Определение № 265 от 08.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2491/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 8146/12.06.2020 година, подадена от Е. Д. М., против решение № 698/13.04.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по гр. д. № 2845/2019 година. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение № 2798/17.04.2019 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 19-ти състав, постановено по гр. д. № 8993/2015 година, с което е отхвърлен предявения от Е. Д. М. против Министерството на вътрешните работи [населено място] иск, с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на употребен по отношение на него прякор „Крокодила“ в документ от 25.11.2013 година. В подадената от Е. Д. М. касационната жалба се излагат доводи за това, че решението на Софийския апелативен съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено като се постанови ново, с което предявения от М. против Министерството на вътрешните работи [населено място] иск с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД да бъде уважен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Ответникът по касационната Министерство на вътрешните работи [населено място] не е подал отговор на касационната жалба като не е изразил становище по допустимостта и основателността й. Е. Д. М. е бил уведомен за обжалваното решение на 15.05.2020 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 8146/12.06.2020 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: За да отхвърли предявения иск съставът на Софийския апелативен съд е изложил съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице работа, отговарял за вредите, причинени от него при или по повод на изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл. 49 от ЗЗД била отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтичала от вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславяла от вината на възложителя на работата. В този смисъл въззивният съд приемал, че отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и безвиновна-той отговарял за действието или бездействието на своите работници или служители, на които бил възложил работа. Предвид на това съставът на Софийския апелативен съд приемал, че за фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД било необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа. С оглед на така очертания фактически състав по делото следвало да бъде доказано от Е. Д. М., че било налице действие, съответно бездействие на ответника, в следствие на възложена работа, от което като пряка и непосредствена последица да са му причинени вредите, описани в исковата молба. В настоящия случай от приетите пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства се установявало, че Е. Д. М. е известен в обществото с прозвището „Крокодила“. За това обстоятелство давал показания, както доведения от М. свидетел М. П., разпитан в съдебно заседание от 01.10.2018 година, който заявявал, че ищецът бил медийно известен с това прозвище отпреди 10-12 години, а същото било заявено и от дъщерята на ищеца, видно от представената статия от печатно издание по делото, съдържанието на която не било оспорена от ищцовата страна в която тя заявявала, че „в Кремиковското училище, където баща ми е учил-Е. се римува с Крокодил“, т. е. посоченият прякор бил със значителна давност, което предполагало не само знанието на Е. Д. М., че е наричан със същия, но и търпенето на този прякор през значителен период от време. По делото не били събрани доказателства, че действия, предприети от сочения служител на Министерството на вътрешните работи [населено място] са довели до твърдените като претърпени от Е. Д. М. неимуществени вреди. Това било така, тъй като от представената по делото медицинска справка се установявало, че М. бил в стабилно здравословно състояние. Причинна връзка между твърдените вреди с действия/бездействие на служител на Министерството на вътрешните работи [населено място] от събраните по делото доказателства не било установена, нито можела да бъде изведена по косвен път чрез индиции. В тази връзка съставът на Софийския апелативен съд намирал, че не били установени действия на служител на Министерството на вътрешните работи [населено място] с които на Е. Д. М. да са причинени твърдените вреди. С оглед на гореизложеното въззивният съд приемал, че предявеният иск следвало да бъде отхвърлен изцяло. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Е. Д. М. е поискал въззивното решение на Софийския апелативен съд да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение се припокриват с твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Направените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на Е. Д. М. твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на посоченото не е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. При постановяване на решението си съставът на Софийския Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 698/13.04.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по гр. д. № 2845/2019 година по подадената против него от Е. Д. М., касационна жалба с вх. № 8146/12.06.2020 година и такова не трябва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение