Определение № 60593 от 09.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 511/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Ромел консулт”ЕООД, [населено място] срещу решение № 260089 от 17.11.2020г. по в.т.д.№ 56/2019г. на Апелативен съд Варна за отмяна на решението по т.д.№ 56/2019г. на ОС Силистра и отхвърляне на исковете, предявени срещу В. Г. Т. за заплащане на сумата 45 696 лв.,, претендирана като възнаграждение по договор за поръчка от 24.08.2011г., изменен с анекс № 1 от 2012г. и анекс № 2 от 2016г., и на сумата 1 586.67лв.- обезщетение за забава. С касационната жалба са въведени доводи за нищожност, очевидна неправилност и основания за отмяна на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите и на основанията, които са заявени „в условие на евентуалност”: 1/Дължи ли се на основание чл.288,ал.1 ЗЗД уговореното възнаграждение по чл.286 ЗЗД при едностранно оттегляне на поръчката от доверителя и прекратяване на договора, или такова се дължи само при фактическо пълно изпълнение на поръчката и в този смисъл оттеглянето на поръчката основание ли е да се приеме, че уговореното възнаграждение по чл.286 ЗЗД не се дължи и освобождава ли доверителя от задължението да заплати същото на довереника. Въведена е допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1,предл. последно ГПК с позоваване на решението по гр.д.№ 1486/2020г. на ІV г.о. на ВКС, № 1495/2020г. на ІV г.о. на ВКС, гр.д.№ 1211/2009г. на ІV г.о. на ВКС, № 1211/2009г. на ІV г.о. на ВКС и на определения по чл.288 ГПК. 2 /Договор с включено възлагане върху довереника извършване на правни действия от името на доверителя, включващо и възложено представителство, включително и представителство по упълномощаване, представлява ли договор за търговско представителство по чл.49 и сл.ТЗ или договорът за търговско представителство включва в себе си единствено извършването на фактическа дейност от търговския представител, който въпрос е заявен в условията на евентуалност, „в случай че ВКС приеме, че и изложеното в обжалваното решение, че писменият договор от 24.08.2011г. е посреднически договор, представлява част от мотивите за отхвърляне на исковете”. Касаторът въвежда същата допълнителна предпоставка като се позовава на противоречие на обжалваното решение с решенията по т.д.№ 267/2009г. на ІІ т.о. на ВКС и по гр.д.№ 1515/2011г. но ІV г.о. на ВКС. 3/ Иска се допускане на обжалването поради вероятна нищожност на въззивното решение, „в случай, че бъде прието, част от решаващите мотиви за отхвърляне на иска са основани на извода, че процесният договор е посреднически” като се твърди, че нищожността произтича от неразбираемостта на съдебното решение. 4/ Иска се допускане на обжалването поради очевидна неправилност, „тъй като ясната и безпротиворечиво прилагана императивна норма на чл.288,ал.1 ЗЗД е приложена от страна на Варненския апелативен съд точно обратно, както на самата норма, така и на практиката по прилагането й”. Според касатора в решението си АС не е направил разлика между падежа на договореното възнаграждение по чл.3.5 от договора, с това, възнаграждението да се дължи само при фактическото изпълнение кумулативно на всички задължения по договора, завършващо с намиране на купувач и сключването на договор, предварителен или окончателен. Според страната даденото тълкуване обезсмисля разпоредбата на чл.288,ал.1 ЗЗД - че при оттеглянето на поръчката от доверителя, възнаграждението няма да се дължи, понеже то е уговорено „като цяло за поръчката”. В писмен отговор ответницата оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата. Въззивната инстанция е извела характера на сключения на 24.08.2011г. договор между страните, изменен с два анекса /наименован договор за поръчка от продавач, в който „Ромел консулт” е посочен като довереник, а В. Т. като доверител, с предмет задължения на довереника да съдейства на доверителя за сключване на предварителен/окончателен договор за покупко-продажба с потенциален купувач на подробно индивидуализиран имот, собственост на ответницата, с площ 2 931 кв.м., при цена не по-ниска от 90 евро за кв.м., като осигури организационно обслужване на сделката до нотариалното прехвърляне на имота, съответно до сключването на предварителен договор, а именно: съдействие, скица, данъчна оценка, да извърши необходимите юридически консултации и услуги/, от посочения в него предмет и поетите от довереника задължения, както и от обстоятелството, изрично въведено от ищеца в исковата молба, че ответницата е упълномощила управителя на дружеството и техническия сътрудник на дружеството с поредица от пълномощни, по силата на които тези лица да я представляват пред компетентни органи, служби и институции във връзка с издаване на необходими документи, да водят от нейно име преговори с потенциални купувачи, както и да сключат от нейно име предварителен договор, съответно да я представляват пред нотариус и да сключат от нейно име окончателен договор. От анализа на тези безспорно установени факти, съставът на АС е приел, че страните са обвързани от комплексно правоотношение, съдържащо в себе си уговорки на договор за посредничество и на договор за поръчка като след сключване на договора за посредничество от 24.08.2011г., са сключени и договори за поръчка. При безспорния също по делото факт, че ответницата с нотариална покана, връчена на 15.10.2018г. е заявила, че „оттегля всички дадени на дружеството права и че дружеството няма право да извършва каквито и да било правни или фактически действия от нейно име и за нейна сметка по отношение на процесния имот”, въззивната инстанция е анализирала разпоредбата на чл.3.5 от договора, изменена с анекс № 2 от 17.08.2016г., на която ищецът е основал претенцията си за заплащане на възнаграждението при оттегляне на поръчката - „ възнаграждението е 10 % от договорената пазарна цена, посочена в нотариалния акт за продажба, но не-по-малко от 90 евро за квадратен метър”. Претендираното от ищеца възнаграждение е изчислено като 10% при цена на квадратен метър от 90 евро, при площ на имота от 2 596 кв.м. в размер на 23 364 евро с равностойност 45 696 лева. Въззивната инстанция ясно е посочила, че съгласно разпоредбата на чл.288,ал.1 ЗЗД при оттегляне на поръчката, довереникът има право да получи уговореното възнаграждение. Изрично е очертано като безспорно, че разноските са били заплатени в хода на изпълнението на договора, както и че, за реализираната продажба на част от имота /с площ около 330 кв.м./, възнаграждението по чл.286 ЗЗД е било заплатено. Счетено е, че претендираното от ищеца възнаграждение е дължимо само при сключването на предварителен или окончателен договор за останалата площ от 2 596 кв.м., каквото не е осъществено; че волята на страните, обективирана в анекса за изменение на разпоредбата на чл.3.5 от договора е, възнаграждението да се дължи при намиране на купувач и сключването на договор за покупка продажба /предварителен или окончателен/. Искането за допускане на касационното обжалване не следва да бъде уважено: При произнасянето си в производството по чл.288 ГПК съставът на ВКС дължи на първо място преценка за валидността и допустимостта на обжалвания акт, при извършването на която констатира, че отсъства основание за съмнение обжалваното решение да страда от такъв порок. Мотивите на въззивната инстанция, включително и относно правната квалификация на правоотношенията между страните по спора са ясни и разбираеми. В т.8 ППВС № 1/1985г. е обобщено, че нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които е и абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, вкл. по чл. 251 ГПК, или чрез поправяне по чл. 247 ГПК. В решението по гр.д.№ 1321/2018г. на ІV г.о. на ВКС е разграничено, че неяснотата на съображенията на съда, изложени в съдебния акт, на практика се приравнява на липса на мотиви, но това съставлява нарушение на съдопроизводствено правило - чл. 236, ал. 2 ГПК; когато неразбираемостта и противоречието в мотивите е резултат на формално-невалидни умозаключения, които не могат да са логически следствия от дадени условия, противоречат на опита и/или научното познание, тогава е налице необоснованост на решението. В тези случаи - на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на необоснованост, щом е ясно или установимо, какво е постановил съдът по искането, с което е сезиран, решението е неправилно, а не нищожно. Неразбираемата воля на съда, неясните и противоречиви мотиви не могат да обусловят недопустимост на съдебния акт, защото нямат отношение към процесуалните предпоставки относно съществуването или упражняването на правото на иск. Неоснователността на искането за допускане на обжалването по първия въпрос произтича от ненамиращата опора в закона теза на касатора, че при оттеглянето на поръчката, доверителят дължи заплащането на цялото договорено възнаграждение, а не съразмерно работата до оттеглянето. В решението по гр.д.№ 1486/2010г. на ІV г.о., на което касаторът се позовава, даденото разрешение е, че при оттегляне на поръчката е дължимо уговореното възнаграждение за работата до оттеглянето. В същия смисъл е и даденото разрешение с акта по чл.290 ГПК по т.д.№ 740/2009г. на І т.о. на ВКС. В конкретния случай уговорка между страните /чл.9,ал.1 ЗЗД/ в обратен смисъл не е постигната. Същевременно претенцията на ищеца не е заявена като искане за заплащане на възнаграждение за работата до оттеглянето, а ориентировъчната стойност за извършените от ищцовото дружество дейности до момента на оттеглянето на поръчката /техническо-административни услуги, свързани с реализиране на въвод във владение, снабдяване със скица и данъчна оценка, провеждане на процедури по промяна на предназначението на земята, предприемане на действия по изменение на действащия ПУП-ПРЗ, съгласуване на комуникационно решение за вход-изход, съпътстващите дейности, извършени в процеса на подготовката за отчуждаване/ е определено от приетата по делото съдебно-техническа експертиза в размер на 6 950лв. Вторият въпрос е теоретичен и допускането на касационното обжалване по него е безпредметно, тъй като въззивната инстанция е приела, че между страните е възникнало комплексно правоотношение, съдържащо в себе си уговорки на договор за посредничество /извършване на фактическа дейност - съдействие за сключване на сделки/ и на договор за поръчка / възлагане извършването на правни действия/, а отхвърлянето на иска е резултат на друг правен извод. В правната доктрина е безспорно, че за да има представителна власт посредникът следва да бъде упълномощен с договор за поръчка, какъвто договор е приет за сключен. Изводите на въззивната инстанция за отхвърлянето на иска не са основани на съображения, изведени от разпоредбите на чл.49 сл. ТЗ. Неоснователно е искането за допускане на обжалването на въведеното от касатора директно основание по чл.280,ал.2, предл. последно ГПК. Страната превратно тълкува изводите на апелативния съд, който не е отрекъл правото на довереника на възнаграждение при отказ от доверителя от възложения мандат. Отхвърлянето на иска е основано на съображения как в конкретния случай е уговорено възнаграждението по чл.286 ЗЗД и тези съображения касаят единствено правилността на решението - чл.281,т.3 ГПК, която е ирелевантна за осъществяване на факултативния касационен контрол. Тези правни изводи не са в разрез с материалния закон, нито са явно необосновани, нито са изградени в нарушение на формалната логика и правила. Решаващите правни аргументи за неоснователност на иска не са изградени въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, не са резултат на прилагане на закона в противоположен смисъл, или в нарушение на основополагащите принципи на съдопроизводството, а несъгласието на касатора с тях не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на обжалването. Доводът на касатора, че в решението си АС не е направил разлика между падежа на договореното възнаграждение по чл.3.5 от договора, с това, възнаграждението да се дължи само при фактическото изпълнение кумулативно на всички задължения по договора, завършващо с намиране на купувач и сключването на договор /предварителен или окончателен/ е по правилността на решението и не е обвързан с релевантен правен въпрос по чл.280,ал.1 ГПК. Поисканите разноски за изготвянето на отговор на касационната жалба не следва да бъдат присъдени. Приложеният в копие договор за правна защита и съдействие е нечетлив /невъзможно е да се установи дори размера на договореното възнаграждение/, същевременно, приложеното към отговора извлечение - детайли за транзакция не съставлява официална банкова референция, която да удостовери плащането на възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.