Определение № 1685 от 20.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 77/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, [населено място] срещу решение № 261 от 10.08.2023 г. по в. т. д. № 121/2023 г. на Варненски апелативен съд, потвърждаващо решение № 260039 от 17.10.2022 г. по т. д. № 261/2019 г. на Добрички окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от банката-касатор обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 663, ал. 3 ТЗ (сега ал. 4): иск срещу С. Димитров С. от [населено място], като синдик на „Тур Спорт – Холдинг“ ЕООД (н.), и „Булстрад Виена иншуърънс груп“ ЗАД, [населено място], като негов застраховател, за солидарно заплащане на сумата 10 000 лв., представляващи частична претенция от 244 520.74 лв. – вреди от неизпълнение на задълженията на С. С. като синдик на „Тур Спорт – Холдинг“ ЕООД (н.), и иск срещу С. Димитров С. от [населено място], като синдик на „Тур Спорт – Холдинг“ ЕООД (н.) за заплащане на сумата 20 000 лв., представляващи частична претенция от 244 520.74 лв. – вреди от неизпълнение на задълженията му като синдик на „Тур Спорт – Холдинг“ ЕООД (н.). В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касация – С. Димитров С. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, по съображения в писмен отговор и изложение от 18.12.2023 г. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касация – „Булстрад Виена иншуърънс груп“ ЗАД, [населено място] – не заявява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Ангажирането на отговорността на синдика за вреди е предмет на изрична регламентация в Търговския закон – чл. 663, ал. 4 (преди ал. 3) във връзка с чл. 621а, ал. 2, т. 1 ТЗ. С оглед на това и доколкото се касае за искове, свързани с производството по несъстоятелност, което е изцяло търговска материя, делото, образувано по такива искове, е търговско (в този смисъл определение № 8 от 07.01.2020 г. по ч. т. д. № 2964/2019 г. на ВКС, I т. о.). Предвид обстоятелството, че цената на всеки от двата иска е в рамките на законово установения лимит, съответно – 10 000 лв. и 20 000 лв., постановеното по тях въззивно решение е изключено от касационен контрол. Независимо от изхода на делото, искането на ответника по касация С. Димитров С. за присъждане на разноски не следва да бъде уважено предвид липсата на доказателства за извършването на такива. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение