Определение № 3475 от 09.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1714/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на ответниците - „Адванс Пропърти България“ ЕООД, [населено място], и „София кепитъл партнърс“ ЕООД, [населено място], представлявани от управителя С. Ц., срещу решение № 160/20.03.2025г. по възз.т.д.№ 291/2024г. на Софийски апелативен съд. С него, след отмяна на решение № 260032/20.02.2024г. по т.д.№ 861/2019г. на СГС, се признава за установено, по предявените от „Новерго Пропъртис“ ООД, щата Невада, САЩ,против „Адванс Пропърти България“ ЕООД, [населено място], „София кепитъл партнърс“ ЕООД, [населено място], и „Снет“ ЕООД, [населено място] искър, искове, с правно основание чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ, че са несъществуващи обстоятелствата, вписани на 19.02.2018г.по партидата на „Адванс Пропърти България“ ЕООД относно нов едноличен собственик на капитала и на 15.06.2018г. - на още един управител, както и обстоятелствата, вписани на 11.01.2019г. по партидата на „София кепитъл партнърс“ ЕООД, [населено място], на нови едноличен собственик на капитала и управител.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, с доводи за произнасяне по преклудирани факти, евентуално - неправилно, като постановено в нарушение на закона, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - основания за касационно обжалване по т.2 и т.3 на чл.281 ГПК. С доводи, че въззивният съд е обсъдил преклудирани факти, а именно, че ищецът не е упълномощавал Б.И. да прехвърля дялове, че пълномощникът е действал извън представителната си власт и липсва валидно решение на ОС за продажба на дяловете на касаторите е обоснована и процесуалната незаконосъобразност на решението. По същество касаторите оспорват извода на въззивния състав, направен въз основа на приетото пред първоинстанционния съд заключение на вещото лице, за неправилност на фактическата констатация на първата инстанция относно датата на вписването /15.03.2019г./ на Н. Х. като управител на ищеца в Търговския регистър на щата Невада, САЩ. Касаторите поддържат, че този извод е очевидно неправилен и не съответства на приложените към ОИМ документи и направеното от ищеца признание в ОСЗ пред първата инстанция на 18.10.2022г. Изразяват несъгласие и с извода, че въз основа на пълномощното от 24.09.2013г., не е възникнала представителна власт в полза на Б.И. да представлява ищеца при сключването на двата договора за прехвърляне на дяловете на двамата ответници, респективно, че те са сключени без представителна власт. По изложените съображения искането е за обезсилване на решението и за връщане на делото със задължителни указания, евентуално - за неговата отмяна и за отхвърляне на исковете.

В инкорпорираното в жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, освен основанието за директен достъп до касационен конотрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност, е въведено основанието по т.1 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли съдът да обсъди всички доводи на страните? По този въпрос общото основание за допускане на обжалване е обосновано с оплаквания за необсъждане на доводите им във връзка с отразяването в Щатския регистър на смяната на управителя на ищеца, както и във връзка с пълномощното в полза на Б. И. с апостил от 24.09.2013г. Касаторите се позовават на т.2 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на вКС, т.19 от ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, както и постановените по чл.290 ГПК решение № 229/18.10.2013г. по гр.д.№ 3099/2013г., I г.о., решение № 33/29.07.2013г. по гр.д.№ 401/2012г., I г.о. и др.

2. Следва ли въззивният съд да разпредели доказателствената тежест/каквато не извърши/ при оспорвания/ каквито са направени/? Въведени са доводи за необсъждане от въззивния съд на направеното от касаторите оспорване на подписа на Ж.-К. Ги Ж. Н. в приложения с ДИМ договор от 31.07.2016г. Касаторите се позовават на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и постановените по чл.290 ГПК решение № 788/27.04.2011г. по гр.д.№ 120/2010г., IV г.о., решение № 549/29.10.2010 по гр.д.№ 56/2010г., IV г.о., решение № 172/23.02.2010г. по гр.д.№ 386/2009г., III г.о. и др.

3. Съставлява ли съдебно признание и каква е доказателствената сила/стойност на изявлението на процесуалния представител на ищцовото дружество и в присъствието на неговия управител, в откритото съдебно заседание пред първоинстанционниясъд, проведено на 18.10.2022г., че Н.Х. е регистриран като едноличен собственик и управител на ищеца на 15.03.2019г.? По него касаторите посочват решение № 79/16.07.2015г. по т.д.№ 1535/2014г., I т.о., и решение № 113/20.01.2016г. по т.д.№ 955/2014г., II т.о.

4. Отпада ли представителната власт на упълномощеното лице в случай, че управителят/представителят на дружеството бъде освободен? По този въпрос касаторите се позовават на ТР № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС.

5. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства при постановяване на съдебното решение? Касаторите въвеждат доводи за необсъждане на направеното от процесуалния представител на ищеца признание с изявлението на в ОСЗ на 18.10.2022г. и на приложената извадка от регистъра/л.321-324 от първоинст. дело/. Позовават се на решение № 320/26.11.2014г. по гр.д.№ 2420/2014г., решение № 612/22.03.2011г. по гр.д.№ 1024/2009г., решение № 533/30.06.2010г. по гр.д.№ 309/2009г. и др.

6. Следва ли решението да почива на факти, които не са включени в предмета на доказване с доклада по делото? Може ли съдът да подменя подлежащите на доказване факти и, ако го направи, следва ли да даде изрични указания във връзка с доказателствената тежест? Може ли въззивният съд да приеме за доказани факти от решаващо значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад? Допустимо ли е, без да са въведени доводи от която и да е от страните в посока има ли приемане на действията на представител без представителна власт по см. на чл.301 ТЗ, съдът по свой почин да ги развие? По тези въпроси касаторите се позовават на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и на постановените по чл.290 ГПК решение № 788/27.04.2011г. по гр.д.№ 120/2010г., IV г.о., решение № 549/29.10.2010г. по гр.д.№ 56/2010г., IV г.о., решение № 172/23.02.2010г. по гр.д.№ 386/2009г., III г.о. и др.

С писмен отговор насрещната страна, ищецът „Новерго Пропъртис“, щата Невада, САЩ, представлявано от управителя Н. Х., чрез адв.В. Д. от САК, оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Не е постъпил в срок писмен отговор от ответника „Снет“ ЕООД, [населено място] искър.

Съставът на I т.о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, приема следното:

Производството по делото, т.д.№ 861/2019г. на СГС, е образувано по предявените от „Новерго Пропъртис“ ООД, чуждестранно ЮЛ, регистрирано в щата Невада, САЩ, представлявано от управителя Н. Х., против „Адванс Пропърти България“ ЕООД и „София кепитъл партнърс“ ЕООД, [населено място], искове, с правно основание чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, за признаване за установено, че са несъществуващи обстоятелствата, вписани по партидите на ответниците в ТРРЮЛНЦ на нов едноличен собственик на капитала и на нов управител. С определение от 07.09.2021г. като ответник по делото е конституирано вписаното по партидите на ответниците в ТРРЮЛНЦ като нов едноличен собственик на капитала - „Снет“ ООД.

В ИМ са въведени твърдения, че ищцовото дружество е чуждестранна компания, регистрирана в щата Невада, САЩ, като то е едноличен собственик на капитала на двамата ответници „Адванс Пропърти България“ ЕООД и „София Кепитъл Партнърс“ ЕООД. Твърдяно е, че на 31.07.2016г. тогавашният едноличен собственик и управител на ищеца - френският гражданин Ж.-К. Ги Ж. Н. е прехвърлил всичките си дружествени дялове на Н. Х. и е подал оставка като управител и, считано от 31.07.2016г., Н. Х. е едноличен собственик на капитала и управител на ищеца.

