Определение № 90 от 12.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 330/2020 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД (н) по отношение на изцяло отхвърления иск срещу „Автотим“ ЕООД по чл. 439 ГПК за установяване на несъществуване на вземания, предмет на изпълнителни производства между страните. Ответникът оспорва жалбата. При разглеждането по реда на чл. 288 ГПК съдът намери, че касационно обжалване не следва да се допуска. Не се установява очевидна неправилност на въззивното решение като основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай очевидна неправилност се обосновава по отношение на извода на съда, че погасителната давност е била прекъсната съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД с признание, направено от упълномощен от ищеца адвокат чрез изявление в кореспонденция, разменена между страните с цел постигане на споразумение. Поддържа се за недоказано преговори между страните да са били водени именно по отношение на процесните вземания, както и се оспорва представителната власт на направилото изявлението лице. От мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл съобразно изложената от жалбоподателя аргументация. Направеният от съда извод за наличието на изявление е фактически и проверката на правилността му, предполагайки анализ на събраните по делото доказателства, изключва очевидната неправилност като основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и остава извън предмета на настоящата фаза на касационното производство. В останалата част – относно наличието на представителна власт на направилия признанието и относно последиците на това признание – правните изводи на съда не са нито явно необосновани при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито са израз на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Във връзка с горното не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед позоваването на жалбоподателя на конкретна съдебна практика. Практиката по решение № 68 по т. д. № 78/2012 е неотносима в случая, доколкото правният въпрос по това дело е бил за задължението на въззивния съд да отговори на всички заявени в жалбата оплаквания. Що се отнася до позоваването на т. 10 от ТР № 2/13 на ВКС, ОСГТК, остава неясно каква според жалбоподателя е връзката между началния момент на новата погасителна давност (от момента на поискване или предприемане на последното изпълнително действие), предмет на задължителното тълкуване по тази точка, и признанието на вземането като друго основание за прекъсване на давността, което именно е в основата на посочените от жалбоподателя мотиви на въззивния съд. Останалите въпроси, поставени от жалбоподателя, а именно 1) прекъсват ли давността изпълнителни действия, извършени в производство, по което кредиторът е присъединен взискател и тези действия не са поискани от него, 2) удостоверението по чл. 456, ал. 2 ГПК замества ли изпълнителния лист като основание за започване на изпълнително производство и 3) при прекратяване на изпълнително производство запазва ли своето действие издаденото удостоверение по чл. 456, ал. 2 ГПК, послужило за присъединяване към друго изпълнително производство, могат да бъдат приети за обуславящи изводите на въззивния съд. Не е обоснована обаче специалната предпоставка по въведеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена. В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се твърди и липса на практика на касационната инстанция, нито се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да се откаже допускане на касационното обжалване. На ответника разноски не следва да се присъждат, независимо от заявеното искане, доколкото не са представени доказателства за такива. С тези мотиви съдът