Определение № 105 от 02.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2410/2020 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 278/13.01.2020 г. /пощ. кл. от 10.01.2020 г./ на К. Х., чрез адв. М. Д., за отмяна на влязло в сила решение № 426/06.02.2018 г. по гр. д. № 16630/2015 г. на Варненския районен съд /потвърдено с решение № 1417/27.07.2018 г. по в. гр. д. № 1114/2018 г. на Варненския окръжен съд/, с което е признато за установено, че Д. Д. Х. и С. Д. Л. Х. са собственици на апартамент № ...., находящ се в [населено място], к. к. „З. п.“, в сграда ...., вх. ...., в ПИ с идентификатор ....., съставляващ обект с идентификатор ....., както и 2.2974% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място и молителят е осъден да предаде владението на имота на собствениците му. Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като за новонастъпили обстоятелства посочва определение № 448/10.10.2019 г. по гр. д. № 1562/2019 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., определение № 165/10.10.2019 г. по ч. гр. д. № 1560/2019 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., и изтекла придобивна давност - добросъвестно владение в полза на молителя, считано от 08.06.2011 г., евентуално, считано от 21.06.2013 г. до 10.10.2019 г. Твърди, че с посочените определения Върховният касационен съд нарушил задължението си да следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваните съдебни актове, тъй като не е установил, че ищците Д. Х. и С. Х. не са участвали лично в процеса, нито са били валидно представлявани; подпомагащата страна Д. Р. И. не е участвала в процеса по никакъв правновалиден начин; адв. К. нямала 5-годишен юридически стаж, поради което не разполагала с право да представлява ищците пред Върховния касационен съд, пълномощните им не били подписани в български текст и не са в оригинал - въпреки това обаче касационната инстанция присъдила увеличаване на разноските по делото в полза на ищците. Диспозитивът на иска с правно основание чл. 108 ЗС не съответствал на указанията, дадени в ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. Липсвало и произнасяне, по силата на което да бъде отменен нотариалният акт за собственост, което налагало извода, че процесният имот бил придобит по давност с начало на добросъвестното владение от 08.06.2011 г., евентуално-от 21.06.2013 г., когато имотът бил придобит от молителя чрез дарение от родителите му, поддържано също като новонастъпило обстоятелство и основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят счита, че с порочните си актове Върховният касационен съд е позволил, толерирал и извършил, включително самостоятелно, да бъде нарушено правото на равенство пред закона, което представлява и дискриминация по признак лично положение чрез нарушаване на чл. 6 от Конституцията на РБ, освен че представлява нарушаване на правото на справедлив съдебен процес и на ефективни правни средства за защита съгласно чл. 47 от Х. на основните права на ЕС. Предвид факта, че молителят е гражданин на Германия, а насрещните страни са граждани на О. кралство, е налице нарушаване на свободата на движение на капитали в Европейския съюз. Изложените нарушения формирали в своята съвкупност основание за оплакване за нерегламентирана държавна помощ чрез недобросъвестно и/или небрежно изпълнение на задължения в националния граждански процес и правораздаване. От ответниците по молбата С. Д. Л. Х. и Д. Д. Х., представлявани от адв. К., са постъпили отговори. В тях са изложени доводи за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна, тъй като посочените нови обстоятелства не били относими към основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Недопустимо било и искането за отмяна на решението в частта, касаеща диспозитива за предаване на владението върху имота. Доводите на молителя съставляват повдигнати и обсъдени от три съдебни инстанции възражения, които не са предвидени като основание за отмяна на влязло в сила решение, а могат да се проверяват само при редовния инстанционен контрол. Довод за липса на валидно представителство може да изтъкне само лицето, от чието име е извършено действие без представителна власт, но не и трето за представителното правоотношение лице, какъвто в случая се явява молителят. Недопустимо е и молителят да излага доводи за липса на участие в процеса на подпомагащата страна. Липсват и писмени доказателства в подкрепа на основанието за отмяна, на което молителят се позовава. От ответницата по молбата Д. Р. И. не е получен отговор. Проверката по допустимостта на молбата за отмяна обхваща наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, изхожда ли молбата от легитимирано лице, спазени ли са установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата, наличие на точно и мотивирано формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай молбата за отмяна изхожда от страна по делото и е насочена срещу влязло в сила решение, постановено по иск за ревандикация на недвижим имот. Молбата обаче е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Изложените в молбата за отмяна твърдения не покриват нито един от съставите по чл. 303, ал. 1, т.