Определение № 2518 от 31.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 652/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Ф. А. А. обжалва Решение № 336/20.11.2025 г. по в.т.д. № 274/2024 г. на АС-Пловдив, с което след обезсилване на Решение № 44/12.08.2024 г. по т.д. № 50/2024 г. на ОС-Кърджали е прекратено поради липса на активна процесуална легитимация производството по исковете му с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците в „ТЪРГОВИЯ-К“ ООД, взети на 30.04.2024 г. Наведен е касационен довод по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК. Касаторът счита, че с оглед разпоредбите на чл. 115, т. 3 ТЗ, чл. 119, ал. 2 ТЗ и чл. 140, ал. 1 ТЗ вписването в търговския регистър на качеството му на съдружник има конститутивно действие и не е допустимо инцидентното отричане на това обстоятелство, без да бъде проведен иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Въпреки това според касатора въззивният съд погрешно не е зачел вписването му като съдружник към датата на процесното събрание, а се е позовал на извършено от него предшестващо разпореждане с дружествени дялове, за което обаче няма отразяване в регистъра. Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът поставя въпрос, който намира за решен в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Ответникът „ТЪРГОВИЯ-К“ ООД заявява, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като поставеният въпрос е хипотетичен, а решението е съобразено с релевантната практика на ВКС. Излага и становище за неоснователност на жалбата по същество. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Следователно е допустима. Производството е образувано по предявени от касатора срещу „ТЪРГОВИЯ-К“ ООД искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на взетите на 30.04.2024 г. решения на общото събрание на съдружниците за освобождаване от длъжност на досегашния управител, неосвобождаването му от отговорност и избор на нов законен представител. Първоинстанционният съд, след като е установил твърдяно от ищеца нарушение в процедурата по свикване на общото събрание, е отменил атакуваните решения. Въззивният съд, извършвайки проверка за допустимост на първоинстанционното решение, въз основа на приетите при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК писмени доказателства е констатирал, че ищецът не е бил съдружник в ответното дружество към момента на процесното общо събрание. В тази връзка съдът е посочил, че през 2007 г. А. е притежавал шест дяла, а съгласно решение на общото събрание от 18.02.2016 г. е записал още два (разпределени след изключването на съдружници), но с договор от 11.02.2022 г. е продал всички тях на съдружника Р. Б.. Позовавайки се на мотивите към т. 7.1 от Тълкувателно решение № 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС и на чл. 119, ал. 2 ТЗ, въззивният съд е счел, че прехвърлянето не е следвало да се вписва в търговския регистър (тъй като увеличава дяловете на вече вписан съдружник) и че транслативният ефект на продажбената сделка е настъпил във вътрешните отношения независимо от липсата на заличаване на членственото правоотношение на А.. Анализирал е също правното значение на последващото решение за поемане от касатора на два дяла от притежаваните от Б. поради изключване на последния с решение на общото събрание от 16.06.2022 г. Тъй като към посочената дата А. вече не е бил съдружник, съдът е отрекъл възможността за придобиване на дяловете по този ред. Съобразил е още, че решението за изключване на Б. впоследствие е било отменено. С изложените мотиви съдът е заключил, че ищецът не е активно легитимиран да оспори решенията, взети на събрание, в което той не е имал право да участва поради липса на съдружническо качество. В резултат първоинстанционният акт е обезсилен и производството - прекратено. За да се обоснове поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо да е поставен правен въпрос (обща селективна предпоставка) - такъв, който е включен в предмета на спора, обуславящ е за изхода му, кореспондира с наведените касационни основания по чл. 281 ГПК и чийто отговор не произтича от събраните по делото доказателства, а може да бъде даден абстрактно. Касаторът е формулирал следния въпрос: При преценка на активната процесуална легитимация на ищеца в производство по чл. 74 ТЗ съдът може ли да приеме, че ищецът няма качеството на съдружник, ако той е вписан в търговския регистър като такъв и не е проведен специалният иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, резултатът от който да е отразен в регистъра по реда на чл. 604 ГПК. Доколкото въззивният съд е отрекъл процесуалната легитимация на ищеца, приемайки, че не е бил съдружник към момента на взимане на оспорените решения, въпреки че обратният факт е вписан в търговския регистър, питането се явява относимо към решаващия мотив на съда. Ето защо и доколкото въпросът е свързан с наведен касационен довод и може да получи отговор независимо от фактите по конкретното дело, той удовлетворява общия селективен критерий. Не се установява обаче да е решен в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Напротив, съобразени са разясненията, дадени в мотивите на т. 7.1 от Тълкувателно решение № 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС (постановено след цитираното от касатора решение), според които вписването относно членствения състав на дружеството има оповестително значение за третите добросъвестни лица, но във вътрешните отношения съответното обстоятелство поражда незабавно ефект. Следователно, когато на съдружниците или на дружеството се противопоставя обстоятелство, водещо до отпадане на вписаното членствено правоотношение, то е съобразимо, без да е извършена промяна във вписването, а следователно – и без необходимост от предварително провеждане на нарочно производство по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ (последното би било от значение за делегитимиране на оповестителното значение на вписването само спрямо трети добросъвестни лица). Поради това според константната практика на ВКС, формирана по дела по чл. 74 ТЗ и зачетена от въззивния съд, качеството на ищеца като съдружник се преценява с оглед доказаните факти, довели до възникване/прекратяване на членственото му правоотношение към датата на събранието, а не с оглед вписаните в търговския регистър обстоятелства относно членството му (напр. Решение № 86/01.09.2017 г. по т.д. № 1068/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., Решение № 251/06.03.2018 г. по т.д. № 593/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ отд.). По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване. Ответникът претендира разноски за настоящата инстанция, но не доказва да е сторил такива. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,