Определение № 493 от 08.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 1734/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Д. К. срещу Определение № 131/16 май 2018г. по т. дело № 1192/2018г. на Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на К. срещу Решение № 838/23.10.2017 г. по гр. д. № 956/2017 г. на Бургаски окръжен съд като процесуално недопустима. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, поради обстоятелството, че делото не е търговско. Претендира се отмяна на определението. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване определение от вида на преграждащите развитието на делото и нередовностите и ̀ са отстранени, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да остави без разглеждане касационната жалба на К. Д. К. съставът на Върховен касационен съд, Първо търговско отделение е приел, че същата е недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т.1, пр. 2 ГПК, поради необжалваемост на постановеното по търговско дело въззивно решение с оглед цената на всеки от обективно съединените искове по чл. 439, ал. 2 ГПК, която е под 20 000 лв. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно. Предявените в обективно съединение отрицателни установителни искове се отнасят до правоотношения по договор за банков кредит между „Райфайзенбанк /България/” ЕАД София и К. Д. К.. Сделката е търговска по обективен критерий, намерил законодателен израз в разпоредбата на чл. 286, ал. 2, ТЗ., според която сделките по чл. 1, ал. 1 ТЗ са търговски независимо от качеството на лицата, които ги извършват. Като банкова сделка по смисъла на чл. 1,, ал. 1, т. 7 ТЗ договорът за банков кредит попада между т. н. абсолютни търговски сделки. С исковете, предявени от жалбоподателя, се оспорва изпълнение на вземания, произтичащи от договора за банков кредит. Предметът на делото – правоотношения, произтичащи от търговска сделка - а не страните по него определя делото като търговско. Делото е търговско, дори когато и двете страни по сделката не са търговци, но самата сделка попада в кръга на изброените в чл. 1, ал. 1 ТЗ. Исковете с предмет правоотношения или права, породени от търговска сделка, разглеждани по реда на Глава тридесет и втора на ГПК, са дефинирани в чл. 365 ГПК като търговски спорове, а в правната доктрина се приема, че всички те представляват търговски дела по смисъла на чл. 280, ал. 3 /предишна ал. 2/ ГПК. По изложените съображения доводът на жалбоподателя относно вида на делото и неправилно определения праг на достъп до касация на 20 000 лв. вместо на 5 000 лв. е неоснователен. С оглед цената на обуславящия и на обусловените искове съдебният акт е необжалваем. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2 ГПК