т. 1-7 ГПК, а молбата за отмяна е способ за извънинстанционен контрол за правилност на влезли в сила решения само при наличието на изчерпателно посочените в закона основания и за да е допустима, изложените твърдения, заедно с доказателствата, които ги подкрепят, съгласно приетото в т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, следва да са конкретни и надлежни. Това ще рече да могат да бъдат подведени поне под един от предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК състави с оглед на всички елементи. В случая молителят твърди, че са налице новонастъпили обстоятелства, поради което се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Определение № 448/10.10.2019 г. по гр. д. № 1562/2019 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., на което молителят се позовава, е постановено в производство по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С него не е допуснато до касационно обжалване на въззивното решение № 1417/27.07.2018 г. по в. гр. д. № 1114/2018 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърден първоинстанционният съдебен акт, атакуван с молбата за отмяна. Определение № 165/10.10.2019 г. по ч. гр. д. № 1560/2019 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., е постановено в производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С него въззивното решение /в означената част с характер на определение/ е допуснато частично до касационно обжалване, и след неговата отмяна е изменено, на основание чл. 248 ГПК, първоинстанционното решение в частта за разноските, направени при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, като разноските в полза на ищците, съставляващи адвокатско възнаграждение, са увеличени от 1 554.97 лева на 3 000 лева и ответникът, сега молител, е осъден да заплати на ищците допълнително сумата 1 445.03 лева. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Под „обстоятелства“ законът разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Определенията, на които молителят се позовава, не съставляват такива обстоятелства, тъй като нямат значение за пораждането, изменението или погасяването на спорното право. Те са съдебни актове, постановени в рамките на същото съдебно производство, в което е постановено и влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, и са необходимото условие, за да влезе същото в сила, т. е. значението им е от процесуалноправно естество. Определенията не могат да бъдат квалифицирани и като нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ето защо те не могат да послужат като основание за отмяна на влязлото в сила решение. Не може да послужи като основание за отмяна и позоваването на изтекла в полза на молителя придобивна давност. То не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а е твърдение, свързано с факти, които са били въведени и обсъдени от съда по иска за ревандикация като правопрекратяващо възражение с период на владението от 21.12.2009 г. до 30.12.2015 г., и е било прието за неоснователно. Що се отнася до позоваването на изтекла придобивна давност до 10.10.2019 г. това е твърдение за нов факт, осъществил се след приключване на съдебното дирене в инстанциите по същество, поради което е ирелевантно за производството по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Останалата част от изложението в молбата за отмяна съдържа оплаквания за неправилност на решенията в приключилото производство по иска за ревандикация поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които по естестеството си представляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания по чл. 303, ал. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение. Като правноирелевантни за отменителните основания по чл. 303, ал. 1 ГПК, изчерпателно изброени от законодателя, те не подлежат на обсъждане в настоящото извънинстанционно производство. Доводите за липса на представителна власт на пълномощника на ищците и за лишаване на подпомагащата ответника /сега молител/ страна от възможност да участва в делото не касаят правоотношение между молителя и неговия процесуален представител, нито участието на молителя в делото, а с възможността да упражнява чужди права молителят не разполага, поради което и не може да се приеме, че тези доводи покриват основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 и 2 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че молбата за отмяна не отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК за точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Съгласно приетото в т. 10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима. ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Съобразно с приетата недопустимост на молбата за отмяна искането за спиране на производството по изп. дело № 20198950402746 следва да се остави без уважение. На ответниците по молбата С. Д. Л. Х. и Д. Д. Х. следва да се присъдят разноски за настоящото производството в размер на по 2 320 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение по договори за правна защита и съдействие № 2-15-03.2020 г. и № 1-15-03.2020 г., изплатени по банков път. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г. о.