По отношение на вписванията по партидата на „Адванс Пропърти България“ ЕООД са въведени твърдения, че промяната на едноличния собственик на капитала е заявена въз основа на договор за прехвърляне на дялове с нотариална заверка на подписите и съдържанието от 12.12.2017г., с който ищецът, представляван от адв.Б. И., упълномощен с пълномощно с апостил от 24.09.2013г., продава всички свои 14 376 дружествени дяла на „Снет“ ЕООД за сумата 1000лв. Релевирани са доводи, че договорът от 12.12.2017г. няма вещно-правен ефект, а пълномощното е недействително, тъй като не е подписано от Ж.-К. Ги Ж. Н., не е негов подписът на пълномощното и, дори да е негов, е пренесен с техническо средство върху пълномощното, пълномощното няма дата и нотариална заверка, каквато е необходима за действителността на договор за прехвърляне на вещни права. Поддържано е, че към датата на регистрацията на „Снет“ ЕООД /15.11.2017г./, упълномощителят Ж.-К. Ги Ж. Н. не само вече не е бил едноличен собственик и управител на ищеца, но и е имал нов паспорт, различен от посочения в пълномощното от 2013г., поради което то е неистинско. По отношение на протокола от 12.12.2017г., в който е обективирано решението за продажба на дяловете на ищеца от капитала на „Адванс Пропърти България“ ЕООД и за избор на нов управител, е релевирано че не отразява обективната действителност, тъй като такова общо събрание не е провеждано, а Б. И. не е бил пълномощник на ищеца, поради което материализираното в протокола решение е липсващо/невзето. Също така ищецът е поддържал, че представените във връзка с вписването удостоверение за съществуване със статут на актуална регистрация на ищеца, издадено привидно от Търговския регистър в щата Невада на 12.10.2017г., и „Първоначален списък на управляващите или съдружниците“, издаден на 29.08.2017г., са неистински, каквито документи не са издавани. Относно вписването на новия управител С. Ц., извършено въз основа на протокол на едноличния собственик на капитала от 29.05.2018г., са въведени доводи, че това обстоятелство не съществува, тъй като едноличен собственик на ответника е ищецът, който не е вземал такова решение.

По отношение на вписванията по партидата на ответника „София Кепитъл Партнърс“ ЕООД са въведени твърдения, че промяната на едноличния собственик на капитала е заявена въз основа на договор за прехвърляне на дялове с нотариална заверка на подписите и съдържанието от 18.06.2018г., с който ищецът, чрез пълномощник адв.Б. И., упълномощен с пълномощно с рег. № на апостил от 24.09.2013г. прехвърля всичките си 331 979 дружествени дяла на „Снет“ ЕООД за сумата 1000лв. Релевирано е, че към 18.06.2018г. едноличен собственик и управител на ищеца е Н. Х., а не Ж.-К. Ги Ж. Н., продажбата е извършена от пълномощник на трето лице-несобственик, поради което няма вещно-прехвърлителен ефект. По отношение на протокола от общо събрание, проведено на 16.04.2018г., в който е обективирано решението на ищеца за продажба на дяловете от капитала на „София Кепитъл партнърс“ ООД е поддържано, че не отразява обективната действителност, тъй като не е проведено ОС с участието на ищеца или на негов пълномощник, протоколът е с невярно съдържание и не отразява обективните данни – ищцовото дружество не е имало пълномощник Б. И., едноличният собственик и управител не е упълномощавал Б.И., а Ж.-К. Ги Ж. Н. не е бил собственик и не е могъл да делегира правомощия на Б.И., поради което материализираното в протокола решение е нищожно, тъй като е липсващо/невзето. Ищецът е твърдял, че представеното във връзка с вписванията удостоверение за съществуване със статут на актуална регистрация на ищеца, издадено на 26.09.2013г. от Търговския регистър на щата Невада, САЩ, е старо и неактуално, като то е важало за съответната година, а представеният „Първоначален списък на управляващите или съдружниците“, издаден на 03.09.2013г., е важал само за периода авг.2013г.-авг.2014г. По отношение на протокола на едноличния собственик на капитала на ответника от 29.05.2018г., в който е обективирано решението за избор на още един управител - Ст.Ц., е релевирано, че това обстоятелство не съществува, тъй като едноличен собственик на ответника е ищецът, който не е вземал такова решение.

С подадените в срок отговори на исковата молба ответниците са оспорили исковете. Поддържали са, че Б.И. е надлежен пълномощник на ищеца, пълномощното му не е оттеглено към момента на оспорените от ищеца сделки, евентуална промяна на представителството/собствеността на ищеца не обуславя недействителност на извършените от пълномощника действия., както и, че са неотносими към предмета на спора твърденията и доводите във връзка с пълномощното от 2013г., тъй като то не е представяно в регистърното производство.

С ДИМ ищецът е доразвил твърденията си във връзка с подадените отговори, като е застъпил становище, че смяната на собствеността и управлението на ищцовото дружество от 31.07.2016г. е основание за прекратяване на представителната власт на пълномощника, че пълномощното е издадено от Ж.-К. Ги Ж. Н. като ФЛ, а не като управител на ищцовото дружество. С ДИМ ищецът е въвел допълнителни твърдения относно ползването на пълномощното от адв.Б.И. при злоупотреба с професионалното му положение.

С ДИМ е представен договор за покупко-продажба на дялово участие от 31.07.2016г., с който Ж.-К. Ги Ж. Н. продава и прехвърля на Н. Х. дяловото си участие в ищцовото дружество срещу насрещна престация от 1 евро. Договорът е оспорен с подадения съвместен допълнителен отговор на ДИМ от първите двама ответници относно подписа на Ж.-К. Ги Ж. Н., както и посочената в него дата.

За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд е приел, че доводите на ищеца за нищожност на двете разпоредителни сделки от 12.12.2017г. и от 18.06.2018г. са основани на твърдения, че пълномощникът му е действал без представителна власт при сключването им, тъй като упълномощителят, считано от 31.07.2016г., не е едноличен собственик на капитала и управител на ищеца, продавайки дяловете си на Н. Х.. По спорния въпрос чия собственост са дяловете от капитала на ищеца към момента на двете сделки /12.12.2017г. и 18.06.2018г./ и относно наличието и обема на представителната власт на адв.Б. И. за разпореждане с дружествените дялове на ищеца и във връзка с направеното от ответниците оспорване на датата на представения от ищеца договор за продажба на дялове от дата 31.07.2016г., предхождаща датите на оспорените от ищеца разпоредителни сделки, първата инстанция е изложила принципни съображения, че договорът е частен диспозитивен документ и посочената в него дата не обвързва съда и третите за договора лица, които не са правоприемници на страните по договора, а за преценката на датата на сключването му следва да се вземат предвид всички събрани по делото доказателства. Въз основа на заключението на съдебно-юридическата експертиза/СЮЕ по делото първата инстанция е установила, че според законодателството на щата Невада, САЩ, промяната на собствеността на дяловете и на управителя на дружества с ограничена отговорност подлежи на вписване при Държавния секретар на щата, който поддържа Щатски бизнес портал- официален регистър, функциониращ като независим официален източник на информация относно обстоятелствата и актовете, които касаят дружествата с ограничена отговорност, респективно в него подлежи на регистрация промяната на собствеността и на управителя. Също така е установил въз основа на заключението на вещото лице, че по силата на законодателството на щата Невада, САЩ, дружествата с ограничена отговорност ежегодно подават до Държавния секретар по формуляр годишен списък с информация, в т.ч. относно имената на управителите или управителните членове, като надлежно подаденият годишен списък представлява своеобразен лиценз за извършване на дейност през следващата година и деклариране на отразената в него информация. Въз основа на заключението на вещото лице първата инстанция е установила, че Държавния секретар на щата Невада, САЩ, издава удостоверение за съществуване на дружеството, съдържащо информация относно вписванията във водените при него публичните книги, което представлява официален удостоверителен документ и не е ограничен нормативно във времето. Въз основа на извършената от вещото лице справка по партидата на ищеца в официалния сайт на Щатския бизнес портал на щата Невада, САЩ, първата инстанция е установила, че управляващ член на ищеца от 15 март 2019г. е Н. Х., като в Щатския бизнес портал няма данни за договора за продажба на дружествени дялове от 31.07.2016г. Въз основа на приетите по делото „Годишни списъци на управителите/управляващите съдружници“ първоинстанционният съд е приел, че за периода 01.08.2016г.-31.08.2019г. управител и едноличен собственик на капитала на ищеца е Н.Х., но вписването е подадено към Държавния секретар на 15.03.2019г. Въз основа на съвкупния анализ на тези доказателства в първоинстанционното решение е прието, че договорът за продажба на дружествените дялове на ищеца за третите добросъвестни лица е сключен най-рано на 15.03.2019г., когато е оповестен в търговския регистър на щата Невада, САЩ. Направен е извод, че оспорените от ищеца доказателства, представени при вписванията по партидите на ответниците в търговския регистър удостоверение за съществуване със статут на актуална регистрация и Първоначален списък на управляващите или съдружниците не са неистински документи и отразяват вярно актуалното състояние на ищеца към момента на представянето им в ТР във връзка с вписването на оспорените от ищеца две разпоредителни сделки. По отношение на представителната власт на Б.И., като пълномощник на ищеца по двете оспорени разпоредителни сделки, първоинстанционният съд е изтъкнал, че Б.И. се легитимира като пълномощник въз основа на издаденото от Ж. К. Ги Ж. Н. пълномощно от 24.09.2013г., заверено в Дъблин, Ирландия, с апостил от с.дата. Приел е, че, тъй като оспорването на автентичността на пълномощното не е поддържано след първото по делото заседание и не е доказано, пълномощното е автентично. Счел е, че упълномощителят Ж. К. Ги Ж. Н. е действал в качеството си на едноличен собственик на капитала и управител на ищеца, а не като ФЛ, и с пълномощното е учредил представителна власт, включваща разпореждане с притежаваните от ищеца дялове от капитала на регистрирани в България дъщерни дружества, за вземане на решения от компетентността на едноличния собственик на капитала и за получаване на продажната цена. Изтъкнал е, че пълномощното не е ограничено със срок и няма данни да е оттеглено към момента на разпоредителните сделки от 12.12.2017г. или 18.06.2019г., поради което е приел, че извършените от пълномощника действия обвързват представлявания/ищеца/. Предвид приетото, че договорът за продажба на дружествени дялове от 31.07.2016г. има достоверна дата за третите лица не по-рано от 15.03.2019г., първата инстанция е констатирала, че към датата на сключване на двете разпоредителни сделки от 2017г. и 2018г. не е бил сменен управителят или едноличният собственик на капитала на ищеца. Условно приемайки, че договорът за продажба на дружествени дялове е сключен на посочената в него дата 31.07.201г., първата инстанция е изтъкнала, че представителната власт на пълномощника не се влияе от смяната на управителя или едноличния собственик на капитала, а, в случай, че представляваното дружество е считало, че дадените от предходния управител пълномощни не обслужват интересите на дружеството, то те е следвало да бъдат изрично оттеглени, а, в случай, че представляваното дружество не е било уведомено за даването на пълномощните, предходният управител носи отговорност за евентуалните вреди на дружеството. Направен е краен извод, че с извършените от ищеца, надлежно представляван от адв.Б.И., разпоредителни сделки от 12.12.2017г. и от 18.06.2018г., е транслирана собствеността върху дяловете от капитала на двете ответни дружества към третия ответник „Снет“ ЕООД, което, в качеството си на едноличен собственик на капитала на двете дружества, е имало право да вземе решенията за вписване на новите управители.

Сезиран с въззивна жалба на ищеца, въззивният съд е променил изцяло резултата по спора, като, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлил исковете. Не е възприел фактическата констатация на първата инстанция, направена въз основа на извършената от вещото лице справка по партидата на ищеца в официалния сайт на Щатския бизнес портал на щата Невада, САЩ, че Н.Х. е управляващ член на ищеца от 15 март 2019г. Приел е за установено, че Н.Х. е управляващ член на ищеца за периода от 01.08.2016г. до 31.08.2020г., поради което е счел за недоказано оспорването от ответниците на посочената в представения от ищеца с ДИМ договор /31.07.2016г./, респективно, че към момента на двете оспорени от ищеца разпоредителни сделки - 12.12.2017г. и към 16.04.2018г., управител на ищеца е Н. Х., а не Ж. К. Ги Ж. Н.. Направен е краен извод, че въз основа на генералното пълномощно от 24.09.2013г. пълномощникът на ищеца не е разполагал с представителна власт за сключване на оспорените от ищеца разпоредителни сделки и за вземане на решенията на едноличния собственик на капитала за продажба на дружествените дялове.

На въведените в съвместната касационна жалба доводи и при извършената служебна проверка не се констатира вероятност обжалваното решение да е недопустимо и/или нищожно. Както е изяснено в мотивите към Тълкувателно решение № 2 от 29.02.2012г. на ВКС по тълк. д. № 2/2011г., ОСГТК на ВКС, произнасяне по непредявен иск, водещо до недопустимост на съдебното решение, е налице само тогава, когато решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената защита. Съответно, произнасянето въз основа на факти, които са въведени от страната, но им е дадена неправилна правна квалификация, е относимо към правилността на решението.

В разглеждания случай не е налице нарушение на диспозитивното начало, тъй като произнасянето е в рамките на въведените от страните твърдения, а именно относно това чия е собствеността върху дяловете от капитала на ищеца към момента на двете оспорени от него разпоредителни сделки/12.12.2017г. и 18.06.2018г./, относно наличието и обема на представителната власт на адв.Б.И. за разпореждане с дружествените дялове на ищеца и оспорването от ответниците на датата на представения с ДИМ договор за продажба на дялове - 31.07.2016г., предхождаща датите на оспорените от ищеца разпоредителни сделки.

Не е налице въведеното основание за директен достъп до касационен контрол. Изведено от практиката на касационния съд, основанието „очевидна неправилност“ не е тъждествено с касационните основания по чл.281 т.3 от ГПК. То насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт, които трябва да могат да бъдат констатирани от касационната инстанция пряко въз основа на мотивите към въззивния акт, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290 ал.2 от ГПК проверка за правилност. Такива са например случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая не са релевирани доводи, че фактическите констатации на съда, от значение за правните изводи, са направени при допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, съответно не може да се приеме, че атакуваният акт е явно необоснован. Релевираните от касаторите доводи не се свързват с нито една от изведените от съдебната практика хипотези на очевидна неправилност, а касаят правилността на решението, която е предмет на същинския касационен контрол.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК – вероятна нищожност и/или недопустимост, допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждането на събраните по делото доказателства.

Не следва да се допуска обжалване по процесуалноправните въпроси № 6 и № 7. Те са свързани с допустимостта на решението, каквато, както се посочи, в случая не се констатира.

Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване и по въпрос № 4. Същият е твърде общо и хипотетично формулиран, а при поставянето му касаторите не отчитат приложимото материално право към пълномощното, издаденото от ищеца, дружество регистрирано в САЩ. Освен това посочената по въпроса съдебна практика е неотносима, в която поставеният въпрос не е изрично обсъждан.

Всички останали процесуалноправни въпроси, обобщени и конкретизирани, са относно правомощията на въззивната инстанция. По тях е надлежно обоснована общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК с изрично въведените от касаторите оплаквания за необсъждане на техни доводи и оспорвания и свързаните с тях доказателства. Обжалването следва да се допусне за преценка на даденото от въззивния състав разрешение с посочената от касаторите и служебно известната на състава практика по въпроса по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.

Делото следва да се разгледа в открито заседание с призоваване на страните. На касаторите следва да се укаже да представят доказателства за внесена ДТ по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: