Определение № 134 от 29.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 448/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3ГПК. Образувано е по частната касационна жалба от страна на „Корпоративна търговска банка" АД (в несъстоятелност) ЕИК[ЕИК], подадена чрез двамата постоянни синдици против определение № 572 на Софийския апелативен съд, ТК 14 ти с-в, от 20.09.2021 г., постановено по ч. гр. дело № 830/2021 г., с което е потвърдено определение № 263321/17.06.2021 г. на Софийския градски съд, ТО, VI-2 с-в по т.д. №1025/2020 г. за връщане на ИМ от 04.06.2020 г., по предявения иск по чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/ срещу „ВДХ“АД, с който се претендира връщане в масата на несъстоятелността на КТБ АД/ н./ на съответните движими вещи, придобити със средства на банката, без насрещна престация, евентуално заплащане на тяхната равностойност, при положение,че същите вещи са погинали. Оплакванията в ЧЖ са за необоснованост и постановяване на обжалваното въззивно определение в нарушение на материалния закон: въззивният съд неправилно се е позовал на чл. 62, ал. 1 от ЗБН, доколкото 5-годишният срок, според частния касатор, е процесуален по своя характер и за него не се прилага обявената за противоконституционна норма в параграф 7 от ПЗР на ЗИД на ЗБН/обн. в ДВ бр.22/2018 г./, която касаела само преклузивните срокове за отменителните искове, и следователно срокът по чл.62 ал.1 ЗБН за предявяване на иск по чл.60а ал.1 ЗБН продължава да е петгодишен. Навеждат се и доводи за действие занапред на Решение №8/27.05.2021 г. по к.д. №9/2020 г. НА КС на РБ, за да се обоснове действието на петгодишния срок за предявяване на иска по чл.60а ал.1 ЗБН, който е бил спазен към датата на предявяването му-04.06.2020. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба се обосновава с наличието на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по въпроса: за действието на решенията на КС на РБ, с които се обявяват за противоконституционни действащи към момента на влизане в сила на решението на КС правни норми, спрямо заварени правоотношения, предмет на висящи съдебни производства. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК. За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдил първоинстанционното разпореждане, с което е била върната исковата молба на основание чл.130 ГПК, въззивният съд се е позовал на следните констатации и съображения: Производството по несъстоятелност на КТБ АД е открито с решение от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 на СГС. Съгласно чл.62 ал.1 ЗБН, в редакцията до изменението в ДВ бр.22/13.03.2018 г., срокът за предявяването на искове по чл.60а .1 ЗБН е бил двугодишен от датата на откриване на производство по несъстоятелност на банката и, в конкретния случай, е изтекъл на 22.04.2017 г. С изменението, цитирано по-горе, с пар.3 от ЗИДЗБН е уреден петгодишен срок за предявяване на исковете по чл.59,чл. 60 и чл. 60а ЗБН за попълване масата на несъстоятелността. Тази норма е приета и влязла в сила след изтичането на двугодишния срок, приложим за конкретния спор. В действителност, с пар.7 от ЗИДЗБН/ДВ бр.22/13.03.2018 г./ е изрично придадено обратно действие на нормата в новата редакция на чл.62 ал.1 ЗБН, т.е. петгодишният срок за предявяването на горните искове се прилага и за заварените правоотношения. Именно тази разпоредба, уреждаща обратно действие на нормата в новата редакция на чл.62 ал.1 ЗБН-пар. 7 от ЗИДЗБН/ДВ бр.22/13.03.2018 г./ е обявена за противоконституционна с Решение №8/27.05.2021 г. по к.д. №9/2020 г. НА КС на РБ и не представлява част от действащото право и не се прилага спрямо неприключили спорни правоотношения. Ето защо и при положение, че първоначално уреденият двугодишен срок за предявяване на настоящия иск по чл.60а ал.1 ЗБН е бил изтекъл още на 22.04.2017 г., т.е. преди изменението на чр.62 ал.1 ЗБН/ДВ бр.22/13.03.2018 г./ и преди датата на предявяването му- 04.06.2020 г. и с оглед неприлагането на разпоредбата, придаваща обратно действие на новоуредения петгодишен срок за предявяването на този вид искове, то настоящият иск, според въззивния съд, се явява недопустим. Отделно от това са изложени и допълнителни съображения за това, че по конституционно дело № 9/2020 г., с решение № 8 от 27.05.2021 г., обнародвано в ДВ бр. 48/08.06.2021 г., Конституционният съд на Република България обявява за противоконституционни разпоредбите на § 5, ал. 1 – 4, § 6, ал. 1 и 2, § 7 и § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 22 от 2018 г.; доп., бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр. 22 от 2015 г.; доп., бр. ЗЗ от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, 2 и 3 от Закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.), което води до отпадане занапред на правното основание за предявяване на такъв иск и се отразява на неговата допустимост. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. Съгласно Решение № 22/1995 г. по конституционно дело № 25/1995 г. е прието, че правният ефект на решението е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила, като от този момент насетне съответният законов текст престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба. С решение № 3 от 28.04.2020 г. по конституционно дело № 5/2019 г. Конституционният съд постановява, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага, в смисъл, че този закон, макар и да не е отменен, не е част от приложимото право и няма правна сила, т. е. противоконституционният закон фактически не е част от правната система. Според КС прилагането на обявения за противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенство на Конституцията и нарушава забраната на чл. 5, ал. 1, че никой закон не може да противоречи на Конституцията, ако противоречи, той не е част от правната система, и следователно не е приложимо право. С оглед изложеното, в своята практика по реда на чл.290 ГПК: Решение по търговско дело №1284/19 г. на Второ т.о. на ВКС, последният приема, предвид цитираните по-горе две решения на КС на РБ, че когато в хода на висящо производство по иск по чл.60а ал.1 ЗБН, е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 60а ЗБН, регламентираща правото на синдика, временния синдик или ФГВБ да претендират по съдебен ред връщане в масата на несъстоятелността на всяко имущество, предоставено от банката на неин длъжник, както и на имущество, послужило за обезпечение в полза на банката, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма, то тази законова норма вече не е част от приложимото право. Неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица недопустимост на поставените решения поради липса на право на иск на синдиците на "КТБ" АД /н/ да претендират връщане на придобити със средства с произход банката поименни акции на основание чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН. Налице е не само изключване от приложимото право на нормата, на която се основава процесното вземане, но и на възможността да се претендира това вземане по исков ред, т. е. отпаднало е правото на иск. Последното е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и неговата липса води до недопустимостта на същия. От изложеното следва, че липсва основание по чл.280 ал.1,т.3 ГПК за допускане до касация, тъй като е налице практика на ВКС по правния въпрос, която дава отговор в съответствие с този, приет и в обжалваното определение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение