Определение № 257 от 30.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3851/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на Д. И. С., чрез пълномощника му адв. Н. К., против определение № 184 от 28.05.2015 год. по гр. д. № 2599/2015 год. на ВКС, І г. о., с което е върната подадената от него касационна жалба вх. № 9260 от 24.10.2014 год. /наречена възражение/ срещу решение № 1625 от 19.09.2014 год. по гр. д. № 2556/2011 год. на Пловдивския окръжен съд и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, като счита, че възражението е подадено на основание чл. 270, ал. 2 ГПК и не представлява касационна жалба против въззивно решение. Счита за неправилен и извода за цената на иска съобразно представената данъчна оценка на имота. Излага и съображения по съществото на спора с искане да бъде отменено решението на въззивния съд и предявеният иск за собственост бъде уважен. Ответната [община] не е взела становище по частната жалба. Върховният касационен съд в настоящият състав на ІІ г. о. въз основа на данните по делото и доводите на жалбоподателя приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящето производство е процeсуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения: В обжалваното определение предходният състав на касационния съд е констатирал, че подаденото от настоящия жалбоподател „възражение” представлява по същността си касационна жалба против въззивното решение от 19.09.2014 год. по гр. д. № 2556/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за тълкуване на решението от 10.11.2011 год. по същото въззивно дело. И тъй като съгласно чл. 251, ал. 5 ГПК решението по тълкуване подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, което се тълкува, подадената касационна жалба е недопустима. Решението, което се тълкува – това от 10.11.2011 год. по гр. д. № 2556/2011 год. не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като е постановено по искове за собственост на земеделски земи с цена под 5 000 лв., то не подлежи на касационно обжалване и постановеното решение по искането за неговото тълкуване. По тези съображения върнал подадената против него касационна жалба, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК. Този извод се споделя и от настоящият състав на ВКС, поради което обжалваното определение следва да се потвърди. Цената на иска се посочва от ищеца – чл. 70, ал.1, изр. 1 ГПК, като от представените в първоинстанционното производство доказателства се установява, че цената на предявените искове за собственост е под 5 000 лв., съгласно представените от жалбоподателя доказателства. Спор по този въпрос не може да се повдига в настоящето производство, тъй като същият е преклудиран, съгласно чл. 70, ал. 1, изр. 2 ГПК. Поради това и поддържаните оплаквания в тази насока са неоснователни, а представеното удостоверение за пазарна оценка на имотите не може да се обсъжда. Неоснователен е и доводът на жалбоподателя относно същността на подаденото от него възражение срещу решението на въззивния съд, с което е оставено без уважение исканото тълкуване на предходното въззивно решение. Видно от съдържанието на същото искането е за отмяна на постановеното решение на въззивния съд от касационната инстанция, до която е адресирано, поради което и правилно предходният състав е квалифицирал същото като касационна жалба. Съображенията в частната жалба, относими към същността на спора, не подлежат на обсъждане в настоящето производство. С оглед на горното обжалваното определение следва да се потвърди, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.