Определение № 147 от 07.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3197/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Ц. М. и Ж. Ц. М. с вх. № 8337 /25.01.2013 г. (на Софийски градски съд) срещу въззивно решение от 06.12.2012 г. по възз. гр.д. № 13653 /2012 г. на Софийски градски съд, а.о. ІІІ „б” тричленен състав, действащ като въззивен, с което е потвърдено решение от 02.07.2012 г. по гр.д. № 52763 /2010 г. на Софийски районен съд, І г.о., 51 с-в., с което е отхвърлен иск по чл.53,ал.2,предл.2 ЗКИР на Г. Ц. М. и Ж. Ц. М. срещу Д. К. И. да признаване за установено, че в кадастрален план от 1985 г. на [населено място], местност в.з. „Градище” е допусната грешка в кадастралната основа, изразяваща се в неточно отразяване на границата между неурегулиран поземлен имот с пл.н. 662, кадастрален лист Г-..., собственост на ищците и имот с пл.в. ..., кадастрален лист Г-..., собственост на ответницата. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това. Насрещната страна Д. К. И. не е подала отговор на касационната жалба. Настоящият състав намира, че съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК: въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по следните съображения: В случая е предявен и разгледан от двете инстанции по същество иск за установяване на право на собственост върху спорна ивица между два имота – на ищците и на ответницата. Исковете за собственост са оценяеми. Исковата молба е подадена през месец ноември 2010 г. и производството пред първата и въззивната инстанции се е развило по ГПК от 2007 г.. Съгласно чл.69,ал.1,т.2 ГПК размерът на цената по исковете за собственост и други вещни права върху имот е данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. По делото е представено удостоверение за данъчна оценка (л.29) за имот пл.н. 662, видно от което цялата му оценка е 2 324.90 лева, от които 1 211.30 лева на сграда и 1 113.60 лева на земята. Съгласно чл.70 ГПК цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото, след това остава неизменна в цялото производство. В случая въпросът не е повдиган от ответниците и от съда (1 с.з. - л.55). Касационната жалба е подадена на 25.01.2013 г. при действието на редакцията от 21.12.2010 г. на разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК, в сила от същия ден, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. В случая цената на иска е по-ниска от 5 000 лева.. При тези изводи настоящият състав следва да приложи правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК и да върне недопустимата касационна жалба. Воден от изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд, І г.о.