Определение № 1477 от 04.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1852/2023 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. К. срещу решение №151 от 07.08.2023г. по в.гр.д. №94/2023г. на Великотърновски апелативен съд, ГО. С него е отменено решение от 19.12.2022 г. по гр.д. №312/2022г. на Русенски окръжен съд, вместо което е отхвърлен предявеният от Д. И. К. против ЗК „Л. инс“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за заплащане на сумата 50000 лв., частичен иск от сумата 100 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат Д. И. К., настъпила при ПТП от 16.05.2021г., ведно със законната лихва от 25.03.2022г. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на закона и необоснованост. Касационният жалбоподател твърди, че въззивният съд неправилно е приел за недоказано, чe между него и брат му Д. е била изградена трайна, дълбока емоционална връзка и че за жалбоподателя са настъпили продължителни болки и страдания, извън обичайните, поради което е отрекъл правото му да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от това събитие. Счита, че при постановяване на решението съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като направените от него изводи са неправилни и тенденциозни. Подробни съображения излага в касационната жалба, като прави искане за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявения иск. Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Поставя следните въпроси, като обуславящи изхода на правния спор: „1. Кои са предпоставките /критериите/ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки, извън кръга на посочените в ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г., в хипотезата на пряк иск на ищеца, в качеството му на брат на загиналия при ПТП, срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“?; 2. Следва ли страданията на брат или сестра на загиналия да са значително по – големи от тези, които би изпитал всеки човек за обичан от него близък роднина и в какво биха се изразявали тези страдания – физически или психически страдания?; 3. Какви са критериите за изключителност на отношенията между братя и сестри, за да има изградена трайна, дълбока емоционална връзка, за да са настъпили продължителни болки и страдания, извън обичайните?“ Поддържа, че въпросите са разрешени в противоречие с Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и решение № 92/17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, II т.о. Ответникът по касационната жалба ЗК „Л. инс“ АД е подал писмен отговор, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран по смисъла на Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. И. К.– негов брат, причинена при ПТП на 16.05.2021г. от водача Ниляй Нерми С., застрахована в ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Във въззивното решение са обсъдени показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, съгласно които ищецът е бил много привързан към брат си, като смъртта на Д. К. действително е причинила на ищеца Д. К. болки и страдания, той бил травмиран, тъжен и умислен, спрял да излиза с приятели, искал постоянно да е близо до родителите си от страх, че може да изгуби и тях. Въззивният съд е изложил съображения, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване, че съществуващата между ищеца и починалия емоционална връзка е изключителна и извън обичайната за този вид родствени отношения, както и че настъпилите в резултат на смъртта на Д. К. болки и страдания за ищеца са изключителни по интензитет и продължителност. Приел е, че установените по делото факти: че отношенията между ищеца и брат му са били много близки, че те са живели винаги в една къща и са били задружни, че ищецът е понесъл тежко смъртта на своя брат и не е така жизнерадостен като преди и почти не излиза от вкъщи, сочат на голяма привързаност, сърдечност и топлота в отношенията между двамата братя, но подобни отношения не могат да се преценят като изключителни и нетипични за българския бит и душевност. Изложил е доводи, че традиционно за българското общество, братята са едни от най – близките членове на роднинския кръг, които обичайно се подкрепят морално и материално, споделят радости и трудности. Поради това е счел, че наличните доказателства не могат да аргументират извод, че емоционалната връзка между двамата братя е била от такова необичайно и необикновено естество, че да се характеризира с визираната в ТР № 1 от 21.06.2018 г. изключителност. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Трите поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси относно критериите за определяне наличието на трайна и дълбоко емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение и починалия близък родственик /брат/, са обуславящи за изхода на делото, поради което отговарят на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК. Не е налице обаче допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Според тълкувателното решение възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). По отношение на активната материалноправна легитимация на братята и сестрите е прието, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите са част от най - близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, че правото на обезщетение принадлежи на най-близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна и дълбока емоционална по смисъла на тълкувателното решение, са различни за всеки конкретен случай и не могат да бъдат предмет на обобщаване в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение, а следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните доказателства. В постоянната практика на ВКС, обективирана в решение №17/16.03.2021г. по т.д. №291/2020г. на ВКС, II т.о., решение №92/17.11.2020г. по т.д. №1275/2019г. на ВКС, II т.о. и решение №45/10.05.2021г. по т.д. №370/2020г. на ВКС, II т.о., е прието, че за да е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването близост, по – голяма от считаната за нормална за съответната родствена връзка /примери, относими към връзката между братя и сестри – израстването им сами като деца, поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина/. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е придържал към цитираното тълкувателно решение и не се е отклонил от задължителните постановки на същото, както и от посочената постоянна практика на ВКС. Изводът на съда, че ищецът не е материалноправно легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на неговия брат, е формиран при преценка за съществували между двамата братя отношения на голяма близост и подкрепа и за понесени от ищеца значителни болки и страдания. Въззивният съд обаче е изтъкнал, че тези отношения са обичайни за много близката родствена връзка между братя и претърпените от ищеца вреди са нормално присъщи за тази връзка. Решаващият състав е съобразил обстоятелствата, че отношенията между ищеца и брат му са били много близки, че те са живели в една къща и са били задружни, че са си помагали във всичко, че Д. е бил пример за подражание за своя по – малък брат, както и че ищецът е бил силно емоционално засегнат от смъртта на брат си при процесното ПТП, но е извършил преценка за отсъствието на такава житейска ситуация и обстоятелства, които да са довели до изключителна връзка между ищеца и брат му и проявление на особено интензивни и продължителни неимуществени вреди, надхвърлящи обичайните такива от смъртта на брат, за да се направи изключение от разрешенията в ППВС №4/1961г. и ППВС №5/1969г. Що се отнася до доводите на касатора, че изводите на въззивния съд за отсъствие на материалноправна легитимация на ищеца с оглед възприетите в Тълкувателно решение №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС критерии не съответстват на доказателствата по делото, то същите са относими към правилността на обжалваното решение и не могат да обосноват достъпа до касация при приложение на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол на въззивното решение. При този изход на спора на ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото не е направено изрично искане за това. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд