Определение № 777 от 24.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 493/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Т. К. срещу въззивно решение от 09.03.2012 г. по възз. гр.д. № 6779 /2011 г. на Софийския градски съд, г.о., ІІ „в” възз. с-в. с което е потвърдено решение от 17.01.2011 г. по гр.д. № 42723 /2009 г. на Софийски районен съд, г.о., 42 с-в., с което жалбоподателят В. Т. К. е осъден на основание чл.76 ЗС да предаде на С. Ц. Ц. държането върху следния недвижим имот: апартамент № 2.2, находящ се на кота + 5.40 метра на първи жилищен етаж, находящ се в [населено място], [улица],.апартаментът е индивидуализиран в решението. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу. Насрещната страна С. Ц. Ц. в отговор на касационната жалба твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, искът е оценяем и цената му не е под 5 000 лева. Искът се основава на твърдения, че страните по делото са живели дълги години на съпружески начала, след което ищцата останала да живее със знанието и съгласието на ответника в процесния имот, собственост на ищеца, който без предупреждение на посочена дата сменил патрона на апартамента и я уведомил по телефона, че е изнесъл багажа и, което според ищцата представлява отнемане на владение или държане по скрит начин, за връщането (възстановяването) на които тя предявява иск по чл.76 ЗС. Ответникът твърди, че искът е неоснователен: че не е предоставял нито владение, нито държане на ищцата, нито тя е установявала такива, че (ответникът) е проявил по отношение на ищцата гостоприемство за определен период от време, като и позволявал да преспива в апартамента, когато и той бил там, че пребиваването на ищцата не е имало траен характер; че е сменил ключа на собственото си жилище, защото е изгубил предишния, което не представлява отнемане „по скрит начин” по смисъла на чл.76 ЗС. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че искът е по чл. 76 ЗС и защитава не само владението, но и държането на вещи; без значение е на какво основание почива владението или държането и дали същите са правомерни или не; искът може да бъде уважен срещу всеки, чието поведение се квалифицира по посочения в закона начин, включително и срещу собственик; за уважаването на иска е достатъчно да се докажат факта на държането и нарушението; по делото е доказано, че ищцата е установила владение за периода от 1998 г. до м. август 2009 г., макар и не на правно основание, който факт не е елемент от фактическия състав на иска за защита на владение, фактическата власт върху имота и е била отнета от ответника чрез смяна на бравата и ключа, което е възпрепятствало достъпа на ищцата до имота; искът е предявен в преклузивния шестмесечен срок. От изложеното е видно, че изведеният от жалбоподателя материалноправен въпрос: дали са държане по смисъла на чл.76 ЗС фактически състояния, при които се упражнява власт върху вещ, но които не произтичат от договор със собственика или владелеца, а се извършват с тяхно съгласие като търпими, т.к. почиват на близки приятелски отношения, както и изведеният процесуалноправен въпрос: дали когато такива (като описаните) действия бъдат прекратени с едностранно изявление на собственика или владелеца, се ползват със защита по чл.76 ЗС, са обусловили изхода от спора и доколкото е основателно твърдението на жалбоподателя, че по тези правни въпроси няма обнародвана практика, са от значение за точното прилагане на закона (чл.76 ЗС) и за развитието на правото, което представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Жалбоподателят следва да заплати на ВКС държавна такса в размер на 662.18 леваза разглеждане на касационната му жалба. Воден от изложеното съдът