Определение № 66 от 19.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3143/2020 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решение № 87 от 14.07.2020 год. по гр. д. № 151/2020 год. Варненският апелативен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 17.12.2019 год. по гр. д. № 326/2019 год. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от И. Х. Я. от [населено място] срещу Х. Ц. Д. и С. В. Д., двамата от [населено място], отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ответниците не са собственици на 1/2 ид. ч. от следния недвижим имот: апартамент № 40, на 11 етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***** по кадастралната карта на [населено място], с площ 82.80 кв. м., подробно описан, заедно с избено помещение № 40 с площ 4.48 кв. м., ведно с 1.9445 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя по плана на 18 микрорайон, кметство „П.”, [населено място] и за отмяна на констативния нотариален акт в тази му част. Въззивният съд присъдил в тежест на ищцата направените от ответниците разноски по делото. Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от И. Х. Я., чрез пълномощника й адв. Кр. О., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяната му. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението, че изводът на съда за наличие на решение по чл. 35, ал. 1 ЗЖСК е неправилен, тъй като липсва подписан от член кооператорите окончателен разпределителен протокол. Касаторката поддържа и твърдение за очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като то не кореспондира с доказателствата по делото. Ответниците Х. и С. Д. не са взели становище по жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК. По основанията за допускане на касационното обжалване, предмет на настоящето производство, настоящият състав прие следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от касаторката срещу ответниците отрицателен установителен иск за собственост на спорната 1/2 идеална част от апартамент № 40, въззивният съд приел предявеният иск за процесуално допустим с оглед правния интерес у ищцата да установи, че ответниците не са собственици на тази част, обусловен от изложените от нея твърдения за изключителна нейна собственост, но неоснователен, тъй като в производството по делото се установи, че ответниците са собственици на същата. Установено е, че ответникът Х. Д. е станал член кооператор в ЖСК „Строител” с решение на ОС на кооперацията по протокол от 25.03.1998 год. по негова молба и съгласно декларация от ищцата от 26.11.1997 год. за съгласието й като съкооператор за един и същ апартамент за двамата. Оспорването на подписите на декларацията и на протокола на ОС е неоснователно, с оглед приетото заключение на графологическата експертиза, установяваща, че същите са подписани от посочените в тях лица. Въз основа на това съдът приел, че е налице изискуемата от чл. 16, ал. 2 ЗЖСК форма за встъпване в членствени права, както и дадено съгласие от ищцата дори и за заместването й в членственото правоотношение от сина й Х. Д.. Съгласно окончателен разпределителен протокол, приет от ОС на ЖСК на 25.03.2004 год., апартамент № 40 е разпределен на двамата съкооператори, като оспорването на подписите на протоколчик и председател на събранието, респ. председател на УС на ЖСК е неоснователно въз основа на приетото заключение на допуснатата графологическа експертиза. Независимо от това, че в този протокол не е посочена окончателната цена на разпределените имоти, съдът приел, че е налице решение на ОС по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗЖСК, тъй като липсва спор относно определяне и изплащане на цената на апартамента, в какъвто смисъл е и представено удостоверение на председателя на УС на ЖСК. Въззивният съд приел още, че дори и в решението по чл. 35, ал. 1 ЗЖСК да е налице порок /непосочване на цената на имотите, която фактически преди това е била определена/, то съгласно формираната съдебна практика /Р 415 от 8.09.2010 год. по гр. д. № 513/2009 год. на І г. о. на ВКС, Р 424 от 25.03.2013 год. по гр. д. № 100/2012 год. на ВКС, І г. о./, решението на ОС на ЖСК като орган на кооперацията по чл. 25 ЗЖСК не представлява административен акт, поради което и не може по пътя на инцидентен съдебен контрол да се преценява законосъобразността му, след като не е било атакувано по предвидения за това ред. При липсата на твърдения то да е било обжалвано, същото е влязло в сила и е задължително за страните. С издаването на нотариален акт, съгласно чл. 35, ал. 2 ЗЖСК въз основа на влязлото в сила решение по ал. 1 и след представяне на необходимите документи, се придобива правото на собственост върху имота и идеалните части от общите части на сградата и мястото, съответно от правото на строеж. Издаденият по този ред нотариален акт удостоверява придобиване правото на собственост върху конкретния обект от член-кооператора, на който е разпределен по решение на ОС на ЖСК. Видно от представения по делото нот. акт № 196/2018 год. същият е издаден на двамата член кооператори при равни квоти, което кореспондира с решението от 25.03.2004 год. на ОС на ЖСК за окончателното разпределение на апартамент № 40. Въз основа на горните съображения съдът приел за неоснователна претенцията на ищцата по отношение на спорната 1/2 ид. ч. от имота, за която ответниците се легитимират с издадения на основание чл. 35, ал. 2 ЗЖСК нотариален акт, на основание членствено правоотношение в ЖСК и разпределение по реда на чл. 35, ал. 1 с. з., а същият извод е направен и на евентуално поддържаното от нея основание давностно владение от 2004 год. Въз основа съвкупната преценка на събраните свидетелски показания относно упражняваната фактическа власт върху апартамента и от двете страни, въззивният съд приел за неустановено наличието на владение в необходимия срок от страна на ищцата върху спорната 1/2 ид.ч. Въз основа на събраните доказателства съдът приел,че ответниците са доказали собствеността си върху спорната идеална част от имота, което обусловило извода за потвърждаване на първоинстанционното решение, с което предявеният от ищцата, сега касатор, отрицателен установителен иск е отхвърлен. Искането на касаторката за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се поддържа на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпрос, формулиран по начин, представляващ довод за неправилност на направения от съда извод за наличие на решение по чл. 35, ал. 1 ЗЖСК. Отговорът му е предпоставен от преценка на събраните по делото доказателства относно членството на страните в ЖСК и снабдяването им с нотариален акт по реда, предвиден в чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, поради което и не подлежи на обсъждане в настоящето производство. Поради това и не е налице правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е от обуславящо значение за изхода на делото, съгласно разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Освен това не са налице съображения, обосноваващи наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно разясненията в т. 4 на горното тълкувателно решение – при позоваване на съда на съдебна практика относно характера на решенията на общото събрание на ЖСК, обосноваването на релевираното основание за допускане на касационен контрол изисква най-малкото излагане на съображения за необходимостта за промяна на същата. Такива не се сочат в изложението, а поддържаното от касаторката становище е предмет на установяване в процеса въз основа на събраните доказателства. Не е налице и основание по чл. 280, ал. 2 ГПК, в частност релевираната очевидна неправилност на решението, доколкото при прочит на решението не се констатират такива пороци, които да обосноват това основание за допускане на касационно обжалване. При тези съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.