Определение № 1126 от 16.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4674/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 16869/13.07.2022 г. на М. Т. К., чрез адв. Н. К., против въззивно решение № 743/08.06.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 571/2022 г. на Окръжен съд – Варна, с което след отмяна на първоинстанционното решение, упражняването на родителските права по отношение на детето Т. М. К. е предоставено на майката Ж. И. П.; определено е местоживеенето му при нея; на бащата е определен режим на лични контакти с детето – всяка първа, втора и четвърта седмица от месеца от 18 ч. в петък до 19 ч. в неделя, като през този период бащата следва да се ангажира с учебните и извънкласни ангажименти на детето; всяка четна година за Коледните и Новогодишните празници – от 10 ч. на 24 декември до 17 ч. на 2 януари; всяка нечетна година за Великденските празници – от 12 ч. на Разпети петък до 18 ч. на Велики понеделник; по 35 дни през лятото всяка година, който период не съвпада с платения годишен отпуск на майката; всяка година за рождения ден на бащата – 31 март от 10 ч. до 18 ч., съобразно с учебната заетост на детето; всяка година за рождения ден на детето на 6 април от 10 ч. до 20 ч. Касаторът е осъден да заплаща месечна издръжка за Т. К. в размер на 250 лв. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението към касационната жалба се поддържа, че касационният контрол следва да се допусне по следните, уточнени от състава на ВКС, правни въпроси: при преценката за най-добрия интерес на детето, трябва ли съдът да обсъди в съвкупност всички факти и обстоятелства, в т.ч. личните качества и пригодността на всеки от родителите да упражнява родителските права; следва ли да обсъди и да вземе под внимание желанията и чувствата на детето при кого от родителите предпочита да живее. Ответната страна по жалбата – Ж. И. П., представлявана от адв. Д. К., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: За да отмени първоинстанционното решение, с което упражняването на родителските права по отношение на непълнолетния Т., [дата на раждане], е предоставено на бащата въззивният съд е приел, че родителите са живели на съпружески начала и са се разделили, когато детето било на 6 години. След раздялата, момчето останало да живее при майката, която е полагала преките и непосредствени ежедневни грижи за него до тринайсетата му година. Детето се развивало нормално, отглеждано е адекватно и потребностите му са задоволявани, въпреки неразбирателствата между родителите. Основната помощ за подготовката му в училище и за уроците по китара е оказвана от майката. С баща си Т. поддържал контакти през свободното си време, по време на празници и ваканции, като между двамата е изградена пълноценна и силна връзка. В отношенията между момчето и майка му започнали да се появяват проблеми в общуването и те особено се влошили в началото на 2021 г. Т. отказвал да се подчинява на майка си, да прави това, което тя изисква от него, не искал да учи и да свири, реагирал нервно и невъздържано, конфликтите между тях в ежедневието зачестили и се изострили. Детето започнало да се оплаква на баща си и да търси помощ от него, като заявявало, че животът при майка му е „ад” и не иска повече да живее с нея. По делото е установено, че майката е императивно – авторитарен тип родител, както и че кризисният период в отношенията й с Т. съвпада с навлизането му в пубертета. В тази възраст детето често е с променливи настроения, търси себеутвърждаване, стреми се да се откъсне от родителската опека, показва неуважение, опонира на родителя си, особено ако последният има авторитарно поведение. Въззивният съд е посочил, че родителите не са провеждали разговори, в които да са обсъждали проблемите в отношенията между майката и детето; никой от двамата не е проявил активност да потърси другия, за да се постигне някакво общо решение как да се действа спрямо детето и да се преодолее кризата. Съдействието на бащата във възникналата ситуация се изразило в сезиране на институциите за упражнявано от майката насилие над детето, каквито били твърденията на Т.; ограничаване на контактите с майката и приютяване в дома на бащата, зачитайки желанието и решението на момчето. При изслушването си пред съда детето категорично е заявило, че то се чувства по-добре и по-спокойно при баща си и желае да живее при него. Обсъждайки събраните по делото доказателства, въззивната инстанция е приела, че либералният подход на родителстване, който бащата практикува, може да урегулира емоциите при детето и да върне доброто му настроение, но ако е съчетан с налагането на правила и контрол за спазването им, а такива не се установявали. Същевременно, майката е родителят, който се интересувал от учебните занимания на детето, от подготовката му по китара и присъствието му на уроци и конкурси. Изразеното от детето желание да живее при баща си не обвързва съда, а и в случая то не следва да бъде съобразявано - не се установява майката да е упражнявала физическо или психическо насилие спрямо Т.; на този етап от развитието си той се нуждае от поставяне на ясни правила и рамки за поведение, които да спазва; майката е тази, която е полагала адекватни грижи за него в годините след раздялата с бащата и е продължила да го прави, да се интересува от възпитанието и развитието му, независимо от промяната на местоживеенето на детето. Според съда, по-либералният тип родителстване на бащата би изложил детето на известен риск да поема отговорности, за които не е готово. Посочено е, че в дома на баща си детето разполага с много повече самостоятелност и свобода на действие, но ще липсва достатъчен родителски контрол върху поведението му. В заключение, като е посочил, че и двамата родители притежават необходимите качества и възможности да отглеждат и възпитават детето, въззивният съд е приел, че в най-добрия интерес на Т. е упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, а на бащата е определен съответният режим на лични контакти. Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о., намира, че с предвид предмета на спора, в който съдът следи и служебно за правилността на въззивното решение с оглед защита интереса на ненавършилите пълнолетие деца (вж. - т.1 от ТР №1/2013 г. ОСГТК), поставените и уточнени правни въпроси са релевантни и касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с практиката на ВС и ВКС - ППВС № 1/1974 г., решение № 20/24.05.2013 г., по гр. д. № 911/2012 г., ІV г.о., решение № 67/06.03.2015 г. по гр. д. № 4648/2014 г., IV г. о. и др. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение