Определение № 277 от 28.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 865/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Т., Й. Т. Д., Р. С. Т., М. М. Д., Л. М. М., Б. М. Й., С. В. Г., Н. В. Г., В. В. Н., Д. Н. К., Т. Ц. Г., Д. Ц. Д., П. Н. Д., Л. Н. К., С. Г. Р., Л. Г. Р., И. Н. Н., В. И. Н., Л. И. Начева, Ц. Р. Д., Н. С. Б., Н. Б. Б., В. Б. Б., А. Д. Б., К. Д. Б., К. Л. П., Р. Л. К., Л. Т. Д. и Р. А. Д. срещу решение № 6624 от 24.09.2019 г. по в.гр.д.№ 2035 от 2018 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-Д състав, с което е потвърдено решение от 13.11.2017 г. по гр.д.№ 30074 от 2009 г. на Софийския районен съд, 50 състав за уважаване на предявения от С. Р. Б., Т. И. А. и А. И. А. срещу Г. Т. Т., Й. Т. Д., Р. С. Т., М. М. Д., Л. М. М., Б. М. Й., С. В. Г., Н. В. Г., В. В. Н., Д. Н. К., Т. Ц. Г., Д. Ц. Д. /последните двама и като наследници на починалия в хода на делото Ц. Т. Г./, П. Н. Д., Л. Н. К., Г. Б. Р. /починала в хода на делото и оставила за наследници касаторите С. Г. Р. и Л. Г. Р./, И. Н. Н., В. И. Н., Л. И. Н., Б. Б. Д. /починала в хода на делото и оставила за наследник касатора Ц. Р. Д./, Б. Д. Б. /починал в хода на делото и оставил за наследници касаторите Н. С. Б., Н. Б. Б. и В. Б. Б./, А. Д. Б., К. Д. Б., Е. Д. П. /починала в хода на делото и оставила за наследници касаторите К. Л. П. и Р. Л. К./, Л. Т. Д. и Р. А. Д. иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че наследодателят на ищците М. Л. Б., роден на 06.02.1895 г. в [населено място] е бил собственик към 1958 г. на следния недвижим имот: неурегулиран поземлен имот- ливада, IV категория, с площ от 6000 кв.м., съставляваща имот пл.№ ...., нанесен в кадастрален лист Г-13-2-Г по кадастралния план на [населено място], С., а по картата на землището- имот № ......

Касаторите твърдят, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално- неправилно, необосновано и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване на това решение сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърдят, че обжалваното решение противоречи на посочена от тях практика на ВКС /решение № 127 от 25.08.2015 г. по гр.д.№ 3806 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 80 от 02.04.2014 г. по гр.д.№ 5309 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 177 от 14.04.2011 г. по гр.д.№ 368 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 586 от 13.01.2011 г. по гр.д.№ 1105 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 241 от 31.05.2011 г. по гр.д.№ 747 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 218 от 14.11.2013 г. по гр.д.№ 2324 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 195 от 04.07.2012 г. по гр.д.№ 632 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 246 от 15.01.2014 г. по гр.д.№ 3417 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 174 от 26.06.2013 г. по гр.д.№ 1862 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 49 от 21.08.2015 г. по гр.д.№ 4904 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 835 от 06.01.2011 г. по гр.д.№ 1578 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 526 от 11.06.2010 г. по гр.д.№ 1032 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 288 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1145 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 526 от 11.06.2010 г. по гр.д.№ 1032 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о, решение № 126 от 09.01.2018 г. по гр.д.№ 613 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 161 от 29.06.2012 г. по гр.д.№ 895 от 2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 431 от 13.01.2012 г. по гр.д.№ 5 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 105 от 27.05.2011 г. по гр.д.№ 1468 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 67 от 09.03.2010 г. по гр.д.№ 4090 от 2008 г. на ВКС, ГК, III г.о, решение № 291 от 05.07.2011 г. по гр.д.№ 376 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 18 от 19.02.2016 г. по гр.д.№ 4592 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 402 от 19.11.2010 г. по гр.д.№ 93 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 842 от 02.12.2010 г. по гр.д.№ 2006 г. от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 88 от 17.02.2010 г. по гр.д.№ 3296 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 15 от 29.01.2019 г. по гр.д.№ 1015 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 67 от 15.07.2011 г. по гр.д.№ 330 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о.и решение № 958 от 15.12.2009 г. по гр.д.№ 2246 от 2008 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следните правни въпроси:

1. Допустимо ли е произнасяне по иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ относно претендиран за възстановяване обобществен имот в частта, в която последният не се застъпва с претендирания и възстановен на ответниците по иска имот и дали при установено застъпване между притежаван от наследодателя на ищците по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ имот към момента на обобществяването с възстановения на ответниците имот от 75 кв.м. е допустимо съдът да се произнася относно целия притежаван от наследодателя на ищците имот с площ от 6 000 кв.м. ?

2. Задължителни ли са указанията на ВКС при разглеждане на делото след произнасяне на касационната инстанция по допустимостта на производството във връзка с предмета на спора ?

3. Дали, за да бъде решен спор къде се намира границата между два земеделски имота, представляващ спор за собственост на терен, заключен между действителната и твърдяната граница, спорният терен следва да бъде индивидуализиран още в исковата молба и липсата на подобна индивидуализация води ли до нередовност на исковата молба ?

4. Дали от значение за разрешаването на спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ са границите на имотите, съществували преди масовизацията или границите на възстановените имоти ?

5. При спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ относно границите на имоти кое е годно доказателство за размера и формата на притежавания имот- аерофотоснимката от преди образуването на ТКЗС или кадастралния план, създаден след обобществяването ?

6. Следва ли съдът да уважи направено доказателствено искане за изслушване на експертиза във въззивната инстанция по въпрос, който не е изследван в първоинстанционното производство, но е от значение за изхода на спора и за чиято относимост са дадени указания от ВКС ?

7. При изясняване на местоположението на имот по предявен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства по делото и всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, обвързан ли е въззивният съд от констатациите на вещото лице по експертизата във връзка с границите на реституираните имоти и необходимо ли е те да бъдат съпоставени с другите доказателства като източници на данни относно местоположението на земеделската земя към включването й в ТКЗС и други организации ?

8. Следва ли ищецът по иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ да докаже съответното придобивно основание за собствеността върху претендирания за внесен от праводателите му в ТКЗС имот ?

9. Може ли да се приеме за основателно възражение за придобиване на имот по давност чрез присъединяване на давността, текла в полза на наследодателя, направено само от един от наследниците, или в този случай той се легитимира евентуално само относно собствената си наследствена част ?

В писмен отговор от 25.11.2019 г. ответниците по жалбата С. Р. Б., Т. И. А. и А. И. А. оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението на Софийския градски съд да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ответници по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което подлежи на касационно обжалване независимо от цената на иска- чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на предявеният иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за процесната ливада с площ от 6 000 кв.м., въззивният съд е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно било установено, че наследодателят на ищците М. Л. Б. е бил собственик към 1958 г. на ливада с площ от 6 000 кв.м., съставляваща имот пл.№ ...., нанесен в кадастрален лист Г-13-2-Г по кадастралния план на [населено място], С., а по картата на землището- имот № ...... Приел е за неоснователно искането на ответниците искът да бъде уважен само за 75 кв.м. от процесната ливада с обща площ от 6 000 кв.м., тъй като предмет на спора не бил спор за граници /който спор можело да се разреши по друг ред/, а спор за собствеността на цялата ливада с площ от 6 000 кв.м.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение и предвид твърденията в касационната жалба и в изложението към нея /че съдът недопустимо се е произнесъл за частта от процесния имот с площ над 75 кв.м. до 6 000 кв.м., за която ищците нямали правен интерес от предявяване на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, тъй като между страните нямало спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за тази част- защото по делото било установено, че тази част от ливадата /над 75 кв.м. до 6000 кв.м./ не е била възстановявана на ответниците с решение на ПК-район „П.“ и те не претендират за нея/, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК- по съмнение и за проверка на допустимостта на решението.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение