Определение № 1917 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1506/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на В. С. Д., против определение № 13818/10.12.2025г., постановено по адм. дело № 2755/2025г. на Административен съд – Варна, в частта в която е оставена без разглеждане жалбата му срещу АУЗД № МД-АУ-6997-А-1/10.06.2025г. В частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Ответната страна по частната жалба – директор дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, не взима становище по частната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена от страна, за която актът е неблагоприятен, в срока по чл. 230 от АРК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Частния касатор В. Д. е оспорил пред АС – Варна Акт за установяване на задължени по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД-АУ-6997-А-1/10.06.2025г., издаден от орган по приходите при дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, потвърден мълчаливо от Директора на Дирекция „Местни данъци“ Община Варна. С обжалваното определение АС – Варна е оставил без разглеждане жалбата на В. Д. като подадена след преклузивния срок по чл. 156, ал. 5 от ДОПК. Определението е правилно. По делото са установени следните факти: На 10.06.2025г. е издаден Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК спрямо В. Д., от орган по приходите при дирекция „Местни данъци“ Община Варна, с който акт са установени задължения за ДНИ за 2020г., 2021г. и 2022г., ТБО за същите периоди и данък върху превозните средства за 2020г. – 2022г. На 15.07.2025г. Д. подава жалба до директора на дирекция „Местни данъци“ Община Варна срещу посочения по-горе издаден му АУЗД, по който не е последвало издаване на изрично писмено решение. Спорът е относно сроковете за оспорване на АУЗД при наличие на мълчаливо потвърждение от решаващия орган. Както правилно е посочил АС – Варна предвид чл. 144, ал. 1 от ДОПК по реда за обжалване на ревизионните актове се оспорват и други актове, издавани от органите по приходите т.е. в тази хипотеза попадат и АУЗД издавани по реда на чл. 107 ДОПК, издавани от органите по чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, като тези актове подлежат на оспорване пред съответния решаващ орган по ал. 5 от с.з. По силата на чл. 152, ал. 1 от ДОПК акта подлежи на оспорване в 14-дневен срок от връчването му пред съответния решаващ орган, като жалбата се подава чрез съответния орган по приходите издал оспорения акт. По силата на чл. 155, ал. 1 от ДОПК решаващия орган издава своя акт в 60-дневе срок след изтичане на срока по чл. 146 т.е. след изтичане на 7-мо дневния срок в който жалбата следва да бъде изпратена на решаващия орган от съответния орган по приходите. В конкретния случай жалбата срещу процесния АУЗД е подадена на 15.07.2025г. с рег. № МД-Т25006392ВН. Срокът от който директора на дирекция „Местни данъци“ Община Варна следва да се произнесе започва от 22.07.2025г. /присъствен ден/, като 60-дневният срок за произнасяне е с краен срок от 23.09.2025г. /присъствен ден/. От 24.09.2025г. започва да тече 30-дневният срок за оспорване АУЗД предвид нормата на чл. 155, ал. 5 вр. ал. 4 от ДОПК и този срок изтича на 23.10.2025г., като жалбата до съда е подадена на 17.11.2025г., видно от клеймото поставено върху пощенския плик /л. 2/. При тези факти правилно АС – Варна е приел, че депозираната жалба е извън срока, посочен в чл. 155, ал. 5 вр. ал. 4 от ДОПК е правилно е върнал жалбата и е прекратил производството по делото. Неоснователно е възражението на касатора, че 60-дневния срок за него започва да тече от разпореждане на съда № 13248/28.11.2025г., с което изпратена жалбата на директор дирекция „Местни данъци“ Община Варна и е задължен органа да представи преписката по делото, тъй като това не намира опора в нормата на чл. 155, ал. 1 от ДОПК, в който е предвид преклузвния срок на решаващия орган за произнасяне при оспорването по административен ред. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение