото е прекратено като недопустимо. Въззивният съд е приел, че делото е образувано по иск на М. Д. срещу А. Г. за осъждане на ответника да предаде на ищцата преписи от протоколите от проведените общи събрания на ЕС „Ц.“, находяща се в [населено място], [улица], проведени през януари 2023 г. и през 2024 г., от ежемесечните отчети за приходите и плащанията в ЕС, от отчетите от изпълнението на ремонтни дейности в ЕС и от договорите, въз основа на които са извършвани плащанията за изпълнение на тези дейности. В изпълнение на указания на съда с молба от 15.10.2024 г. ищцата е посочила, че правният й интерес произтича от притежаваното от нея право на собственост върху индивидуален обект в етажната собственост, чийто управител е ответникът. Счита, че Г. е задължен да й представи исканите документи, като отказът му поражда правото й да се обърне директно към съда, който да го задължи да извърши исканото действие. Ищцата твърди, че предявеният иск е следвало да се квалифицира като такъв по чл. 109 ЗС, тъй като чрез запознаване с отчетите на ЕС и осъществяване на контрол върху тяхното изпълнение се защитава в пълен обем правото й на собственост. Към отговора на исковата молба ответникът е приложил исканите от ищцата документи. Въззивният съд е възприел правните изводи на първоинстанционния съд. В допълнение е посочил, че съгласно чл. 40 и чл. 41 ЗУЕС всеки етажен собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание в 30-дневен срок от оповестяването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. За провеждането на събранието се води протокол от избран от него протоколчик - чл. 16, ал. 4 ЗУЕС, съставя се в 7-дневен срок, подписва се от председателя и протоколиста, които удостоверяват верността на вписаните обстоятелства, съответно оповестяването е по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, а при поискване се предоставя и копие от протокола. Нарушаването на разпоредбите на чл. 16, ал. 3 - 9 ЗУЕС би могло да има за последица отмяна на решенията на общото събрание съгласно чл. 40 ЗУЕС. Изложени са съображения, че при твърдения за ненадлежно провеждане на ОС и пороци на взетите от него решения редът за защита е чрез предявяване на иск по чл. 40 ЗУЕС, като липсва законова възможност на етажен собственик да предяви иск за осъждане на управителя да му предаде препис от протокола от проведеното ОС. В заключение е посочено, че предмет на осъдителните искове могат да са само изискуеми притезания за определена престация, дължима от ответника, каквито в случая не са налице. Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Правният въпрос, като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните (частни) жалби. Първият въпрос, касаещ задължението на съда да обсъди всички относими доводи и възражения на страните, не е решен в противоречие с цитираната от касатора практика. В случая въззивният съд е съобразил задължителната практика на ВКС /ТР № 6/2017 г., ОСГТК/, като е обсъдил всички относими доводи на жалбоподателя и е изложил свои мотиви. Съдът е обосновал извода си недопустимост на производството поради липса на материални права, защитими по съдебен ред, с обстоятелството, че ЗУЕС не предвижда възможност членовете на ЕС да претендират предоставяне на определени актове от управителя на ЕС чрез осъдителен иск. Посочил, че предявеният иск не може да бъде квалифициран по чл. 109 ЗС, тъй като ищцата не твърди неправомерно въздействие върху правото й на собственост. Възникналият спор между нея и ответника касае управлението на ЕС и спазването на процедурите по ЗУЕС. Останалите поставени въпроси не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, поради което липсва общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване. Следва да се отбележи, че съдът няма задължение да дава указания какъв е редът за защита на твърдяно нарушено материално право на страната, а следва да направи преценка дали предприетият по делото път за такава е допустим. Отделно от това към отговора на исковата молба са приложени визираните в последната документи. Не се констатира и наличие на порок на въззивното определение, който да налага прилагане на соченото основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Не може да се приеме, че обжалваното определение е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон, или че е явно необосновано, поради което не се налага извод да е налице очевидна неправилност, налагаща допускането му до касационно обжалване. Личните и имуществените права, установени със закон, и задължението на съда да разреши със сила на пресъдено нещо конкретен правен спор, се намират във функционална връзка и обусловеност, поради което за ищеца следва да съществува накърнено или застрашено субективно материално право, за да възникне в полза на същия процесуалното право на иск, респ. задължение за съда да го разгледа. При констатация на липса на такова законоустановено субективно материално право исковата молба подлежи на връщане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.