Определение № 133 от 14.04.2014 г. на ВКС по д. № 779/2014 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията” срещу въззивното решение на Окръжен съд Плевен по гр.д. №841/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от К. С. срещу касатора осъдителни и установителен искове по чл.211, ал.5,т.2 ЗМВР – за заплащане на възнаграждение за извънреден труд, ведно с лихва за забава и за установяване на правото на компенсация на ищеца с допълнителен отпуск за 220,5 часа извънреден труд. Предявените искове / вкл. установителният/ са оценяеми и цената им е под 5 000 лв., за което е възразил и ответникът по жалба. Осъдителните искове са предявени в размер от 3252 лв.- главница и 543 лв. - мораторна лихва, а установителният иск за компенсация с допълнителен отпуск за 558 часа извънреден труд също е с цена под 5 000 лв., при часова ставка 5,42 лв., видно от заключението на в.л. по въпрос 1-ви. Цената на всеки от обективно съединените искове е под 5 000 лв., поради което въззивното решение не подлежи на обжалване. В същия см. са цитираното от ответника опр. по гр.д. №4611/13 г. на трето г.о. на ВКС, опр.по гр.д. №797/14 г. на трето г.о. на ВКС и др. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.