Определение № 1229 от 17.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 847/2010 г.
ВКСII гражданско отделение17.12.2010 г.докладчик Емануела Балевска
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 1802/16.04.2010 година от ДП”Н.” С., чрез адв.Б. Д. АК –П. срещу Решение Nо 107 от 04.03.2010 год. по гр.възз.д. Nо 971/2009 год. на П. окръжен съд по чл. 108 ЗС. УКАЗВА на касатора чрез адв. Б. Д.- АК П., че следва да бъде внесена дължимата пропорционална държавна такса в размер на сумата 410лв. / четиристотин и десет / по сметка на ВКС. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ......................................................................, за която дата да се призоват страните, като на касатора се призове лично от адреса-седалище на фирмата и чрез процесуалния представител, като им се съобщи и задължението за внасяне на пропорционална ДТ. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 1802/16.04.2010 година заявена от ДП”Н.” С., чрез адв.Б. Д. АК –П. срещу Решение Nо 107 от 04.03.2010 год. по гр.възз.д. Nо 971/2009 год. на П. окръжен съд по чл. 108 ЗС. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления иск по чл. 108 ЗС, заявен от ДП „Н.”С. като процесуален субституент на Държавата. За да отхвърли иска, решаващият състав на съда е приел, че не може да бъде зачетен като годно доказателство, легитимиращи държавата като собственик на процесния недвижим имот, А. Nо 44- А/ 20.121993 година, тъй като не е доказано вписаното основание за придобиване правото на собственост- отчуждение по ЗОНИДОП от 1885 година/ отм./. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложение по чл. 284 ал.3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се обосновава с довод, че с обжалваното решение е разрешен съществен процесуално правен въпрос – за доказателствената сила на Акта за държавна собственост и вписаните в него основания за придобиване правото на собственост от държавата към 1927 година, в конкретния случай в хипотеза на отчуждаване, извършено по силата на Закона за отчуждение на недвижимите имущества за държавна и обществена полза от 1885 година / ЗОНИДОП-отм./, е разрешен в противоречие с Решение Nо 19/22.01.2009 година по гр.д. Nо 5305/2007 година на ВКС- I, с което се приема, че ако А. не е оспорен, то не може да се приеме, че е оборена неговата презумптивна доказателствена сила, както и с цитираните Решенията на В.. Поддържа се и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК в мисъл, че поставения въпрос налага произнасяне от страна на ВКС поради значението на същия за точното прилагане на закона и развитие на правото. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна „Д. „ ООД гр.П., с което се оспорва по същество релевираните основания за отмяна, без конкретно изразено становище по допустимостта на касационното обжалване .. Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на преценка на данните по делото за данъчната оценка на имота- земя от 7000 кв.м. с данъчна оценка от 20 543.60 лв., настоящият състав намира, че са спазени изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК досежно размера на обжалваемия интерес и касационната жалба е процесуално допустима. Настоящият състав на ВКС, намира че е налице основание за допустимост на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Поставеният въпрос е специална хипотези в рамките на зададения процесуален въпрос за зачитане формалната доказателствена сила на А. и вписаните в него обстоятелства, изисква и налага тълкуване на правни норми на отменения ЗОНИДОП от 1889 година, поради съществуващата празнина на съвременните правни разрешение в рамката на основанията за придобиване право на собственост на държавата при отчуждаване, поради което произнасянето на ВКС би било както от значение за точното приложение на закона, така и за развитие на правото. Не е налице хипотеза на основание за допустимост на основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като сочената съдебна практика не касае сходни хипотези по приложението на закона. Съгласно изискванията на закона, при допускане на касационното обжалване, касаторът дължи да заплати дължимата пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси.../ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена по конкретното дело от съда в размер на 410 лв. / четиристотин и десет лева./, вносима от касаторите по сметка на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия