Определение № 426 от 03.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 435/2009 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба от Й. Н. С. чрез процесуален представител адвокат В против въззивно определение на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение № 1360/19.05.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 1341/2009 г. С обжалваното определение е оставена без уважение частна жалба на Й. Н. С. против определение на ПРС, ІІ бр. с-в от 22.04.2009 г. по гр. д. № 3927/2009 г. за прекратяване на производството по делото, поради липса на компетентност на българския съд да разгледа и реши спора между страните съгласно чл. 17 от Регламент на съвета /ЕО/ № 2201/2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност. Представено е изложение на основания за допускане касационно обжалване с позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За ответника Й. Х. С. от гр. Х. частната жалба е оспорена по съображения, изложени с писмен отговор на процесуален представител адвокат Т. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд констатира, че частната жалба следва да се допусне до касационно разглеждане. В съответствие с изискванията на чл. 274, ал. 3 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК е формулиран процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и произнасянето по който въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въпросът касае общата компетентност на българския съд да разгледа и да се произнесе по искове с правно основание чл. 72 СК и чл. 85 СК, предявени от родител срещу родител-български граждани по отношение на родено от брака им дете-български гражданин. При преценка за основателност Върховният касационен съд констатира следното: С обжалваното определение въззивният съд е приел, че българският съд не е компетентен да разгледа и разреши спора между страните, предмет на обективно съединените искове с правно основание чл. 72 СК и чл. 85 С, като се е позовал на разпоредбата на чл. 8 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност, с който се отменя Регламент /ЕО/ № 1347/2000, с оглед на безспорното обстоятелство на конкретния случай, а именно, че малолетното дете на страните-български гражданин няма обичайно местопребиваване на територията на Р България. Определението е законосъобразно. Безспорно е по делото, че обичайното местопребиваване на детето на страните не е в Република България, а в Испания. Това обстоятелство е определящо, за да се приеме, че е налице липса на компетентност на българския съд да разгледа и да разреши спора между страните съгласно разпоредбите на чл. 8 от цитирания по-горе Регламент вр. чл. 17 от същия. Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение