Определение № 3726 от 24.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2711/2024 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от Т. К. Н., чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно определение № 1312 от 17.05.2024г. по в.ч.гр.д. № 1043 по описа за 2024г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено определение № 2564 от 28.02.2024г. по гр.д.№ 18217/2023г. на РС Пловдив за прекратяване на производството по делото и връщане на подадената искова молба. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен и иска да бъде отменен. Срещу подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от Е. Т. С., чрез процесуалния представител адвокат И., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното: Т. К. Н. е предявил иск против Е. Т. С. и И. Г. З. за прогласяване за нищожност на сключения между ответниците договор за дарение, с който първата ответница е дарила на втората собствената си ½ ид.ч.от СОС с идентификатор ..........................., целият с площ от 48.61 кв.м., находящ се в [населено място], м.“А. Т.“, ет., ап., ведно с 1/2 ид.ч. от избено помещение № 29 с площ от 3.01.кв.м., както и с ½ ид.ч.от прилежащите 2.182% ид.ч.от общите части на сградата и правото на строеж, като дарителката си е запазила правото на ползване, поради противоречие с добрите нрави и при евентуалност поради абсолютна симулация. С определение № 2564 от 28.02.2024г. по гр.д.№ 18217/2023г., РС Пловдив е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за водене на иска – наличие на правен интерес. Решаващият мотив на съда е, че ищецът като съсобственик на процесния имот /той притежава другата 1/2ид.ч./би имал правен интерес от оспорване на придобивната сделка, предмет на която е не неговата, а другата ½ ид.ч., - само, ако е предявил срещу прехвърлилият частта си бивш собственик искане за изкупуване по чл.33 ЗС. С обжалваното въззивно определение № 1312 от 17.05.2024г., въззивният съд е потвърдил така постановения акт. Неговите мотиви са, че при преклудирано право на изкупуване, съсобственикът няма правен интерес да оспорва чужда правна сделка. Твърдяното от ищеца обстоятелство, свързано със занижаване на пазарната стойност на съсобствения имот в резултат от атакуваното дарение, е прието от съда за ирелевантно. Като основание за допустимост, в представеното към жалбата изложение, жалбоподателят се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните поставени въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд при направени в частната жалба възражения за неправилна квалификация на предявените искове от първоинстанционния съд, да изложи мотиви и сам да ги квалифицира?, 2. Какви са правомощията на въззивния съд в производство по обжалване на прекратително определение, постановено на основание чл.130 ГПК?, 3. Налице ли е правен интерес на съсобственик за установяване нищожността на сключен от другия съсобственик договор за дарение на голата собственост, ако не твърди, че дарението прикрива друг възмезден договор?, 4. Налице ли е правен интерес на съсобственик да претендира нищожност на сключена от другия съсобственик безвъзмездна сделка, по която не е страна, ако в резултат на безвъзмездната сделка възникнат вещни права в полза на трето за съсобствеността лице?, 5. Налице ли е правен интерес на съсобственик да предяви иск за установяване на нищожност на сключен от друг съсобственик безвъзмездна сделка за прехвърляне на голата собственост на притежаваните от него идеални части, при наличие на висящо дело за делба на съсобствения имот? и 6. При какви условия съсобственикът би имал правен интерес да предяви иск за установяване на нищожността на сключен от друг съсобственик договор с трето лице, с които му дарява само голата собственост на притежавана от него идеална част? Твърди противоречие на въззивния акт с ТР № 8/2012г.на ОСГТК на ВКС, ТР №1 /2020г. на ОСГТК на ВКС и с решения по гр.д.№ 4829/2008г. на ІV г.о., гр.д.№ 2594/2023г.на І г.о. Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по поставените въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото по-голямата част от тях /всички с изключение на въпроси с №№ 4 и 5/ не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, доколкото не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, а останалите са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика. Въпроси с №№ 1, 2, 5 и 6 не са от значение за изхода на спора и съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост. Първият въпрос съдържа условие – за неправилна квалификация на предявения иск от първоинстанционния съд – което не е прието за установено. Съдът е преценил, че предявеният иск е с правно основание чл.26 ЗЗД и именно, защото е предявен установителен иск е преценил, че наличието на правен интерес е изискуема процесуална предпоставка, определяща за допустимостта на производството. Вторият поставен въпрос, касаещ правомощията на въззивния съд в производство по обжалване на прекратително определение е ирелевантен за изхода на спора, защото неговият отговор не би променил резултата. Петият поставен от касатора въпрос е без значение, защото – в мотивите си, въззивния съд не е е коментирал наличието или не на висящо дело за делба на съсобствения имот, а и подобни доказателства по делото не са били представени. Относно последният поставен от жалбоподателя въпрос, касаещ условията при които съсобственик би имал правен интерес да предяви иск за установяване на нищожността на сключен от друг съсобственик договор с трето лице, следва да се посочи, че този въпрос е общ, поставен е по принцип, поради което не може да бъде определен като въпрос, „ включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска“. Въпроси с №№ 4 и 5 са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика. В случая, посочените от жалобподателя актове не обосновават наличието на специалното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съгласно разясненията дадени с т.2 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. Това е така, защото посочените ТР № 8/2012г.на ОСГТК на ВКС, ТР №1 /2020г. на ОСГТК на ВКС и с решение гр.д.№ 2594/2023г.на І г.о. са несъотносими, доколкото не са постановени по сега поставените въпроси. Единствено съотносимо е решението по гр.д.№ 4829/2008г. на ІV г.о., съгласно което се приема, че е налице интерес от предявяване на установителния иск и когато интересът е евентуален, но винаги преценката за наличие на интерес е въз основа на изложените от ищеца обстоятелства. В случая – посочените от ищеца обстоятелства се свеждат до това, че той и първата ответница са закупили имота с инвестиционна цел, която не би могла да бъде изпълнена след осъщественото дарение, а увреждането на чужди имуществени права противоречи на принципа да не се вреди другиму. Въззивният съд е посочил, че правен интерес да претендира нищожност на сключена от другия съсобственик безвъзмездна сделка, по която не е страна, би имал другия съсобственик само, ако е предявил срещу прехвърлилият частта си бивш собственик искане за изкупуване по чл.33 ЗС, каквато настоящата хипотеза не е. В този смисъл е и установената съдебна практика. В допълнение следва да се посочи, че независимо от начина и причините за възникване на съсобствеността, всеки от съсобствениците има право да извърши сделка на разпореждане със своята част, поради липса на повелителна правна норма която да го забранява. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение