Определение № 50056 от 21.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2728/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. С. С. против решение № 214 от 17.02.2022 г. по гр. д. № 2612/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 264806 от 16.07.2021 г. по гр. д. № 7349/2017 г. на Софийски градски съд, в обжалваната осъдителна част и разноските, като вместо това е постановено ново, с което е отхвърлен предявения от касатора против К. Б. Д. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от две интервюта, излъчени по телевизия БТВ, в предаването "Тази сутрин", излъчено съответно на 17.10.2013г. и на 18.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.10.2017 г. до окончателно изплащане, като погасен чрез прихващане и Х. С. е осъден да заплати на К. Б. Д. направените по делото разноски пред двете инстанции. В необжалваната отхвърлителна част решението е влязло в сила.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК, като са формулирани следните въпроси:

1. Може ли решаващият съд в производство по чл. 45 ЗЗД, в рамките на заявено като защита от страна на ответника възражение за прихващане, да приеме, че е налице вредоносен резултат и пряка причинно-следствена връзка с увреждащи действия, реализирани под формата на предоставяне на негативна (респ. клеветническа) информация от делинквента и изричане на обидни изрази в хипотеза, когато думите на деликвента не са насочени към даденото лице, не се споменава името му, въпреки че същото се разпознава и съответно – да определи компенсаторно обезщетение (като реторсия), без доказателства, такива, каквито са събрани по иска на ищеца на същото правно основание?

2. Следва ли интензитетът на болките и страданията да зависи от възрастта и личностната реализация на ищеца, неговата професия и кариерно развитие и ако зависи – в каква степен и как се определя?

3. Не следва ли при предявен иск за обезщетение на вреди, при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът отделно да обсъди, съобрази и оцени общественото положение на ищеца като отделен значим фактор за оценка размера на настъпилите за ищеца неимуществени вреди? Не налага ли съчетанието на тези два фактора – обществено положение на ищеца и медийното разгласяване на приписаното престъпление на лицето, претендиращо обезщетението, определяне на по-висок размер на настъпилите за това лице неимуществени вреди.

4. Не следва ли при предявен иск за обезщетение за вреди, настъпили в резултат на няколко твърдяни противоправни деяния, при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът да обсъди и съобрази поотделно всички установени по делото релевантни, конкретни обстоятелства, както и техния принос и значение поотделно, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.

5. Следва ли съдът по няколко предявени иска да се произнесе относно допустимостта и причинените вреди за всеки един от тях поотделно? В случай на коригиране на общия размер на обезщетението, не следва ли да се посочи всеки един от исковете с каква сума е коригиран и на какво конкретно основание, като се обоснове как е формирана общата крайна сума?

6. В случай на уважено възражение за прихващане с няколко твърдяни противоправни деяния, следва ли съдът да обоснове за кое от тях какъв размер присъжда или може да присъди една обща сума, която да бъде прихваната от насрещното вземане?

7. Обоснован ли се явява съдебният акт на въззивната инстанция в хипотеза на значителна по размер разлика на присъденото обезщетение на двете съдебни инстанции, ако второинстанционният съд не променя по никакъв начин установената по делото фактическа обстановка, не събира нови доказателства и не се позовава на погрешно приложени критерии при определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение?

8. Допустимо ли е въззивната инстанция да разгледа и се произнесе за първи път по неразгледано от първата инстанция възражение за прихващане, заявено от ответника, неустановено по вид и размер и без събрани в насока на установяването му доказателства? Допустимо ли е произнасяне по такова възражение с решението на въззивната инстанция, без решаващият съд да даде възможност на насрещната страна да направи насрещно доказване и/или събиране на доказателства за оборване на твърденията, заявени с възражението в хипотеза, че същите сочат на извършен (при реторсия) деликт?

По първите три въпроса се сочи наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а по въпроси № 4, 5, 6 и 7 – едновременно наличие на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По осми въпрос се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се сочи противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 202 от 20.06.2016 г. по гр. дело № 403/2016 г. на ІV г.о.

9. Твърди се противоречие на въззивното решение със задължителните разяснения по ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС /хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/, по въпроса за точното прилагане на чл. 235, ал. 2 ГПК.

Изложени са съображения, че въззивното решение е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като въззивното решение е неясен като логично структуриран съдебен акт. Сочи се също така, че правните изводи не са резултат на анализ на установените факти, а са базиране на предположения относно правни последици на правните норми и юридически термини и институти, в нарушение на правото на защита, игнорирайки защитната теза и ангажираните в тази насока доказателства на ответника.

