Определение № 5341 от 20.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3124/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Т. Т. против решение № 76/24.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 82/2025 г. от І-ви състав на АС – Варна. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е счел за основателен предявения иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ за сумата от 500 лева. Съдът е приел, че досъдебно производство № 49/2021г. на ОД на МВР –В., пр.пр. № 975/2021 г. по описа на РП – В., е образувано с постановление на прокурора на 20.01.2021 г. за престъпление по чл. 144, ал.3, вр. с ал. 1 от НК. Ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК Ищецът е разпитан и задържан за срок до 48 часа (считано от 23.01.2021г. до 25.01.2021г.), а с определение от 25.01.2021 г. РС – Варна по ЧНД № 278/2021 г. на В. му е наложена мярка за неотклонение „домашен арест“ с приложена мярка за радиочестотно наблюдение с гривна за целия период от действие на мярката. На 02.02.2021г. ищецът отново е разпитан в качеството на обвиняем. На 02.06.2021г. (с определение № 456/02.06.2021г. постановено по ВЧНД № 564/2021г. на В.) тази мярка за неотклонение е изменена в по-лека МНО „парична гаранция“ в размер на 5000 лева. С постановление от 23.11.2022 г. на ВРП, мярката за неотклонение е отменена. На 05.06.2023 г. на ищеца са предявени материалите по разследването. С постановление от 11.07.2023г. на прокурор при ВРП, досъдебното производство № 49/2021г. на ОД на МВР – В. за извършено от ищеца престъпление по чл. 213а, ал.2, т.1, вр. ал.1 НК е прекратено, поради недоказаност на обвинението. Общо наказателното производство срещу ищеца е продължило около 2 г. и 6 месеца. При определянето на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е посочил, че вреди от неспазване на разумния срок за разглеждане на процесното наказателно дело също не са налице. Това е така, тъй като цялата продължителност на производството е от 2 г. и 6 месеца, който срок, като глобален размер не е неразумно продължителен, включително и съобразено с тежестта на обвинението (за тежко престъпление с предвидено наказание лишаване от свобода за срок над пет години), фактическата и правна сложност на това производство, множеството извършени процесуално-следствени действия (разпити на двадесет и двама свидетели, очна ставка на свидетели, обиск, претърсване и т.н.) и своевременни произнасяния по множество молби и искания на ищеца. Посочено е, че производството е продължило около две години и половина от повдигането му на 23.01.2021г. до 11.07.2023г., когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, но срокът не надхвърля рамките на разумния такъв по см. чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. От друга страна обаче, за обосноваване на по-нисък размер на обезщетението съдът е съобразил следните обстоятелства: делото е водено само в досъдебната му фаза и то е било прекратено след заключително мнение за прекратяване, без да е изготвян обвинителен акт и да е внасяно в съда; извършените с участието на ищеца процесуално-следствени действия са малко на брой и с нисък интензитет; до привличането му като обвиняем ищецът е бил вече трикратно осъждан по три наказателни дела за квалифицирани състави на грабеж и кражба и за държане на наркотични вещества; ищецът е лице с трайно противозаконно поведение; по две наказателни дела към датата на незаконното обвинение, съответно за квалифициран случай на палеж и за опит за убийство, той е бил с качество на обвиняем и срещу него са били налице висящи наказателни производства по обвинения за тежки умишлени престъпления, приключили в хода на настоящото незаконно обвинение с осъдителни присъди и с наложени ефективни наказания лишаване от свобода (общо за 7 години), приведени в изпълнение също по време на незаконното обвинение; воденото в част от процесния период и друго незаконно обвинение, за неимуществените вреди от което ищецът е обезщетен по гр. дело № 853/2023г. по описа на В.; т.е. обичайните негативни преживявания за релевантния период са търпени едновременно във връзка с още три наказателни производства (по двете, от които ищецът е осъден на лишаване от свобода, а по третото – незаконно обвинение е обезщетен); задържането за 48 часа и мярката за неотклонение „домашен арест“ по досъдебно производство №49/2021г. по описа на ОД на МВР са припокрити за целия период с други такива мерки по другите наказателни дела срещу ищеца и са били изцяло зачетени и приспаднати от наказанието лишаване от свобода за опита за убийство, поради което не се съобразяват при определяне размера на настоящото обезщетение, доколкото ищецът реално е обезщетен (в този смисъл решение № 1/13.02.2019г. на ВКС по гр.д. № 2417/2018г., III г.о.); липсват по-големи от обичайните в подобен случай (за човек с трайно противозаконно поведение) негативни преживявания -тревоги и притеснения; липсва влошаване на здравословното състояние на ищеца, вследствие на процесното обвинение; липсва промяна в начина му на живот отпреди обвинението, включително и предвид, че в хода на незаконното обвинение той вече е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“ по други наказателни дела; не са установени специфични неимуществени увреждания, причинени единствено във връзка с процесното незаконно обвинение. Затова и предвид изложените съображения и конкретните данни по делото и като съобрази стандарта на живот в страната за 2021 г. и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането, съдът е приел, че за обезщетяването на причинените на ищеца от незаконното обвинение неимуществени вреди и с оглед принципа на справедливост съгл. чл. 52 от ЗЗД, следва да определи обезщетение от 500 лв.. В изложението на касационните основания се твърди, че решението е очевидно неправилно, тъй като съдът не е отчел наложената мярка за неотклонение, тежестта на обвинението, здравословни вреди, както и възрастта на ищеца. Така посоченото не обосновава наличието на очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Съдът е обсъдил подробно всички доказателства по делото, в т.ч. и посочените по-горе, като изводите му относно дължимото обезщетение се обосновават с приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и посочения в тази разпоредба принцип за справедливост, поради което не е налице основание да се приеме, че решението е очевидно неправилно, въз основа на посоченото от касатора в обосновката на позоваването на това основание. Предвид изложеното, не е налице соченото от касатора касационно основание и обжалването не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС