Определение № 503 от 01.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 247/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 3577/09.12.2019 година, подадена от Кооперация „Кредитмакс“ [населено място], против решение № 141/20.11.2019 година на Окръжен съд Силистра, постановено по гр. д. № 147/2019 година. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 12/21.01.2019 година на Районен съд Дулово, постановено по гр. д. № 485/2018 година като е постановил ново, с което е отхвърлил предявения от Кооперация „Кредитмакс“ [населено място] против Р. Х. Т. и О. Б. И. иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване за обявяване на относително недействителен по отношение на кооперацията на договор за продажба от 09.05.2018 година, обективиран в нотариален акт № ..., дело № 395/2018 година на К. Г. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Дулово, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, с който Р. Х. Т., в качеството му на продавач е продал на О. Б. И., в качеството му на купувач поземлен имот с идентификатор № ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18.51/31.08.2007 година на изпълнителния директор на АГКК [населено място], с трайно предназначение на територията: „урбанизирана“, с начин на трайно ползване: „ниско застрояване (до 10.00 метра), с площ от 542.00 м 2, заедно с построените в него двуетажна, еднофамилна, масивна жилищна страда с идентификатор № ..., със застроена площ от 78.00 м 2 и едноетажна, селскостопанска сграда с идентификатор № ..., със застроена площ от 50.00 м 2. В подадената от Кооперация „Кредитмакс“ [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение на Окръжен съд Силистра е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения от Кооперация „Кредитмакс“ [населено място] против Р. Х. Т. и О. Б. И. иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД да бъде уважен. В изложенията си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Силистра по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК. Ответниците по касационната жалба Р. Х. Т. и О. Б. И. са подали отговори на същата с вх. № 21 191/29.11.2018 година и с вх. № 126/14.01.2020 година, с които са изразили становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 141/20.11.2019 година на Окръжен съд Силистра, постановено по гр. д. № 147/2019 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение. Кооперация „Кредитмакс“ [населено място] е била уведомена за обжалваното решение на 21.11.2019 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 3577/09.12.2019 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Окръжен съд Силистра е приел, че Кооперация „Кредитмакс“ [населено място] се легитимира като кредитор на Р. Х. Т. по силата на три договора за заем-от 04.02.2014 година за сумата 6000.00 лева, от 12.02.2015 година за сумата от 8800.00 лева и от 30.10.2015 година за сумата от 5500.00 лева. От представените три броя РКО и три договора за заем било видно, че заетите суми за тези дати са 6000.00 лева, 8000.00 лева и 5000.00 лева, а дължимите се за връщане с такси и лихви са 6600.00 лева, 8800.00 лева и 5500.00 лева. От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установявало, че в счетоводната документация на кооперацията липсват ПКО за погасяване на тези суми, но липсвали и регистри за водене на сключените договори за заем, за да се направел извод дали към конкретните дати са договорите за заем са действително налични и дали сумите по тях са действително дължими се. Ставало ясно, че договорите на Р. Х. Т. с Кооперация „Кредитмакс“ [населено място] били неправилно водени в счетоводството й. От изявленията на ставало ясно, че той бил подписвал представените по делото документи за получаване на процесните думи, твърдейки че всъщност не е получавал реално посочените в тях суми. Т. признавал, че не разбирал нищо от това, което са му обяснявали „хората на К.“ за заемите, за които се е подписвал. Заявявал, че те го били намерили в гората и му били казали да подпише представените му документи и той се бил подписал, защото се изплашил. Също така твърдял, че не е вземал най-голямата сума от 3000.00 лева от Кооперация „Кредитмакс“ [населено място] и след изплащане на последните заеми преди три години не бил вземал заем от кооперацията. След като обаче по надлежен ред не била оборена доказателствената сила на представените първични счетоводни документи-РКО за предоставяне от страна на Кооперация „Кредитмакс“ [населено място] на процесните суми на Р. Х. Т. и не били доказани твърденията на последния във връзка с тяхното подписване, то трябвало да се приеме, че кооперацията има качеството на кредитор спрямо Т.. От представената по делото справка по партидата на Р. Х. Т. се установявало, че към 04.07.2018 година той не притежавал други недвижими имоти освен този, с който се бил разпоредил. Въззивният съд е посочил, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждането винаги било налице, когато длъжникът се лишавал от свое имущество, намалявал го или по какъвто и да е начин затруднявал удовлетворението на кредитора. В случая увреждането било налице, тъй като освен, че Р. Х. Т. се лишил от процесния имот, то видно било от справката от СлВП, че към 04.07.2018 година той не притежавал други недвижими имоти, освен този, с който се бил разпоредил. Съставът на Окръжен съд Силистра е изложил съображения, че длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на вземането на кредитора, т. е. когато знае, че има кредитор, както било в настоящия случай. Когато увреждащото действие било възмездно, както било в случая, правно релевантно било дали и лицето, с което длъжникът се е договарял-втория ответник, също е знаело за увреждането. В тежест на Кооперация „Кредитмакс“ [населено място] било да докаже знанието от страна на О. Б. И., а доказателства в тази насока липсвали. Презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД за знанието на третото лице била неприложима, тъй като О. Б. И. не бил съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника Р. Х. Т.. Несъстоятелни били доводите на Кооперация „Кредитмакс“ [населено място], че И. бил заявил, че е знаел за дълга на Т. и с процесния договор е целял да уведи кооперацията-кредитор, както и че продажната цена по договора на практика не била платена. Такива изявления от страна на О. Б. И. по делото не съществували, а и доказателства в подкрепа на тези твърдения на Кооперация „Кредитмакс“ [населено място] също не били налице. Нещо повече, в съдебно заседание И. изрично заявявал, че не знае както за делото, така и за дълговете на Р. Х. Т.. Всичко това налагало извода за неоснователност на предявения иск поради липсата на всички кумулативни предпоставки за неговото уважаване. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Кооперация „Кредитмакс“ [населено място] е поискала въззивното решение на Окръжен съд Силистра да бъде допуснато до касационно обжалване по правния въпрос за това въз основа на какви доказателства може да се приеме знанието на третото лице за увреждането на кредитора и представлява ли такова доказателство признанието на длъжника, че третото лице е знаело за увреждането преди сключването на разпоредителната сделка. Изложени са съображения, че по този въпрос обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с решение № 35/12.04.2018 година, постановено по гр. д. № 1783/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 98/21.03.2011 година, постановено по гр. д. № 952/2010 година, решение № 423/29.11.2012 година, постановено по гр. д. № 1623/2011 година, решение № 61/01.03.2016 година, постановено по гр. д. № 4578/2015 година, решение № 60/20.04.2017 година, постановено по гр. д. № 3094/2016 година и решение № 139/06.08.2018 година, постановено по гр. д. № 2508/2017 година, петте по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Така поставения въпрос е включен в предмета на делото, бил е предмет на разглеждане от състава на Окръжен съд Силистра и е обусловил правните му изводи при постановяване на обжалваното решение. Същият е разрешен в противоречие с представената от Кооперация „Кредитмакс“ [населено място] с изложението й по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК съдебна практика, поради което въззивното решения трябва да бъде допуснато до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Кооперация „Кредитмакс“ [населено място] е поискала въззивното решение на Окръжен съд Силистра да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение се припокриват с твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Направените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на Кооперация „Кредитмакс“ [населено място] твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Окръжен съд Силистра. Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 141/20.11.2019 година на Окръжен съд Силистра, постановено по гр. д. № 147/2019 година, по подадената срещу него от Кооперация „Кредитмакс“ [населено място] касационна жалба с вх. № 3577/09.12.2019 година и такова трябва да се допусне. На Кооперация „Кредитмакс“ [населено място] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 88.26 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение