Определение № 9891 от 19.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9005/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на кмета на Община Белово, чрез процесуален представител против определение № 779 от 09.06.2023г., постановено по адм. д. № 1107/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Решение № 446/28.10.2022 г. по Протокол № 49/28.10.2022 г. на Общински съвет - Белово и производството по делото е прекратено. Твърди се, че обжалваното решение има характер на индивидуален административен акт, тъй като с него се създават задължения за кмета на общината, поради което решението подлежи на съдебен контрол. Съдът неправилно е приел, че решението не е административен акт и не подлежи на проверка от административен съд. Иска се отмяна на оспорения акт с произтичащите от това правни последици. Ответната страна - Общински съвет Белово, в указания срок по чл. 232 от АПК, депозира възражение срещу частната жалба чрез процесуален представител. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени в полза на ответника сторените съдебни разноски. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Пазарджик е образувано по оспорване на кмета на Община Белово срещу Решение № 446/28.10.2022 г. по Протокол № 49/28.10.2022 г. на Общински съвет Белово, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА не е прието направено предложение от кмета на общината, относно искане пред Министерство на финансите за отпускане на еднократно на нов безлихвен заем от централния бюджет за рефинансиране на заем в размер на 957 400 лв., на основание чл.103, ал.4 от Закона за публичните финанси. За да остави жалбата без разглеждане, съдът приел, че в специалния приложим закон – ЗОД са предвидени разпоредби, по силата на които Сметната палата осъществява одит върху възникването и управлението на общинския и гарантирания от общината дълг и използването на дълговите инструменти, което изключва приложението по общия текст на чл. 45, ал. 5 от ЗМСМА, а оттам и предвидената възможност на кмета да упражнява контрол за законосъобразност върху актовете на общинския съвет. На следващо място съдът, обсъждайки характера на акта, обективиран в оспореното решение на общинския съвет, е счел, че по своята същност то не съставлява административен акт, поради което е недопустим съдебният контрол за законосъобразност по АПК. С тези мотиви съдът е оставил без разглеждане оспорването на кмета и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Съгласно чл. 21, ал.1, т. 10 от ЗМСМА общинският съвет приема решения за ползване на банкови кредити, за предоставяне на безлихвени заеми, както и решения за поемане на общински дълг чрез сключване на договори за заем или емитиране на общински ценни книжа и за издаване на общински гаранции при условия и по ред, определени със закон. С решенията на общинския съвет, взети на основание чл. 21, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА, се осъществява управление на публични средства и поради това тези решения не са властнически акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Съгласно чл. 10 от ЗОД Сметната палата осъществява одит върху възникването и управлението на общинския и гарантирания от общината дълг и използването на дълговите инструменти. Специалният закон урежда друга форма на контрол, която изключва общия съдебен контрол по реда на АПК. С процесното решение Общински съвет Белово не е приел направеното от кмета на община Белово относно искане пред Министерство на финансите за отпускане на нов безлихвен заем. Решение № 446 по Протокол № 49 от 28.10.2022 г. на Общински съвет Белово за поемане, в случая непоемане на дълг по реда на Закона за общинския дълг, е взето на основание чл.21, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА. Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗОД определя задължителното съдържание на решението за поемане на дълг, което общинският съвет приема с мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници или след провеждане на местен референдум по решение на общинския съвет. Нито решението на общинския съвет, взето на основание чл. 17, ал. 1 от ЗОД, нито решението, което касае промяната на условията на погасяването на съществуващ вече дълг, подлежи на оспорване и по реда на чл. 45, ал. 5 от ЗМСМА. В конкретния случай, в приложимия материален закон ЗОД, е предвиден друг ред за контрол върху решенията на общинските съвети по чл. 21, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал.1, т.1 от АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове. На съдебно оспорване, съгласно дял III на АПК подлежат индивидуалните, общите и нормативните административни актове. Действително, по силата на чл. 45, ал. 3 от ЗМСМА, актовете на общинския съвет могат да се оспорват пред съответния административен съд, но на съдебен контрол по тази разпоредба подлежат само тези актове на общинския съвет, които имат характеристиките на индивидуален, общ или нормативен административен акт. Решението няма характер на властническо волеизявление, а е способ за управление с общинска собственост и проява на оперативната самостоятелност на общинските съвети. То не е нито индивидуален, нито общ административен акт по определенията в чл. 21 и чл. 65 от АПК, тъй като не създава права или задължения и не засяга непосредствено права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, нито на неопределен брой лица. Процесното решение на Общински съвет Белово е акт, който не засяга пряко правната сфера на гражданите, тъй като въздействието му е опосредено от действието на акта за приемане на общинския бюджет. Вземайки предвид ТР № 2/16.04.2013 г. на ВАС по т. д. № 4/2011 г., на съдебен контрол за законосъобразност подлежи актът по приемане на общинския бюджет и именно в този контрол следва да се прецени съотношението на поетия дълг с определения максимален размер на общинския дълг. След преценка на доказателствата по делото, анализ на относимата нормативна уредба и с оглед константната съдебна практика, съдът е достигнал до правилен извод, че жалбата срещу процесното решение на Общински съвет Белово следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустимо, а производството по делото - прекратено. По изложените съображения обжалваното определение следва да ъде оставено в сила. Разноски в полза на Общински съ вет Белово не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства за действително направени такива. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, трето отделение