Определение № 291 от 07.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 732/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Кофи лайф“ ЕООД, гр. София срещу определение № 3409 от 23. 12. 2021 г. по ч. гр. д. № 1813/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 15 състав, с което е потвърдено определение № 2381 от 21. 05. 2020 г. по т. д. № 818/2019 г. на Софийски градски съд в частта, с която е върната искова молба вх. № 57874 от 30. 04. 2019 г. на „Кофи лайф“ ЕООД срещу „Сингюлар лоджик България компютър апликейшънс“ ЕООД. В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното въззивно определение е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалните правила. Частният касационен жалбоподател излага доводи, че вместо да му бъде връчено съобщение за определението на съда за даване възможност да бъдат отстранени констатираните нередовности на исковата молба му била връчена призовка за открито съдебно заседание и определение по чл. 140 ГПК. Позовава се на неизползване на утвърдените образци за съдебни книжа, посочени в чл. 2 от Наредба № 7 от 22. 02. 2008 г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по ГПК. Сочи, че е налице противоречие в обжалваното определение, доколкото въззивният съд е приел частната жалба за основателна, но е потвърдил първоинстанционното определение за връщане на исковата молба. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касационен жалбоподател твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси от значение за точното прилагане на закона: „1. Следва ли при връчване на съдебните книжа да бъде прилагана Наредба № 7 от 22. 02. 2008 г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс? Не се ли връчват съдебни книжа по реда и начина, установен с тази Наредба и ако не – какво е нейното значение и каква е изобщо нейната приложимост? Има ли значение за връчването на книжата и относимите актове на съда и съдържащите се в тях указания да бъдат връчвани на страните по реда на Наредбата? Нарушение на реда и начина за връчването на съдебни книжа ли е невръчването им по установения с Наредбата ред и начин на връчване? Какво следва, когато съдебните книжа не са връчени по установения ред?; 2. Допустимо ли е с определението си по чл. 140 ГПК съдът да констатира нередовност на исковата молба и какви следва да бъдат процесуалните действия на съда при наличие на тази хипотеза?; 3. Следва ли да бъде отменен съдебен акт, в който е налице противоречие между мотивите и диспозитива, и какво следва да бъде процесуалното поведение на горестоящия съд, когато е сезиран с жалба?“. Ответникът по частната касационна жалба „Сингюлар лоджик България компютър апликейшънс“ ЕООД не е депозирал отговор на жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да потвърди определението на Софийски градски съд за връщане на исковата молба на ищеца „Кофи лайф“ ЕООД, въззивният съд е счел за осъществено основанието по чл. 129, ал. 3 вр. ал. 2 ГПК. Изложил е съображения за правилна констатация на първоинстанционния съд за нередовности на исковата молба, конкретни и ясно изразени указания на съда за отстраняването им и надлежно връчване на определението, в което те се съдържат, на ищеца на 29. 01. 2020 г., както и за неизпълнението им от ищеца в предоставения му едноседмичен срок. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определение на въззивния съд. Формулираните въпроси в т. 1 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са обуславящи за изхода на спора, но не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение №1/19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. По поставените въпроси в т. 1 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формирана практика на ВКС, а именно определение № 229 от 4. 04. 2012 г. по ч. т. д. № 163/2012 г., І т. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. В него е прието, че връчването на съдебни книжа може да се извърши от съда и извън образците, утвърдени с Наредба № 7/22.02.2008 г., които имат препоръчителен характер. Съдебните книжа, изготвени извън утвърдената форма по Наредба № 7/08 г. са надлежно връчени, ако отговарят на съдържанието, предписаното от ГПК, и същите са достигнали до адресата. Нормата на чл. 55 ГПК не е императивна, като утвърждаването на образци на съдебни книжа по Наредба № 7/08 г. не дерогира правилата на връчване по Глава VI, Част I на ГПК. Принципът на служебното начало по чл. 7 ГПК се счита за спазен, ако съдът е констатирал надлежното връчване на съдебните книжа съгласно нормите на ГПК, при съобразяване и на разпоредбата на чл. 54 ГПК. Настоящият състав напълно споделя дадените разрешения в цитираното определение на ВКС, които не се нуждаят от промяна или осъвременяване. В съответствие с тези разрешения въззивният съд е приел за надлежно връчването на първоначалния ищец на ясните указания на първоинстанционния съд за отстраняване на нередовностите на исковата молба с предупреждение за последиците от евентуалното бездействие, обективирани в определение от 25. 01. 2020 г., представляващо приложение към призовката до ищеца за откритото съдебно заседание. По тези съображения не би могло да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите по т. 1 от изложението на частния касационен жалбоподател. Касационното обжалване не може да се допусне и по втория въведен въпрос, доколкото отговорът му следва от разпоредбите на чл. 140 ГПК и чл. 374 ГПК относно задължението на съда да провери редовността и допустимостта на иска в закритото подготвително заседание. Съдът във всяко положение на делото, включително във въззивното и касационното производство, следи за редовността на исковата молба като абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск и процедира съобразно естеството на констатирания недостатък /т. 5 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 9. 12. 2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Ако поради грешка на първоинстанционния съд се стигне до връчване на препис от нередовна искова молба, при констатация за неспазване на изискванията, на които трябва да отговаря редовният иск, съдът следва да даде указания за отстраняване на недостатъците, в какъвто смисъл са и действията на СГС по повод установените нередовности на исковата молба в подготвителното заседание по чл. 374 ГПК. В този смисъл не са обосновани предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по отношение на въпроса по т. 2 от изложението на частния касационен жалбоподател. Последният въпрос на частния касационен жалбоподател не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото няма обуславящ решаващите изводи на въззивния съд характер. С оглед дължимата служебна проверка следва да се изтъкне, че волята на въззивния съд е ясно разбираема и не съществува вероятност въззивният акт да е нищожен /основание по чл. 280, ал. 2, предл. първо ГПК за достъп до касация/. Не се констатира и твърдяното противоречие между мотивите на въззивното определение и изразената в диспозитива на акта воля на съда за потвърждаване на първоинстанционното определени. Действително в началото на определението е отразено, че разгледана по същество частната жалба е основателна, но след изложени съображения от фактическа и правна страна съдът е формирал извод за правилност на обжалваното разпореждане и ясно е посочил, че същото следва да бъде потвърдено. По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение