Определение № 260 от 18.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 64/2012 г.

Производството е по чл. 250 ГПК. Касаторът – ответник [фирма] - е депозирал молба за допълване на решение № 171 / 11.02.2013 год. ,постановено по настоящото дело, с произнасяне по касационната му жалба против решение № 230 / 27.10.2011 год. по т.д.№ 367 / 2011 год. на Варненски апелативен съд, в частта в която със същото е потвърдено решение № 4 / 25.03.2011 год. на Разградски окръжен съд по т.д.№ 35 / 2009 год. в обжалваната му част, с която е уважен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, за сумата от 3 844,15 лв., ведно със законната лихва върху същата от предявяването на иска до окончателното й заплащане. Върховен касационен съд, второ търговско отделение, при проверка редовността на молбата констатира, че същата е подадена в срока по чл. 250 ал.1 ГПК, от легитимирана по искането страна, но е процесуално недопустима, предвид следното: С решение № 171 / 11.02.2013 год. настоящият състав действително не се е произнесъл по касационна жалба на [фирма], с предмет въззивното решение в частта, с която потвърждава осъдителното решение на първоинстанционния съд по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД, за сумата от 3 844,15 лева .Това произнасяне е в съответствие с обхвата на произнасянето му в производството по чл.288 ГПК. С определение № 512 / 04.07.2012 г. по т.д. № 64 / 2012 год. настоящият състав изрично е очертал възприетият предмет на обжалване, съгласно искането на касатора, предявено с пар. първи от касационната жалба: въззивното решение в частта, в която съдът се е произнесъл по исковете с правно основание чл.45 ЗЗД вр. с чл. 104 ал.3 вр. с ал.1 З. - за сумата от 230 091,19 лв. и с правно основание чл. 86 ЗЗД - за сумата от 90 124,10 лв.. Обстоятелствената част на касационната жалба, както и изложението по чл. 280 ал.1 ГПК, също не съдържат аргументация относима към иска с правно основание чл. 59 ЗЗД, респ. постановеното въззивно решение в тази му част. Следователно, касационното обжалване не е допуснато с твърдения от молителя предмет: по касационна жалба на [фирма] против въззивното решение в частта, в която потвърждава първоинстанционното решение, за осъждане касатора да плати на [фирма], на основание чл. 59 ЗЗД, сумата от 3 844,15 лева. [фирма] не са претендирали допълване на определението по чл. 288 ГПК, с произнасяне по допускане на касационна жалба с такъв предмет. Като процесуална предпоставка за разглеждането на касационната жалба по същество, липсата на определение по допускане на касационното обжалване с такъв предмет предпоставя недопустимост на исканото допълване на решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Паралелно с преждеизложеното, дори да би била предявена касационна жалба с предмет въззивното решение по иска с правно основание чл.59 ЗЗД, същата би била недопустима, на основание чл.280 ал.2 ГПК, с оглед цената на иска. Водим от горното, Върховен касационен съд, второ търговско отделение