Определение № 5957 от 18.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4857/2025 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.2995/12.11.25 по ч.г.д.№.2113/25 на АС София, І г. с., опр.№.262088/28.05.25 на СГС, І-23с., по г.д.№.2792/21-с което по реда на чл.248 ГПК е допълнено постановеното по делото опр.№.261849/ 16.05.25 за прекратяване на производството поради оттегляне на иска в частта за разноските-чрез присъждане на ищеца Д.Ш. на 6895лв. на основание чл.78 ал.1 ГПК /доколкото ответникът е дал повод за завеждане на иска/ е обезсилено. Постъпила е частна касационна жалба от Д. И. Ш., представляван от адв.П. Г., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Ответната страна А. П. Р. – Л. оспорва жалбата. Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт е прието, че законодателят е определил срокове, в които може да се иска допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските, които са в зависимост от обжалваемостта му; когато той е обжалваем, срокът за подаване на молба по чл.248 ГПК е този за обжалване; в случая определението, с което производството по делото е прекратено, е постановено в съдебно заседание на 16.05.25, в което са присъствали представители и на двете страни, едноседмичният срок за обжалването му, в рамките на който съдът е имал и процесуалната възможност да се произнесе по разноските, е изтекъл на 23.05.25; произнасянето му на 28.05.25 - т.е. едва след влизане в сила на определението за прекратяване на делото, е направено след изтичане на посочения срок; тъй като той е преклузивен, след изтичането му правото да се иска и направи допълване на определението е преклудирано, а постановеното от съда определение-недопустимо - след влизане в сила на определението за прекратяване на делото за първостепенният съд не съществува процесуален ред, по който да допълни или измени акта си като присъди разноските, за които е пропуснал да се произнесе в него. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение, респективно определение, подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Може ли да се говори за пропуснат срок за допълване на определението, след като реално става въпрос за отложено произнасяне, при което искането е направено своевременно, т.е ако не е налице хипотеза на чл.248 ал.1 ГПК? Не е ли недопустимо определение на въззивния съд за обезсилване на допустимо определение на първоинстанционен съд?“; 2. „Дали след като страната е направила искане за допълване на определението за прекратяване на делото в частта за разноските, но преди неговото влизане в сила, срокът по чл.248 ГПК да се счита за пропуснат заради това, че съдът се е произнесъл по това искане след повече от 7 дни?“; 3. „Нужно ли е за да бъде спазен срока по чл.248 ГПК ново искане за допълване на определението в частта за разноските след влизане в сила на определението за прекратяване на делото поради оттегляне на иска, след като има направено такова искане преди това?“; 4. „Дали срокът по чл.248 ГПК се счита за пропуснат, ако решаващият съд е определил по-дълъг срок от установения в закона срок, обявявайки, че ще се произнесе по направеното искане в з.з., и това е станало след повече от 7 дни?“. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне при условията на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното определение. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 16.05.25 СГС е прекратил производството по делото поради оттегляне на иска и е определил, че по исканията и на двете страни за присъждане на разноски ще се произнесе в закрито съдебно заседание. Това е и направил с атакуваното определение от 28.05.25-приемайки, че право на разноски има ищецът, тъй като ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска. Определението е постановено по своевременно направени – още в откритото съдебно заседание-искания за присъждане на разноски, по които съдът е отложил произнасянето. При това положение за допустимостта и законосъобразността му е без каквото и да е значение обстоятелството дали и кога определението от откритото съдебно заседание в частта му за прекратяване на производството е влязло в сила. Същевременно срокът по чл.248 ГПК е единствено за предявяване на искането за допълване, а не за произнасянето на съда по него. Поради това и при приемане, че се касае за хипотеза на допълване /а не на отложено произнасяне/, безспорно заявеното в проведеното на 16.05.25 открито съдебно заседание искане за присъждане на разноски от ищеца съставлява своевременно сезиране по реда на чл.248 ГПК - направено преди да е изтекъл срока за обжалване на определението за прекратяване на производството. Повторно претенция за същото не е била предявявана и не е имало нужда от такава, доколкото всеки съд, при своевременно и валидно сезиране, каквото е било налице, дължи съответно произнасяне. Предвид изложеното, въззивното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а делото – върнато на АС София за произнасяне по правилността на първоинстанционното определение от 28.05.25г. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,