Ответникът по касация К. Б. Д., чрез адвокат Н. Б., оспорва касационната жалба и твърденията за нарушения на материалния и процесуалния закон и допускането до касационен контрол. Иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено следното: Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 45, във вр. с чл. 52 ЗЗД. Ищецът Х. С. твърди, че в две последователни предавания на сутрешния блок "Тази сутрин", излъчени по БИ ТИ ВИ, на 17.10.2013 г. и 18.10.2013г. е бил подложен от страна на ответника на преднамерена, публична, невярна, обидна и клеветническа кампания, накърнила честта, достойнството и доброто му име, с които се ползва сред близките и обществото. В резултат на това заявява, че е изживял интензивни отрицателни емоции на стрес, тревога, обида, възмущение и гняв, съпроводени с влошаване на физическото му здраве. Твърди, че казаното от ответника по отношение на него е невярно, позорно и унизително, тъй като в интервютата си го свързвал с нелегален бизнес с дървесина и незаконни сделки за много пари. С. заявява още, че изказването на Д. в национален ефир е изиграло огромна роля в популяризирането на медиен скандал с него в различни печатни и телевизионни медии. Претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 50 000 лв. – частичен иск от общо 100 000 лв., ведно със законните последици от датата на деликта до окончателното изплащане.

Пред въззивната инстанция производството е висящо за претенцията до размер 25 000 лв., защото не е обжалвано в отхвърлителната му част.

Ответникът К. Д. оспорва предявения иск по основание и размер. Възразява за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните лихви - за периода 18.10.2013 - 12.06.2014г. Оспорва твърденията, че ищецът бил подложен от негова страна на преднамерена, публична, невярна, обидна и клеветническа кампания, като според него, няма нищо позорно ищецът да притежава фирми, с които да търгува с дървесина, както и фактът, че дървесина може да бъде продавана свободно и без конкурс, чрез пряко договаряне. Твърди, че всичко казано е под формата на ирония и сарказъм и по никакъв начин не осъществява състава на обида или клевета. Заявява, че липсва пряка причинно-следствена връзка между казаното от него в процесните предавания и описаните неимуществени вреди. Оспорва да са настъпили описаните преживени болки и страдания от страна на ищеца. Подържа заявеното възражение в срок пред първата инстанция за прихващане със сумата 25 000 лв. нанесени му неимуществени вреди от поведението на ищеца след двете интервута, предмет на исковата молба и за съпричиняване от страна на ищеца, тъй като с поведението си и забъркването му в предходни медийни негативни изяви, сам е поставил себе си и нравствените си качества под съмнение. Смята, че ищецът по никакъв начин не е променил начина си на живот след процесните интервюта, напротив - дал 30 минутно интервю по ТВ7 пред М. К., след това участвал в награждаването на Лионел Меси със "Златна обувка" в Барселона, на 28.11.2013 г. дал голямо интервю на В. В. за в. Преса, а на 30.11.2013 - просторно интервю в предаването Dikoff по Нова ТВ. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

От фактическа страна е прието за установено, че К. Д. бил гост и дал интервюта в две последователни предавания на сутрешния блок "Тази сутрин", излъчени по БИ ТИ ВИ, на 17.10.2013г. и 18.10.2013г. Участието му било на тема - бизнеса с дървесина в страната. При първото интервю, на 17.10.2013г. той казал, че в страната съществуват преяждащи структури и дал за пример борсата за дървесина, с оглед негови лични впечатления от проведен предходната година търг, като заявил, че на него присъствали всички големи дървопреработвателни предприятия в България, а накрая се разбрало, че търгът е спрян и 100 000 т. дървесина са дадени на Х. С. /като подставено лице/ от Е. Д. /бивш депутат от ГЕРБ/, който управлявал сектора към този момент, заедно с М. Н.. След това заявил, че знае, че С. директно ги е взел и има доказателства, че неговото име е свързано директно с това количество дървесина. После добавил, че фирмата на С. му е предлагала дървесина, на която той е собственик по документи. После заявил: "Х. иска да изкара некой лев, дават му възможност". По телефона е включен Е. Д., който нарекъл К. Д. "отявлен лъжец" и приел покана за участие на следващия ден.

На следващия ден - 18.10.2013г. е било предоставено право на отговор на Х. С. и Е. Д., които взели участие в същото предаване по БТВ. Х. С. заявил, че не познава лично К. Д., а самият той никога не се е занимавал с дърва и дърводобив, че през годините е имал различни фирми, но нито негова фирма, нито такава на негови роднини се е занимавала с дърводобив. Тогава К. Д. бил включен по телефона в студиото и заявил, че Х. С. е човек, който е наивен и затова го използват - за добро или лошо, това си е негова работа. Що се отнася до господин Е. Д. посочил, че всички негови близки и познати, роднини и скърбящи, и всякакви други, са ангажирани в тоя бизнес и зад какви ли не фирми се крият неговите активности, даже в момента се добиват в Златица, Пирдоп, в Етрополе, Ботевград, в Ловеч спряха. Допълнил, че: "Ние и за това сме информирали, още февруари месец миналата година и в Народното събрание сме писали, като Асоциация и като браншови организации". На следващия въпрос на водещата добавил, че всеки ден при него пристигат хора, които карат дървесина, тъй като предприятието "Свилоза" /което управлява/ ползва над петстотин хиляди тона годишно, и много често някои от доставчиците, на които не посочил името, му казвали: "Абе, ние сега добиваме, а откъде идва дървесината, каква е? Ами, тая е от горите на Х. С. ". Изрично уточнява, че двамата никога не са се виждали, от него никога не е получавал никакви документи, никога не е виждал документи с името на С., но му карат дървесина от негово име.

Въззивният съд е посочил, че е ноторно известно, че считано от 1999 г. К. Д. е член на Надзорния Съвет и Председател на Съвета на директорите и представляващ "Свилоза" АД - Свищов, което е публично дружество и акциите му се търгуват на Българската фондова борса. "Свилоза" АД е едноличен собственик на "СВИЛОЦЕЛ" ЕАД-Свищов, което е пазарен лидер на Балканския полуостров в производството на сулфатната избелена целулоза от широколистна дървесина.

По делото е назначена техническа експертиза, която е свалила на хартиен носител запис от двете интервюта от предоставения от телевизия БИ ТИ ВИ диск и дава заключение, че видеозаписите, приложени по делото на л. 16 са автентични и в тях се съдържат участията на посочените лица в цитираните по-горе две предавания.

Въззивният съд е приел за установено, въз основа на заключението на съдебно-лингвистична експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, че в анализираните отсъстващи в експертизата изрази от текста не са изразени обиди, но присъства позорно обстоятелство: на Х. С. са предоставени 150000 т. дървесина от търг, за които имплицитно е споменато, че при извършването му има нарушение на закона. Сочи се, че текстът експлицитно не съдържа обиди, но има изрази, посочващи позорни обстоятелства, което води до възприемането им като обиди, тъй като те представят ищеца негативно в нравствено отношение. В текста не се съобщава, че Х. С. е нарушил закона, т.е. липсват думи и словосъчетания, които да посочват факти, че въпросното лице е нарушител на закона, но се загатва, че търгът е извършен в нарушение на закона и чрез него е даден на Х. С. 150 000 т. дървен материал. Възприет е извода на експерта, че текста не се съобщават факти, с които да се твърди, че Х. С. е нарушил закона, а има съждения и оценъчни твърдения, като критична и негативна оценка съдържат изразите: Ми, как приключена?/; Къде Са тия 150 т.?.'; дадени са на Х. С. ', Х. С. е човек, който го използва всеки; всички тези фирми, зад които се криете.

За установяване претърпените от ищеца неимуществени вреди са разпитани петима свидетели - Ч., С., П., Л. и Л..

Св. Ч. познава ищеца от 15 години - ходят на лов заедно. Знае, че ищецът е създал детска школа по футбол в Етрополе. Спомня си интервю на К. Д. в сутрешния блок на БТВ предаването "Тази сутрин" през м. октомври 2013 г., което самият той гледал. Останал потресен, защото са говорили, че С. има фирма за дърводобив, а той не се занимава с такава дейност, звъннал му по телефона, но ищецът не отговорил. Знае, че този ден Х. С. е отменил всички срещи, които имал в София, защото след предаването изпаднал в депресия. На другата сутрин самият С., заедно с Е. Д. били в студиото на БТВ на интервю. Не знае ищецът да е участвал в търг за дървесина, чрез подставени лица, не знае Е. Д. да му е вършил нерегламентирани услуги. Заявява, че С. никога не е обвиняван в черно тото, нито има обвинение в Италия, не знае да е удрял журналист в Чикаго. Според него той бил много засегнат от интервюто на К. Д. по БТВ, защото бил оплют, даже казал: "Те ще ме принудят да отида да работя в чужбина", и така станало. И досега още не е превъзмогнал обидата.

Св. С. познава ищеца още от казармата. Знае, че С. ходи на лов в Етрополе, където е създал футболна школа на негово име, в нея има над 150 деца. През м. октомври 2013г., ищецът бил в България, отседнал в Ловния дом. Свидетелят гледал предаването - участие на К. Д. в сутрешния блок по БТВ, който заявил, че Х. С. има фирми, чрез които изкупува дървесина, а самият Е. Д. му уреждал големи търгове, говорел за 150 000 т. дървесина. След предаването свидетелят му звънял по телефона, но не получил отговор. Когато се видели по-късно ищецът бил омърлушен, изглеждал като ударен с мокър парцал, не искал да разговаря, не бил изобщо добре, затворил се в себе си, бил обиден, защото винаги се е занимавал само със спорт. Това му състояние продължило дълго време, дори и сега се чувства така. Казал: "Няма да стоя в тая България, ще търся работа навън". Съпругата му също била притеснена.

Св. П. познава С. от 15 г. През октомври 2013г. С. бил в България, заедно гледали участието на ответника в сутрешния блок на БТВ, на което К. Д. изнесъл информация, че Х. С. е спечелил търг за 150 000т. дървесина, като казал, че има документи и доказателства за това. Ищецът бил направо потресен, тъй като никога не се е занимавал с бизнес в България, единствено през 2015 г. открил дарителска сметка. С. вземал лекарства за кръвно и сърце, премерил си кръвното, веднага след предаването телефоните му започнали да звънят, той спрял да отговаря, отложил всички срещи. Седмица - две изобщо не искал да се показва в Етрополе, отразило му се така, защото всичко казано било неистина. Дъщерите му започнали да звънят, това много го разстроило и заявил, че няма какво да прави тук, че е омаскарен от журналисти и бизнесмени. Бил притеснен, казал, че хората ще гледат предаването, притеснил се от близки, приятели, защото е известна личност и държи на името си. Според свидетеля и друг път е имало писания срещу ищеца - и то откровено жълти, но това интервю било съвсем различно, то просто било потресаващо. Не знае С. да е бил замесен в черното тото.

Св. Л. познава жалбоподателя К. Д., работи като изп.директор на "Северна дърводобивна компания", която е дъщерно дружество на "Свилоза", и се занимава с преработка на дървесината от спечелени търгове. През 2013 г. тази компания организирала дърводобива и доставката на дървесина за 2013г. Заявява, че през същата година се е чуло, че Х. С. се занимава с дървесина. "Свилоза" правила интензивни проверки на дървесината като качество и произход, при които някои от шофьорите не искали оглед на дървесината за качество, "защото е на С.". Впоследствие разбрал, че става въпрос за футболиста Х. С.. Споделил чутото с ръководството на завода през средата на 2013г. Не знае ищецът да е имал фирма и не е подписвал договор с него.

Св. Л. познава К. Д. от около 50 г., близки приятели са. Преди доста години Д. имал обществена функция във връзка с ползването на българските гори, тъй като е собственик на предприятие Свилоза, което е най-големият консуматор на технологична дървесина. Оплаквал му се през 2013г., че се налагало да спират работа, поради недостиг на дървесина. Често участвал в предавания по телевизията, за да обяснява какви са проблемите в този бранш и какво трябва да се направи, за да се подобри дейността. Впоследствие Д. казал на свидетеля, че при интервюта ползвал имената на известни българи, вкл. това на Х. С. по-скоро като нарицателно, тъй като те се използват едва ли не като параван, без да говори нещо конкретно, но оттам тръгнала една лавина, почнали да му се обаждат хора. По-късно свидетелят разбрал, че Х. С. се явявал по телевизията и в типичния за него емоционален стил ползвал доста интересни изрази по адрес на Д.. Последният бил изненадващо разстроен от казаното.

Според заключението на СПЕ, при Х. С. са констатирани повтарящи се и нахлуващи образи за събитията, включващи образи, мисли и усещания, повтарящи се тревожни сънища и кошмари, като травматичните събития разрушават конструкцията на Аз-а, формиран и поддържан във взаимоотношенията с другите. Според вещото лице постепенно настъпва изгаряне на мостовете, които свързват ищеца с неговите приятели и близко обкръжение. Неприятно му е било да се среща с хора, не желаел да чува какво се говори за него и за семейството му. Силният стрес е довел до депресивни състояния, дистрес, повишена тревожност, а това по правило са предпоставки за редица соматични заболявания, които биха могли да бъдат отключени в даден момент в бъдеще. Според вещото лице, състоянието на посттравматично стресово разстройство, е следствие на интервюто, дадено в обществена медия през 2013г., в което г-н К. Д. го е обвинил в неправомерни действия, свързани с търговия с дървен материал. С. споделил, че е бил изключително много наранен от изказването и обиден от последвалите реакции на хората, както и че е очаквал да намери съчувствие в тази ситуация, но е разочарован от липсата на обективност и от нездравото любопитство, предизвикано от предаването, омръзнало му било да обяснява, че нищо от това, което е казано в предаването не е вярно и вече предпочитал да не се среща с предишните си приятели и фенове, но това му тежало и се чувствал самотен и предаден. Семейството му също било засегнато от случилото се.

Въз основа на тези доказателства въззивният съд е приел за безспорно установено, че ищецът Х. С. бил ядосан, притеснен и афектиран от казаното по негов адрес. Същевременно е посочил, че няма доказателства за изпадането на С. в депресивно състояние, което се характеризира с бездействие и бягство от публични прояви и контакти, а напротив, поведението му веднага на следващия ден е активно и настъпателно с оглед защита на честта и достойнството, като освен реализирането на право на отговор в сутрешния блок на БТВ, той е дал още две интервюта - във в. Преса и при К. по ТВ 7. Предвид последвалата реакция на ищеца, съдът е приел за опроверган категорично извода на вещото лице за наличие на посттравматично стресово разстройство, следствие на интервюто, дадено от К. Д. в обществена медия през 2013г.

Предвид факта, че Х. С. е уважаван спортист с изключително здрава нервна система, която по правило трудно може да бъде провокирана, респ. разклатена, съдът намира за недоказани пълно и главно сочените вреди, изразяващи се в болки и страдания, притеснения, интензивни и отрицателни емоции на стрес, тревога, съпроводени с влошаване на физическото му здраве, като за последното няма ангажирани писмени доказателства.

Въз основа на изложеното, въззивният съд е приел, че е доказано пълно и главно наличието на възмущение и гняв от казаното, възприето от С. като клевета по негов адрес, а именно - набеждаване в предварително уредено участие в търг за дървесина.

Прието е за не доказано пълно и главно наличието на вреди, настъпили в резултат на предаването по БТВ, изразяващи се в депресивното състояние на ищеца след м.10.2013г. В отговор в интервюто на Х. С. по БТВ от 18.10.2013г. той казва:"... Не, не, тогава, значи, Вие не знаете, не знаете какво значи, както беше преди време един известен, такъв, уличен полицай, където ме викаха да ме разследват за черно тото в България, знаете го сега къде е в момента - Вие сте същия като него..." По нататък, в същото Интервю по БТВ от 18.10.2013г. заявява:«... Използвате името на Х. С. да станете известен с Вашата безизвестност там, по Вашия край....". В Интервюто на М. К. от 03.11.2013г. "Камата с брадвата" по телевизия TV7, на въпроса колко горски стопанства има във връзка с процесните интервюта С. отговаря: „а защо не осем, да ми яват оная работа с косъм …“я.. Ще го осъдя и ще го дера до дупка ...щото е голям гявол, щом е такъв голям селски тарикат, ще види кой съм аз и с какви дела се занимавам... ". В интервюто му с В. В. за в. Преса от 28.11.2013г. ищецът заявява: ... Обвинението на К. Д., че съм получил 150 000 тона дървесина без конкурс, е работа на Б. /Б. Б./. В друго интервю на 30.11.2013г. ищецът е заявявил пред С. Д., че никой не може да развали приятелството му с Е. Д. и М. Н. ..и оня да слезе отгоре…трябва да си голям тапагьоз със з….

От справка в търговския регистър е установено, че Х. С. и Е. Д. заедно и поотделно представляват ЕООД "ХС-1966" гр. София, ЕИК 204214128, с предмет на дейност: комисионни, спедиционни и превозни сделки, търговско представителство и посредничество, складови сделки, вътрешно и външнотърговска дейност, рекламна и маркетингова дейност, строително-монтажни работи, както и други дейности незабранени от закона. Отделно от това Х. С. е съдружник в ООД "Ви Ейч Ес 8" и ООД "ХБХ-2001", като е член на Съвета на директорите на ЦСКА Възраждане АД и сдружение Български олимпийски комитет.

От правна страна, въззивният съд е изходил от състава на изпълнителното деяние по чл. 147 НК - пострадал от клевета може да е само лицето, по отношение на което са разпространени позорните обстоятелства или на когото е приписано престъпление. При деликта съставомерно е виновно противоправно деяние на дееца по отношение на пострадалото лице, на което е причинена вреда, като не е необходимо противоправното поведение да е установено с влязла в сила присъда, за да се ангажира деликтната отговорност за обезвреда, а искът по чл. 45 ЗЗД е допустим и когато пострадалият от клеветнически твърдения не реализира правата си по наказателен ред за извършено престъпление по смисъла на НК. Негово право е да избере пътя си на защита - наказателно или гражданскоправен /решение № 242 от 06.04.2010 на ВКС по гр. д. № 4431/2008 г., ІV г.о и решение № 12 от 06.02.2013 г. по гр. дело № 449/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., по чл. 290 ГПК/.Посочено е, че фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност в гражданското производство като доказателствената тежест е на ответника. Ако те са верни, не са клевета, дори да позорят адресата, не са основание за ангажиране на гражданската отговорност на ответника. За уважаване на иска е необходимо фактическите твърдения да съдържат неверни клеветнически твърдения, те да са опозоряващи личността и да се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди за ищеца

При тези постановки, съобразени с теорията и съдебната практика, въззивният съд е приел за недоказано изнесеното твърдение, че Х. С. е участвал и спечелил търг за 150т. дървесина, както и че упражнява търговска дейност, свързана с препродажба на дървесина. Въззивният съд е приел, че ищецът е доказал наличието на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в гняв, възмущение и обида. За недоказани пълно и главно са приети твърденията за наличие на психически стрес, емоционално неразположение, депресивно състояние, изразяващо се в затваряне в себе си и неудобство, непосредствено след м.10.2013г. За последния извод, съдът се е позовал на установеното, че ищецът е присъствал на няколко церемонии по награждаване на други футболисти, появявал се е в публичното пространство активно, давайки интервюта, вкл. към настоящия момент е рекламно лице на дружество, занимаващо се с хазартна дейност.

Що се отнася до твърдението, че С. е наивен и затова го използват като параван, съдът е намерил, че това е оценка за личността му, а не факт. Относно правните последици от разпространението на неверни факти, които засягат професионалната чест и достойнство на личността и относно разграничението на фактическите твърдения от оценъчните съждения е, съдът се е позовал на трайно установена практика на ВКС - решение № 148-2015-IIIГО; р. № 204-2015-IVГО; решение № 62-2012-IVГО, според която оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не и оценката на фактите. Изказването на мнение с негативна оценка за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не поражда отговорност, не съставлява противоправно поведение, ако не засяга достойнството на личността, като съдът е длъжен в мотивите да разграничи кои твърдения са за факт и кои представляват оценка, както и да посочи дали твърденията са неверни и позорят адресата. Съобразена и съдебната практика, включително и на ЕСПЧ (Решение от 08.07.1986 година на ЕСПЧ по делото Лингенс срещу Австрия, Решение от 23.05.1991 година по делото Обершлик срещу Австрия), че границите на допустимата критика по отношение на публични личности са по-широки, отколкото по отношение на частните лица, стига тази критика да е отправена именно в това им качество Въззивният съд е съобразил, че адресатът Х. С. е публична личност, и като такъв следва да понася по-висока степен на обществена критика, което не изключва правото му на защита. Същевременно е съобразено и това, че в качеството на уважаван от всички спортист, при осъществяване на право на отговор, макар и да му дава по-голяма свобода в представянето на идеи и критикуване дейността на друга обществена личност /какъвто е К. Д./, това не го освобождават от отговорност по чл. 45 ЗЗД, а следва да се вземе предвид при приложението на чл. 52 ЗЗД. Затова съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 45 и чл. 52 ЗЗД.

Досежно размера на обезщетението, въззивният съд е изходил и от това, че размерът на претърпените вреди се определя от съда по справедливост, като се преценяват конкретни обстоятелства така, че да се постигне целта на обезщетението - да компенсира претърпените болки и страдания чрез предоставянето на други блага (парично обезщетение). Съобразен е момента на увреждането и средния жизнения стандарт за страната към 2013г., характера на увреденото благо, продължителността и интензитета на страданията – това, че са били засегнати професионалната чест и достойнството на ищеца, но интезитетът и продължителността на болките и страданията не се отличават с висока степен, че те са в обичайните рамки на увреждането при подобни деликти. Съобразено е естеството на извършеното деяние - публично, чрез телевизионна медия в гледано време, станало достояние до неограничен кръг от хора; възрастта и личностната реализация на ищеца, виден професионален футболист, което не предполага по-дълбока чувствителност; обстоятелството, че няма данни за възникнали сериозни здравословни проблеми, които да са налагали медицинска намеса или проблеми от личен, социален или служебен характер. При тези кретирии въззивният съд е приел, че сумата от 3000 лв. в случая представлява справедливо обезщетение за доказаните по делото неимуществени вреди. Прието е, че не се доказва заминаването на ищеца за САЩ да е свързано с изявлението на К. Д. и да има трайно установено намерение за емиграция, предвид завръщането му обратно в страната към момента на постановяване на въззивното решение. Съдът се е позовал и на присъждане на подобни размери на обезщетения в р. № 85/12 г. на ІV ГО, р. № 734/11 г. на ІV ГО, р. № 439/16 г. на ІV ГО, р. № 271/18 г. на ІV ГО и др..при подобни деликти, със съпоставими по интензитет и продължителност страдания.

Първоинстанционният съд не е приел за съвместно разглеждане направеното своевременно възражение за прихващане, заявено още с отговора на исковата молба /л.117/, с мотив, че не е внесена държавна такса и може да се предяви с насрещен иск /протоколно определение в о.с.з. на 26.11.2018 г./.

Апелативният съд е зачел характера на възражението за прихващане, като процесуално средство за защита по същество от страна на ответника. Изложил е мотиви, че когато съдът, въпреки редовно предявено от ответника възражение за прихващане с изискуемо и компенсируемо с това на ищеца вземане, не е разгледал същото, независимо дали е постановил изрично определение за неприемане или изобщо липсва произнасяне по приемането му за съвместно разглеждане, той допуска съществено процесуално нарушение, което се атакува по реда на обжалването на крайният съдебен акт, защото определението, с което се отказва приемане на възражението за прихващане не подлежи на самостоятелно обжалване. За този извод, съдът се е позовал на решение № 609 от 15.01.2009 г. по т.д. № 323/2008 г. на І т.о. на ВКС, постановено по чл.290 ГПК.

Въззивният съд е намерил за доказано по основание и размер възражението за прихващане с обезщетението за вреди, нанесени от ищеца на ответника, тъй като ищецът незабавно е реагирал с обидни думи и клевети по адрес на ответника, и то не в едно, а в три последователни отделни интервюта, дадени в различни медии, с което освен, че е бил емоционално компенсиран за причинените болки и страдания, е причинил идентични такива по основание, интензитет и размер на ответника с използваните от Х. С. изрази „да станете известен с Вашата безизвестност там, по Вашия край...." "а защо не осем, да ми яде оная работа с косъм ..,."я... Ще го осъдя и ще го дера до дупка ...щото е голям гявол, щом е такъв голям селски тарикат ", които са преценени като несъвместими с публичното медийно пространство. Съдът се е позовал на общо известни факти за ответника - че считано от 1999 г. К. Д. е член на Надзорния Съвет и Председател на Съвета на директорите на "Свилоза" АД - Свищов, чийто акциии се търгуват на Българската фондова борса. "Свилоза" АД е едноличен собственик на "СВИЛОЦЕЛ" ЕАД-Свищов, което е пазарен лидер на Балканския полуостров в производството на сулфатната избелена целулоза от широколистна дървесина. Същият е завършил езикова гимназия, право в юридически факултет при СУ Климент Охридски, член на Международна академия за космическо право Франция, зам. Председател на БТПП. Затова апелативният съд е приел, че е накърнена реципрочно неговата репутация на уважаван бизнесмен, за когото се твърди да действа по поръчка на Б. Б. /така интервюто във в. Преса/. При отчитан на тези конкретни обстоятелства е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв., ведно със законните последици. При прихващане на двете насрещни вземания, въззивният съд е отхвърлил предявеният иск изцяло като погасен, чрез прихващане.

Според тълкуването, дадено в т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, т.е. въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното определение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира.

Повдигнатите в изложението въпроси не отговарят на това изискване, защото не кореспондират на установеното по делото и мотивите на съда и не определят изхода от спора. Несъгласието на касатора с формираните от съда фактически и правни изводи, относими към правилността на решението, не могат да обосноват достъп до касация. Същите подлежат на преценка от съда, само ако касационното обжалване бъде допуснато.

При липса на общата предпоставка за достъп до касационно обжалване не следва да бъдат разглеждани и допълнителните такива. За пълнота на изложението обаче, съдът посочва следното:

Първи въпрос не съответства на установеното по спора – доказано е и е ясно, че посочените по-горе обидни изрази са насочени към другата страна по спора, а някои от тях са и в диалог. По втори въпрос съдът се е съобразил с критериите, установени в съдебната практика за определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД / ППВС № 4/23.12.1968 г. и постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС ( реш. № 532 от 2010 гр. д. № 1650/2009 III г. о, реш. № 377 от 22.06.2010 г. гр. д № 1381/2009 IV г. о, реш. от 06.04.2011 гр. д. № 951/2010 III г. о, реш. № 149 от 2011 д. № 574/10 г III г. о ). Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Не съществува съдебна практика, според която на публично известните личности следва да се присъжда по-високо обезщетение от това на другите физически лица – подобно виждане би противоречало на равенството на правните субекти пред закона. Поради това и тъй като са съобразени от въззивният съд всички относими към конкретния спор критерии, включитено и известността професионалната реализация на ищеца, установени в практиката за определяне на справедливо обезщетение, по въпроси 2 и 3 не е налице противоречие по смисъла на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.

По въпроси № 4, 5, 6 и 7, по които се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не са посочени конкретни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, на които противоречи въззивното решение, което е достатъчно за недопускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Въпреки това съдът констатира, че по въпрос 4, 5 и 6 решението е съобразено и със съдебната практика, според която при причиняване на неимуществени вреди с няколко деяния, които са свързани обективно помежду си и са осъществени в непродължителен период от време, обезщетението се определя глобално, като ищецът не е длъжен да разграничи какво обезщетение претендира за вредите, причинени с всяко от отделните деяния. Такова разграничаване в повечето хипотези практически е невъзможно да бъде извършено, тъй като всяко от деянията само по себе си може да не е от естество да предизвика сериозни негативни последици, но кумулираният ефект от тях да има много по-голямо отражение в емоционалната и психическа сфера на пострадалото лице. /В този смисъл е решение № 204/16.06.2015 г. по гр.д.№ 7046/2014 г. на ІV гр.о., решение № 501118 от 22.11.2022 г. по гр.д.№ 4583/2021 г. на І гр.о.

