Определение № 2249 от 24.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1377/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на “ ОЙРОШПЕД ” АД, ЕИК 020999391, против определение № 270/20.04.2026 г. по в.ч.т.д. № 156/2026 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено разпореждане № 1570/19.02.2026 г. по т.д. № 211/2026 г. на Софийски градски съд, TO, VI-22 състав, с което на основание чл. 621 ТЗ във вр. с чл.129, ал. 3 ГПК е върната молба вх. № 12368/30.01.2026 г. по чл. 625 ТЗ, подадена от настоящия частен касатор за откриване на производство по несъстоятелност на “МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ПО РЕГЕНЕРАТИВНА МЕДИЦИНА И ДЪЛГОЛЕТИЕ “ОКСИЛАЙФ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], и производството по делото е прекратено.

С частната касационна жалба са въведени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Излагат се доводи, че в производството по чл. 625 ТЗ със сила на пресъдено нещо се разрешава спорът относно финансово-икономическото състояние на длъжника, а не този за вземането на кредитора, инициирал същото. Изтъква се, че в първоначалната молба са изложени твърдения, че дружеството молител е кредитор на длъжника с вземания, произтичащи от търговска сделка – договор за наем от 01.04.2022 г. и 4 анекса към него, по силата на който е предоставен на ответното дружество “МЦРМД ОКСИЛАЙФ” ЕООД за възмездно ползване като медицински център недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица]. По този договор ответникът има неплатени задължения от м. юли, 2022 г. до 31.12.2025 г. съгласно 87 фактури, на обща стойност 245 501,41 евро, описани по единични цени, номер и дата на издаване в приложение № 4. Сочи се, че в обжалваното определение апелативният съд не е отчел обстоятелството, че в първоначално указания 7-дневен срок за отстраняване на нередовности на молбата по чл. 625 ТЗ от молителя са представени доказателства за внесена държавна такса, като е поискано продължаване на срока за допълнителна индивидуализация на вземанията с оглед необходимост от време на счетоводството за изготвяне на подробната справка. Подчертава се, че такова детайлно описание на вземанията по отделните фактури се съдържа в частната жалба срещу разпореждането на Софийски градски съд – по всяка една по пера и позиции, начин на формиране на задължението, падеж, както и конкретизиране на измененията на договора с всеки от анексите. Добавя се, че с частната жалба е заявено, че не се поддържат останалите посочени в молбата по чл. 625 ТЗ вземания към длъжника, произтичащи от заплатени вноски по договори за кредит и съответно лизинг. Развиват се доводи, че това е следвало да бъде съобразено от апелативния съд. По тези оплаквания се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на процесуалните действия.

Искането за допускане на касационен контрол се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като се поставят следните въпроси:

1. “На какви изисквания следва да отговаря молбата по чл. 625 ТЗ и същите различават ли се от изискванията, на които следва да отговаря исковата молба по чл. 127 ГПК?”. По първото питане се твърди наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на атакуваното определение с казуалната практика на касационната инстанция – решение № 56/10.09.2014 г. по т.д. № 3057/2013 г. на ВКС, II т.о. В тази насока се излагат доводи, че заявените в молбата по чл. 625 ТЗ вземания са достатъчно индивидуализирани, за да се легитимира молителят като кредитор, както и да се установи моментът, от който длъжникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост.

2. “Какви са предпоставките за откриване на производството по несъстоятелност и следва ли длъжникът да индивидуализира вземането си срещу длъжника или е достатъчно да докаже, че е кредитор по търговска сделка, както и началния момент на задълженията?”. Въпросът се поставя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с твърдения за наличие на отклонение от задължителната практика на ВКС – т. 1 от Тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, както и от трайната такава - решение № 45/10.03.2017 г. по т.д. № 2095/2016 г. на ВКС, II т.о. Изтъква се, че в производството по чл. 625 ТЗ със сила на пресъдено нещо се разрешава спора относно финансово-икономическото състояние на длъжника, а не този за вземането на кредитора молител.

3. “Възможно ли е недостатъците на молбата по чл. 625 ТЗ да се отстранят пред въззивната инстанция, ако първата инстанция е счела молбата за нередовна и е прекратила производството пред себе си?”. По третия въпрос се релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с доводи, че предвид субсидиарното прилагане на правилата на ГПК съгласно чл. 621 ТЗ, в случай, че молбата по чл. 625 ТЗ е нередовна, но тази нередовност бъде отстранена с частната жалба пред второстепенния съд, би следвало да е възможно това да бъде съобразено.

На насрещната страна не се дължи връчване на препис от жалбата.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като обсъди изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, намира следното:

Частната касационна жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.

В обжалваното определение апелативният съд е приел следното:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по молба по чл. 625 ТЗ, подадена от молителя “ОЙРОШПЕД” АД, в която са изложени твърдения за наличие на изискуеми вземания към “МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ПО РЕГЕНЕРАТИВНА МЕДИЦИНА И ДЪЛГОЛЕТИЕ “ОКСИЛАЙФ” ЕООД в общ размер на 245 501,41 евро, представляващи неплатени суми по 87 фактури. Вземанията, за чието възникване били представени безспорни доказателства, произтичали от сключен между молителя и ответника договор на наем от 01.04.2022г. (представен като доказателство на л. 6-11 от делото пред СГС), с предмет предоставяне на ответното дружество за възмездно ползването на собствен на молителя недвижим имот, находящ се [населено място], [улица], за медицински цели, срещу заплащане на наемна цена съобразно уговореното в договора и анексите към него. Изложени са твърдения за наличие и на друго вземане на молителя кредитор в общ размер на 32 219,33 евро - дължима сума за платени две вноски (за м. 12.2025 г. и м. 01.2026 г.) по договор за кредит и договор за лизинг, сключени от ответното дружество с “Уникредит Булбанк” АД, по които молителят твърди да е встъпил в дълг. Поддържа се, че ответното дружество има неплатени задължения и към НАП. Излагат се съображения, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 ТЗ поради невъзможността му да изпълнява паричните си задължения и се иска да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на същия.

С Разпореждане от 02.02.2026 г. Софийски градски съд е оставил без движение молбата с указания за отстраняване в едноседмичен срок на констатираните нередовности – за внасяне на дължимата държавна такса, подписване на уведомлението по чл. 78 ДОПК от надлежно упълномощено лице и индивидуализация на твърдените вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.

С молба вх. № 20725/13.02.2026 г. в предоставения от съда срок са изпълнени част от указанията - представено е платежно нареждане за заплатена държавна такса и адвокатско пълномощно в полза на адв. Йотов с валидно учредена представителна власт за процесуално представителство по образуваното производство. Отправено е искане по чл. 63 ал. 1 ГПК за продължаване на дадения срок предвид необходимост от снабдяване с допълнителна счетоводна документация за индивидуализиране на процесните вземания поради тяхната многобройност.

С определение № 728/16.02.2026 г. Софийски градски съд е оставил без уважение искането по чл. 63, ал. 1 ГПК с мотиви за липса на уважителни причини, тъй като молителят в производството по чл. 625 ТЗ следва да може да индивидуализира вземанията си към длъжника, за който твърди да е неплатежоспособен, респ. свръхзадължен, в рамките на предоставената от съда допълнителна възможност.

С обжалваното пред САС разпореждане № 1570/19.02.2026 г. първоинстанционният съд, като е констатирал неизпълнение на дадените указания за индивидуализация на процесните вземания в дадения срок, е върнал молбата по чл. 625 ТЗ и е прекратил производството по делото.

При така установеното от фактическа страна, съставът на САС е изтъкнал, че за да е редовна молбата по чл. 625 ТЗ, поставяща началото на производство по несъстоятелност, следва да съдържа пълна индивидуализация по основание и размер на вземането на кредитора, от което той извежда активната си легитимация, без да е необходимо то да е безспорно. Счел е, че в разглеждания случай констатираната нередовност на молбата относно индивидуализацията на процесните вземания (по вид, основание, размер и падеж) не е отстранена в предоставения на молителя едноседмичен срок. Същият е следвало да се снабди с необходимите му данни и счетоводни справки и да направи коректна индивидуализация на всяко от вземанията, независимо от техния брой, източник и основания, още с молбата по чл. 625 ТЗ. Приел е, че при анализ на изложените в жалбата доводи, касаещи източника на релевираните вземания, изложената справка и представените като доказателства по делото пред СГС фактури, отново остава неизяснено основанието, от което същите са възникнали. Не става ясно кой е конкретният договор, от неизпълнението на който се твърди да са възникнали процесните притезания, както и наличието на връзка между всяко едно от тях и представените фактури.

По тези мотиви е намерил подадената частна жалба за неоснователна и е потвърдил обжалваното разпореждане.

Настоящият състав намира, че се обосновава допуск до касация.

Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК в частното касационно производство са приложими изискванията за факултативна касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същата е обусловена от аргументиране от страната на разрешен от въззивната инстанция материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е значим за изхода на спора и отговаря на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.

Поставените от частния касатор първи и втори въпрос са общотеоретични. Формулировката на първото питане изисква да се обследват изискванията за редовност на молбата, без да се държи сметка за иницииращото производството лице по чл. 625 ТЗ, вкл. през призмата на задължението за заявяване по чл. 626 ТЗ. Вторият въпрос, касаещ предпоставките за откриване на производството по несъстоятелност и подлежащите на доказване факти, не кореспондират с решаващите мотиви на апелативния съд, който не е разглеждал основателността на искането по чл. 625 ТЗ, а редовността на молбата. Поради това така формулираните питания нямат правна характеристика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не удовлетворяват общото селективно изискване за достъп до касационна проверка. Липсата на обосноваването му изключва необходимостта от обсъждане на поддържания от частния касатор допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Поставеният от страната трети въпрос е процесуалноправен и касае обхвата на производството по частна жалба по чл. 274, ал. 2 ГПК при върната нередовна молба по чл. 625 ТЗ, уточнен и конкретизиран съгласно правомощията на касационната инстанция по т. 1 от Тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Същият покрива общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол.

Предвид препращащата разпоредба на чл. 621 ТЗ, приложим за обжалване с частна жалба е редът по чл. 274, ал. 2 ГПК. Според задължителните постановки на Тълкувателно решение от 15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. Инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Прието е също, че съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните посредством оплакванията за незаконосъобразност. Наличието на задължителна практика на касацията изключва извод за допускане до касация в поддържаната от страната хипотеза по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Касационен контрол следва да бъде допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието на атакуваното определение с така цитираната практика. С оглед отговора на послужилия за допускане до касация правен въпрос, не могат да бъдат споделени мотивите на апелативния съд, че в конкретния случай молителят не е посочил изискуеми вземания, произтичащи от валидно възникнало и непрекратено/погасено/ облигационно правоотношение, както и че е останало неизяснено основанието, от което те са възникнали, и връзката между всяко едно от сочените такива и представените фактури. Апелативният съд е следвало да прецени данните по делото, че още в молба по чл. 625 ТЗ са въведени от кредитора надлежни твърдения за наличие на вземания, произтичащи от договор за наем от 01.04.2022 г., и четири анекса към него, дължими за периода от м. юли, 2022 г. до 31.12.2025 г., с посочен общ размер. В подадената частна жалба същите са детайлизирани в 46 точки (л. 8-13 от делото на САС) – по всяка отделна фактура по пера (наемна цена, разходи, свързани с ползването на имота), размер (без ДДС/с ДДС), период, за който се дължи, падеж. Изрично е заявено, че за процесуална икономия на този етап от производството не се поддържат останалите вземания, които “ ОЙРОШПЕД ” АД има към длъжника, и същите не са предмет на подадената молба. Следователно не става дума за отстраняване на нередовност на молбата по чл. 625 ТЗ с подадената частна жалба, а само за уточняването й. С оглед на горното се налага изводът, че вземанията, с които молителят твърди да се легитимира като кредитор на длъжника в производството по чл. 625 ТЗ, са в достатъчна степен конкретизирани.

Ето защо следва да бъде отменено като неправилно обжалваното определение на Апелативен съд – София и делото да бъде върнато на първата инстанция за последващи съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,