Определение № 444 от 03.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5550/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Х. К., чрез пълномощника й адвокат С. С., против решение № 4293 от 16.06.2015 г., постановено по гр.д. № 1575 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, II-Е състав, с което е отменено решение № III-82-73 от 3.07.2014 г. по гр.д. № 82/2012 г. на Софийски районен съд, 82-ри състав и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Г. Х. К. против Ц. Н. К. иск с правно основание чл.23, ал.1 СК за признаване за установено, че Г. Х. К. е собственик на апартамент № 101 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] придобит изцяло с нейни средства по време на брака й с Ц. К.. В писмения отговор, подаден по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК, Ц. Н. К. оспорва основателността на касационната жалба, но не е изразил становище по основанието за допускане на касационно обжалване. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното: В. съд е приел за установено, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 20.10.1996 г. и е прекратен с развод на 18.04.2011 г., както и че процесния имот е придобит на името на Галена Х. К. по предварителен договор от 16.10.2001 г. и окончателен договор за покупко-продажба от 19.10.2001 г. по нотариален акт № 140, том V, рег.7902, дело 784/2001 г. на нотариус с рег. № 06, като средствата, с които е заплатена покупната цена са предоставени от бащата на ищцата с дарствени намерения. Съдът се е позовал на практиката на ВКС по Решение № 878 от 20.12.2010 г. по гр.д. № 1477/2010 г., IV г.о. и Решение № 62/1.04.2011 г. по гр.д. № 1680/2009 г., IV г.о. /за които е счетено, че дават тълкуване, че ако имотът е придобит с парични средства на родителите на единия съпруг, то той не става изключителна негова собственост, а се създават облигационни отношения между родителите, дали въпросните средства и съпругът, който не е престирал парични суми във връзка с придобиването му/, както и по Решение № 355/9.01.2012 г. по гр.д. № 430/2011 г., II г.о. /за което е прието, че дава тълкуване, че ако дарената движима вещ- респ.парична сума е дадена от родителите на единия съпруг за нуждите на семейството на сина или дъщеря им и материалното подпомагане на семейството, то не може да се приеме, че тази хипотеза съзнанието на дарителя е да прояви щедрост само към собственото си дете. Д. намерение, възприемано като намерения да се прояви щедрост, не се презюмира, то се извлича от външни белези, от житейските факти довели до сключването на договора за дарение, до отношенията между дарител и надарен и др., които страните установяват в хода на съдебното производство като твърдения, възражения и факти, в хипотезите на оспорване. Д. намерение е намерение за облагодетелствуване на надареното лице, затова от значение е преценката дали конкретното дарение е морално и житейски оправдано, в контекста на събраните по делото доказателства/. Направен е извод, че от житейска и морална гледна точка е оправдано бащата на ищцата да подпомогне семейството й, давайки средства за осигуряване на техен собствен дом, в който да живеят двамата и непълнолетното им дете, като по делото е установено, че ищцата не е работила през този период и е полагала грижи за детето й, родено по време на брака й с ответника, както и че последният е полагал труд като шофьор на такси, давайки редовни нощни смени и предоставяйки въпросните средства, бащата на ищцата е имал намерение както да подпомогне финансово семейството на дъщеря си, така и да осигури спокойна обстановка за отглеждането на тяхното дете. Аргумент в подкрепа на този извод е почерпен и от сравнително дългия период от девет години, следващ закупуването на процесното жилище и моментът на настъпване прекратяване на брака и липсата на събрани доказателства по делото, от които да се установява фактът на съществуване на неразбирателство между страните, което евентуално да формира намерение у бащата на ищцата да я надари единствено нея. С оглед извода, че дарените средства за закупуването на апартамента от родителите на единия съпруг са за нуждите на семейството, е прието, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност и предявения иск е неоснователен. В касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационно обжалване Галена Х. К. поставя следния, уточнен от съда въпрос: длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички релевантни по делото факти и доказателства и съставлява ли необсъждането им, както и обсъждането на обстоятелства, които не са включени в предмета на доказване, съществено процесуално нарушение, за който поддържа, че е противоречиво разрешаван от съдилищата. Въпросът е обоснован с тезата, че съдът се е позовал на практика на ВКС, касаеща случаи на придобиване на собствеността на името на двамата съпрузи или на единия съпруг и претенция за трансформация на лично имущество от другия съпруг, без да отчете релевантния в случая факт, че съпругът, който претендира трансформацията на лични средства е страна по предварителния договор и по договора за покупко-продажба, както и че се е позовал на факти, които са били извън предмета на доказване, а именно, липсата на неразбирателство между страните за деветте години от закупуването до прекратяването на брака. Поставеният въпрос е относим към начина на формиране волята на съда в атакуваното въззивно решение. По него е постановена задължителна практика на ВКС – например Решение № 129/29.06.2015 г. по гр.д. № 7040/2014 г., ІІІ г.о., Решение № 49/12.03.2015 г. по гр.д. № 5062/2014 г., г.о. и др. – поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение