Определение № 368 от 18.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1406 / 17.07.2012 г. по т.д.№ 22 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение № 935 / 19.08.2011 год. на СГС, ТО, VІ – 7 състав по т.д.№ 989 / 09 год., в частта в която касаторът е осъден ,на основание чл.193 КЗ, да заплати на [фирма] сумата от 16 995,32 лева - разлика между дължимо и действително заплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху същата сума от 17.06.2009 год. до окончателното й изплащане, както и 880,38 лева, на основание чл.86 ал.1 ЗЗД – обезщетение за забава в издължаване на главницата, за периода 28.01.2009 год. – 17.06.2009 год., както и в частта в която е отхвърлен предявеният от застрахователя насрещен иск за връщане, като платена без основание, на основание чл.55 ал.1 пр. първо ЗЗД, сумата по частично заплатено застрахователно обезщетение от 31 808 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение като постановено в противоречие с материалния закон / чл.86 ЗЗД, с оглед определения начален момент на присъдена лихва за забава върху застрахователното обезщетение /, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила / не сочи конкретна процесуална норма, но с оглед изложението очевидно се позовава на несъобразяване поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и непълнота на мотивите / и необоснованост .Относно последния порок на решението касаторът се позовава на необоснованост на извода на въззивния съд относно реализирането на застрахователно събитие „ кражба с взлом „ ,по смисъла на чл.195 ал.1 т.3 НК, съставляващо покрит застрахователен риск,съгласно приложимите към застрахователното правоотношение Общи условия по застраховка „ Защитено имущество „, както и на необоснованост на отказа да приложи чл.92.6 от същите Общи условия. Заявява основания за допускане на касационното обжалване в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Ответната страна - [фирма] - не е взела становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Ищецът [фирма] е претендирал застрахователно обезщетение за отнето, в резултат на „ кражба с взлом „ имущество / мобилни телефони и компютър /, частично заплатено от ответното застрахователно дружество. Същото оспорва иска за претендирана дължима разлика, както и основанието на извършеното частично плащане / предмет на предявен насрещен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за връщането му /, с довода, че застрахователното събитие не е „ кражба с взлом „ / в образуваното досъдебно наказателно производство квалифицирано единствено по общия състав на чл.194 ал.1 НК /, а кражба по смисъла на чл.195 ал.3 т.4 НК - „ чрез използване на техническо средство или специален начин „, вреди от което не се покриват от застрахователя. Кумулативно твърди, че съгласно чл.92.6 вр. с т.11 от ОУ по застраховка „ Защитено имущество „, не дължи обезщетение когато „ сигналноохранителната техника на застрахования обект е била приведена в бездействие чрез обезвреждане на датчиците по някакъв начин „. Въззивният съд е приел, че с оглед констатираните по балконската врата на помещението, от която е установено проникването в застрахования обект, следи от въздействие и начина на преодоляването й като защитна преграда, деянието е квалифицируемо като „ кражба с взлом „ – покрит застрахователен риск съгласно ОУ на застрахователя. Приел е, че с оглед събраните доказателства се установява, че при първоначалното проникване с взлом е задействана сигнално-охранителната система, а обезвредяването на датчиците на същата, чрез облепването им с тиксо е извършено последващо, поради което е счел за неприложима хипотезата на чл.92.6 от ОУ по застраховка „ Защитено имущество „. Приел е, че клаузата следва да се тълкува в смисъл на извършено предварително, в подготовка на кражбата, въздействие върху сигнално-охранителната система, в противен случай би се обезсмислило изобщо монтирането й. Касаторът сочи хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК - постановяване въззивното решение в противоречие с решение, постановено по чл.290 ГПК - № 24 от 28.01.2010 год. по гр.д.№ 4744 / 2008 год. на І г.о. на ВКС, съгласно което съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това. Не е формулиран конкретен процесуалноправен въпрос - по приложението на конкретна процесуална норма, в съдържанието на която и чрез решаващите си мотиви въззивният съд да е вложил съдържание, различно от вложеното от законодателя. Противоречието с преждепосоченото съдебно решение – задължителна за въззивния съд съдебна практика - страната извежда чрез анализ на даденото от въззивния съд, според него неправилно, по същество логическо тълкуване на чл.92.6 от ОУ, вкл. без обосноваване въз основа на кои доказателства е направен извода за последващо, а не предварително спрямо проникването в обекта, обезвреждане на сигнално - охранителната система, прието за ирелевантно за приложението на чл.92.6 от ОУ. Доводите на страната в п. 1 от изложението по чл.284 ал.3 ГПК са по същество свързани с релевирани основания за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 от ГПК ,поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила ,предпоставили и необоснованост, които са различни от основанията по чл.280 ал.1 ГПК и подлежат на разглеждане след преодоляване фазата по допускане касационното обжалване на решението. Липсва формулиран материалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК и в т.2 от изложението, където страната сочи необходим, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - отговор за съдържанието на понятието „ изключен от застрахователното покритие риск „. Хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която от въззивния съд е обусловило решаващите му мотиви, по тълкуването на която е създадена противоречива съдебна практика или е налице непротиворечива такава, но подлежаща на преодоляване, като неправилна, или подлежаща на осъвременяване съдебна практика, с оглед промяна в законодателството или обществените условия, поради което и отговор на релевантния за решаването на спора правен въпрос, свързан с тълкуването й, би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът нито е посочил такава конкретна правна норма от КЗ, нито е обосновал допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Понятието „ застрахователен риск „ е пояснено с пар.1 т.2 от ДР на КЗ, а „ изключен риск „, в съответствие с понятието „ застрахователен риск „ не поражда затруднение в съдебната практика, в смисъл на непокривана от застрахователя, с поето от същия задължение за обезщетяване, обективно съществуваща вероятност от увреждане на имуществено или неимуществено благо ,осъществяването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застрахованото лице. По същество, изключението на чл. 92.6 от ОУ по застраховка „ Защитено имущество „, в съответствие с препращането на т.11 от същите, съставлява изключване на риска „ кражба чрез техническо средство и по специален начин „ от покритите застрахователни рискове, в който смисъл релевантно за приложението й се явява дадената от въззивния съд и решаваща за правните му изводи квалификация на застрахователното събитие като „ кражба чрез взлом „, а не „ кражба чрез техническо средство и по специален начин „, за който решаващ извод касаторът не е поставил надлежен правен въпрос. Правилността на този му извод е въпрос по същество, подлежащ на проверка на основанията по чл.281 т.3 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение