Определение № 1919 от 15.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4775/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 155/22.07.2024 г. по гр.д. № 139/2024 г. в частта, с която Апелативен съд – Бургас, потвърждавайки решение № 1216/23.11.2023 г. по гр.д. № 1507/2022 г. на Окръжен съд – Бургас, отхвърля исковете по чл. 233, ал. 5, вр. ал. 2 ЗОВС на Д. М. К. и А. С. П. срещу Министерство на отбраната за сумите 200 000 лв. и 150 000 лв. – обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на С. С. П., загинал на 06.11.2019 г. при изпълнение на военна служба във военно формирование 34590 – Бургас. Решението се обжалва от Д. К. и А. П. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по материалноправни въпроси, които уточнени и конкретизирани според разясненията в т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, се свеждат до следния: Кои лица са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък, загинал при или по повод изпълнение на военна служба? Касаторите считат въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърдят, че въззивният съд го е решил в противоречие с ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. ОСНГТК на ВКС, ППлВС № 4/25.05.1961 г. и ППлВС № 5/24.11.1969 г., с практиката на Върховния касационен съд по чл. 200 КТ, с тълкувателно решение № 14/10.11.1992 г. по конст.д. № 14/1992 г. на Конституционния съд на Република България, на практиката на СЕС по чл. 20 и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на практиката на Европейския съд по правата на човека, и че въпросът е от значение за точното прилагане на чл. 233, ал. 5, вр. ал. 2 ЗОВС и за развитието на правото – на всички допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Позовават се и на очевидна неправилност на въззивното решение в смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По същество се оплакват, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон – касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК. Претендират разноските по делото. Ответникът Министерство на отбраната, ответник и по касация, възразява, че въпросът няма претендираното значение, а решението е правилно. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че исковете по чл. 233, ал. 5, вр. ал. 2 ЗОВС са предявили съответно лицето, живяло във фактическо съжителство със С. П. – загиналия на 06.11.2019 г. при изпълнение на военната си служба, и неговия брат, но тези лица не попадат в кръга на правоимащите по чл. 233, ал. 5, вр. ал. 2 ЗОВС. Мотивирал се е с това, че чл. 233 ЗОВС е специална правна норма, а нейната ал. 2 лимитативно очертава кръга на лицата, които имат иск за обезщетение на неимуществените вреди от смъртта на техен близък, загинал при или по повод изпълнение на военна служба. Това са съпругата (съпруга), децата и родителите на загиналия военнослужещ. Приложимата специална разпоредба изключва общия фактически състав по чл. 45 ЗЗД, а и гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД. За чл. 233 ЗОВС не се отнася нормативното тълкуване с ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. ОСНГТК на ВКС, с ППлВС № 4/25.05.1961 г. и ППлВС № 5/24.11.1969 г. При тези мотиви на въззивния съд повдигнатият въпрос е обуславящ. По него на настоящия състав не е известна практика на Върховния касационен съд. Еднозначно не може да се приеме, че извършеното нормативно тълкуване, което има задължително за съдилищата действие по прилагането на чл. 45 ЗЗД, а и на чл. 49 ЗЗД, се прилагат за материално легитимираните лица по чл. 233, ал. 5, вр. ал. 2 ЗОВС. Еднозначно не може да се приеме за приложима и практиката на Върховния касационен съд по чл. 200 КТ. С отговора на въпроса, по който са налице предпоставките за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – общата и допълнителната, настоящият състав ще съобрази Основния закон и КЗПЧОС, включително доколко е приложима ХОПЕС. Изложеното освобождава настоящият състав от задължението да разгледа и заявеното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Към него следва да се пристъпи, само ако не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. При тези мотиви, съдът