Определение № 108 от 25.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3531/2020 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „КЕЙПИАР ТЕХНОЛОДЖИ” ЕООД, представлявано от управителя Ю. Т., чрез адвокат В. Г. от АК-В., срещу решение № 1013/30.04.2020 г. по в.гр.д. № 2158/2019 г. на Апелативен съд София, с което се отменя решение № 808 от 04.02.2019 г. по гр.д. № 3102/2017 г. на Софийски градски съд и се отхвърля частично предявеният иск на „КЕЙПИАР ТЕХНОЛОДЖИ” ЕООД против ЧСИ И. Т. Ч., ЕГН [ЕГН], за сумата от 25 000 евро, представляваща част от обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 807,50 евро, причинени от незаконосъобразни изпълнителни действия на съдебен изпълнител, на основание чл.74 ЗЧСИ. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, а в изложение към нея се поддържа, че е налице „очевидна неправилност“ и основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1.„Съставлява ли имуществена вреда за трето на изпълнителния процес лице, незаконосъобразно конституирано като длъжник в изпълнително производство по ГПК, въз основа на договор за встъпване в дълг, т.е. при липса на изпълнително основание, сумите от имуществото на това трето лице, събрани принудително от ЧСИ?“ 2.„Следва ли ищецът, в производство по иск с правно основание чл.74 от ЗЧСИ, пълно и главно да докаже липсата на свое задължение спрямо взискателя в изпълнително производство по ГПК, при условия че ЧСИ е изпълнил принудително срещу негово имущество без да има изпълнително основание за това, или вредата настъпва независимо от наличието или липсата на дължимост?“ 3.„Длъжен ли е съдът в производство по иск с правно основание чл.74 от ЗЧСИ, след като установи незаконосъобразност на действия на ЧСИ, изразяващи се в изпълнение срещу лице, което не е длъжник в изпълнителния процес, без наличието на изпълнително основание, да изследва дали това лице дължи процесните суми на взискателя въз основа на друго неизпълнително основание, в случая договор за встъпване в дълг, за да постанови решение на иска?“ 4.„Длъжен ли е въззивният съд, при решаване на делото, да извърши съвкупна преценка на всички представени по делото доказателства и доказателствени искания и да се произнесе по всички възражения и оспорвания на писмени доказателства?“ 5.„Длъжен ли е въззивният съд да допълни доклада по делото и да преразпредели доказателствената тежест, ако сметне, че някоя от страните е трябвало да докаже факти, за които не й е указано, че трябва да доказва с доклада, и да укаже на страната, че не сочи доказателства в тази насока“ 6.„Следва ли да е направено изрично искане от страната, оспорила писмено доказателство, представено в препис и направила изрично искане за представянето му в оригинал, да направи искане за изключването му от доказателствата по делото или съдът е длъжен да извърши това процесуално действие, т.е. да изключи оспореното и непредставено в оригинал доказателство от доказателствения материал по делото.“ Изложени са съображения, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а първите четири въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. От ЧСИ И. Т. Ч. чрез адвокат А. Т. от АК-С. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите на касатора като счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на решението и липсват предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, с оглед на което иска то да не се допуска до касация и да му се присъдят разноските по делото. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че въз основа на изпълнителен лист от 03.02.2016 г., пред ЧСИ И. Ч., с рег.№ 783 от КЧСИ е образувано изпълнително дело № 472/2016 г. с взискател Фондация „Европейски Арбитражен Трибунал“. Съдът е установил, че по молба от 24.10.2016 г. на взискателя, частният съдебен изпълнител е конституирал „КЕЙПИАР ТЕХНОЛОДЖИ” ЕООД като длъжник в изпълнителното дело на основание сключения договор за встъпване в дълг от 21.10.2016 г. между взискателя и търговското дружество и предприел действия на принудително изпълнение по отношение на дружеството. Според мотивите на решението, встъпването в дълг не е предвидено като основание за приемство спрямо длъжника и не се обхваща от субективните предели на изпълнителния лист, поради което конституирането на ищцовото дружество като длъжник по изпълнението и последвалите действия за принудително събиране на суми от имуществото на „новия длъжник“ са незаконосъобразни. Въззивният съд е приел също, че независимо от предприетите действия на принудително изпълнение, ЧСИ И. Ч. не е причинил вреда на дружеството със сумата, която е била събрана от банковите му сметки, тъй като ищецът не е освободен от задължението и дължи на взискателя посочената в договора сума. При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното основание за „очевидна неправилност“ на решението по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основни принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в практиката на Върховния касационен съд по приложението по чл.74 ЗЧСИ. Липсва явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, а обжалваното решение съдържа конкретната преценка на въззивния съд за установените по делото правнорелевантни факти и приложението на закона към тях. Изложените в тази връзка съображения за неправилна преценка на съда при обсъждане на относимите към спора доказателства, всъщност, преповтарят оплакванията в касационната жалба и представляват доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. В този смисъл, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението поради „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита и съдействие. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по уточнения при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК материалноправен въпрос: Съставлява ли имуществена вреда събраната принудително от частен съдебен изпълнител парична сума от имуществото на лице, което е било конституирано като длъжник в изпълнителното производство само въз основа на договор за встъпване в дълг, т.е. без изпълнително основание? Въпросът обуславя изхода на делото и решаващите мотиви на съда, но даденият отговор в обжалваното въззивно решение е в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд, формирана с решение № 43/28.05.2011 г. по гр.д. № 2474/2018 г. на ІV г.о. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение