Определение № 606 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6094/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. М. Т. В. обжалва определение № 265/ 21.07.2014 г. по гр. д. № 2478/ 2014 г, с което друг състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение оставя без разглеждане по същество нейната касационна жалба срещу решение № 1631/ 31.10.2011 г. по гр. д. № 12/ 2011 г. на Софийски апелативен съд. Оплакването в частната жалба е за погрешно приложение на чл. 280, ал. 2 ГПК. От ответника по частната жалба [фирма] не постъпва отговор. Настоящият състав намира частната жалба за допустима. Тя е срещу обжалваемо определение – аргумент от чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Изхожда от легитимирана страна – тази, чието право на касационна жалба обжалваното определение отрича. Подадена е в срока по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на М. Т. В. срещу решение № 1631/ 31.10.2011 г. по гр. д. № 12/ 2011 г. на Софийски апелативен съд. С въззивното решение е отменено първоинстанционното, като въззивният съд е признал за установено по исковете, предявени при условията на чл. 255 ГПК (отм), че поради изтекла погасителна давност Е. Г. В., М. Т. В. и Т. Т. В. не са кредитори на [фирма] по вземане за трудово възнаграждение в размер на сумата 7 557. 70 $, което вземане да подлежи на принудително изпълнение. И настоящият състав на Върховният касационен съд намира за недопустима касационната жалба на М. В. срещу въззивното решение. На първо място, отрицателните установителни искове дружеството предявява срещу тримата наследници (деца и съпруга) на Т. Ф. В.. Последният е кредиторът, по отношение на когото е възникнало вземането за трудово възнаграждение с длъжник [фирма] в размера от 7 557. 70 $. Обикновено е другарството на ответниците, наследили кредитора при равни дялове (чл. 5 и чл. 9 ЗН). Цената на иска срещу М. Т. В. (единият от трите субективно съединени) е за сумата 4 106. 32 лв. Това е левовата равностойност на 2 519. 23 $, определена към датата на предявяване на иска (15.12.2005 г). Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Разпоредбата изключва допустимостта на касационната жалба, с която М. В. е поискала отмяна на въззивното решение в частта, с която е уважен предявеният от [фирма] срещу нея иск. На второ място, М. Т. В. няма интерес от касационна отмяна на въззивното решение в частта, с която са уважени останалите два пасивно субективно съединени иска. Както вече бе отбелязано, другарството между наследниците на Т. Ф. В. е обикновено. Жалбата от обикновен другар няма действие по отношение на исковете, предявени от или срещу останалите другари (аргумент от чл. 216, ал. 1, изр. 2 ГПК). При тези мотиви, съдът