Седми въпрос касае обосноваността на решението, която не се проверява в производството по селекция по чл. 288 ГПК. Въззивният съд, като инстанция разглеждаща правния спор по същество и при съобразяване с особеностите на уредбата на второинстанционното производство като ограничен въззив, е изложил собствени фактически и правни изводи, обсъдил е събраните по делото доказателства, както и фактическите твърдения, възражения и доводи на страните. Разгледал е и е обсъдил изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение и възраженията в отговора на въззивната жалба, подложил е на самостоятелна преценка релевантните доказателства и обсъдил защитните тези и доводи на страните. Обстоятелството, че въззивната инстанция е приела друг размер на обезщетението за неимуществени вреди не обуславя допускане до касация, тъй като въззивният съд е действал в рамките на своите правомощия, в изпълнение на процесуалните правила и съобразно съдебната практика. Затова по въпрос 7 не се допуска касационно обжалване.

По осми въпрос, относно произнасянето на въззивният съд по неприетото от първата инстанция възражение за прихващане, въззивната инстанция се е позовала на съдебна практика по чл. 290 ГПК / решение № 609 от 15.01.2009 г. по т.д. № 323/2008 г. на І т.о. на ВКС/, с която се приема, че непроизнасянето по редовно заявено и поддържано в хода на производството по делото възражение за прихващане представлява съществено нарушение на процесуалните правила и води до неправилно решение. Обжалването на такова решение се извършва във въззивното производство и може да се поправи от въззивната инстанция, тъй като по него се формира сила на присъдено нещо съгласно чл.298, ал.4 ГПК и има значение за изхода от спора. Извод в същия смисъл се налага и от приетото в т.1 от ТР № 2/2020 г. на ОСГТК че при уважено възражение за прихващане, признатите от съда насрещни вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който прихващането е възможно да се осъществи, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо, като е без значение кога е настъпила ликвидността. Сочената като противоречива практика по този въпрос се явява неотносима, защото касае различен правен казус, а с решението е даден отговор на различен правен въпрос – по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. чл. 4 и чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.

Не е налице и твърдяното в девети въпрос противоречие на въззивното решение с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Налице е непротиворечива практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която еднозначно се приема, че, за да формира вътрешното си убеждение, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти, да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, /решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр.д. № 1163/2010 г. на ІV г.о., решение № 127 от 05.04.2011 г. по гр.д. № 1321/2009 г. на ІV г.о., решение № 175 от 11.07.2012г. по гр.д. № 1855/2010 г. на ІV г.о., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761/2010 г. на ІV г.о. и др./. Видно от изложеното по-горе за съдържанието на мотивите на въззивното решение, съдът е изпълнил тези си задължения и не е постановил съдебен акт, който да им противоречи.

Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по първите три въпроса. Както вече се посочи, първият въпрос е конкретен, свързан с фактите по настоящия спор, по втория съществува съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил и поради това не е налице това наведено основание. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано, касаещо непълнота или неяснота на конкретна правна норма, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия. Такива съображения липсват в изложението. Позоваването на текста на закона и твърдението, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, не представлява обосновка на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Наличието на многобройна съдебна практика относно критериите за определяне размера на обезщетението е пречка за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос, а необходимостта от конкретна преценка на доказаните по всеки отделен спор обстоятелства, относими към определяне размера на обезщетението не позволява обобщаване на съдебната практика.

В изложението, касаторът се е позовал и на основанието по чл. 280, ал..2 пр.3 ГПК - очевидна неправлиност. Това основание е налице когато решението страда в особено тежка степен на неправилност в една от трите й форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба за правилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи от събраните доказателства. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма. Подобно приложение на материалния закон в противен смисъл съдът на констатира. По твърденията, че не са спазени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина обсъждане на доказателствата и формиране на фактически и правни изводи, настоящия състав вече изложи съображения, че са спазени изискванията на съдебната практика към решаващата дейност на въззивната инстанция – ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът не констатира и нарушения във връзка със спазване на принципа за зачитане равенството на страните. Относно твърдението за това, че въззивното решение е неясно структориран съдебен акт, настоящата инстанция не констатира нарушение на основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Твърдението, че правните изводи не са резултат от анализ на фактите по делото е голословно видно от изложеното по-горе за приетото от съда в мотивите от фактическа и правна страна.

В заключение, наведените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал.2 пр.3 ГПК не са налице, поради което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

Ответникът по касация претендилра разноски, но не доказва такива.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение