Определение № 50098 от 15.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 1924/2021 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищците И. Т. и А. Т. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.

Ответникът ЗД „Бул инс“ АД не изразява становище.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваните части – от ищците относно отхвърлените части от предявените искове по чл. 432 КЗ за разликата над 150 000 лв. до пълните предявени размери от 200 000 лв., и от ответника относно уважените над размер от 100 000 лв. части.

За да постанови решението си, съдът, като е констатирал, че решението е влязло в сила по отношение на уважените до размер на 100 000 лв. части от исковете, е намерил за неоснователно заявеното от ответника възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалата (съпруга на първия ищец и майка на втората ищца, починала в резултат на процесното пътно-тарнспортно произшествие). По отношение на обезщетенията е намерил за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер от по 150 000 лв. за всеки от ищците, като изводите си в тази насока е основал на приетите за установени обстоятелства, а именно съществувалите между пострадалата и ищците близки отношения, възрастта им, настъпилата остра кризисна реакция с протрахирана невротично-депресивна симптоматика и породената от това промяна в личностовите характеристики и начина на живот, като е съобразил и икономическите условия в страната и размера на застрахователното покритие към момента на увреждането.

Допускане на касационно обжалване относно отхвърлените части от исковете се иска на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по въпросите:

• при формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки;

• кои са критериите за определяне на справедливо обезщетение;

• следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси;

• следва ли съдът да се съобразява с практиката по други сходни случаи за близък период от време.

Четвъртият въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията по ТР № 1/2009 да е бил включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда, доколкото не е обсъждан от въззивния съд.

Останалите три въпроса, обобщени във въпроса относно критериите за определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, могат да бъдат приети за релевантни към изложените от въззивния съд мотиви. Не се установява обаче някоя от специалните предпоставки за допускане на касационно обжалване. На първо място, конкретни доводи по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК не са изложени, доколкото не е посочено на кои точно решения на КС или СЕС и по какъв начин противоречи обжалваното решение по отношение на поставения правен въпрос. На второ място, не се установява и противоречие с практиката на ВКС по т. 1 от чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото както междинните, така и крайният извод на въззивния съд относно размера на обезщетенията са съобразени с установената последователна практика на ВКС, вкл. задължителната по ППВС № 4/1968. Така въззивният съд е съобразил всички установени в конкретния случай обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетенията съгласно посочените в ППВС № 4/1968 критерии, както и икономическите условия и действащите застрахователни лимити към момента на произшествието. В действителност изложените от жалбоподателите доводи се свеждат до оплаквания срещу преценката на въззивния съд за значението и относителната тежест на всяко от установените обстоятелства, които обаче, като отнасящи се до правилността на въззивното решение, са извън предмета на настоящата фаза на касационното производство.

С тези мотиви съдът