Определение № 106 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 812/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Е. Й. Д., чрез пълномощник адв.М. Н. срещу решение № 577/ 10.11.2013 г. по гр.д.№ 749/ 2015 г. на Окръжен съд-Велико Търново. Ответницата по касационната жалба Н. Н. А. в писмен отговор, подаден чрез адв.Х. Д., я оспорва. Претендира разноски. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното: С обжалваното решение е отменено решение № 428/ 30.04.2015 г. по гр.д.№ 629/ 2014 г. на Районен съд-Велико Търново. С него е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 753/ 07.08.2014 г. по същото дело, като е постановено, че диспозитивът, в който е отразено, че се разваля по реда на чл.87 ал.3 ЗЗД договорът от 04.07.1990 г., сключен с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 56, т.4, нот.дело №1175/ 1990 г. на нотариус при Районен съд-Велико Търново, по силата на който Н. Н. А. и съпругът й Д. А. К., починал на 03.10.2001 г. са продали на Д. С. Д. и Е. Й. Д. от собствения си недвижим имот само ½ ид.част от поземлен имот с идентификатор 00583.501.373, с площ 1811 кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана и начин на трайно ползване- ниско застрояване, с описани граници, заедно с цялата къща и пристройка построени в имота, срещу задължението на купувачите да поемат грижите и издръжката на прехвърлителите, като им осигурят спокоен и нормален живот, поради неизпълнение на задълженията на купувачите Д. С. Д. и Е. Й. Д., като е добавено: до размер на ½. Предмет на спора е иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на посочения договор, с който е прехвърлена ½ идеална част от процесния имот. В исковата молба цената на иска е определена в размер на сумата 3 849, 60 лв. По делото е представено удостоверение за данъчна оценка, в което е посочено, че ½ идеална част от имота е с данъчна оценка в размер на сумата 3 849,30 лв. До приключване на първото по делото съдебно заседание, а и впоследствие, не е повдиган спор относно цената на иска. Касационната жалба е недопустима с оглед законовия праг по чл.280 ал.2 ГПК, непозволяващ касационно обжалване на решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. В случая е предявен иск за разваляне на договор,чиято цена се определя съгласно чл.69 ал.1 т.4 вр. т.2 ГПК- от данъчната оценка на вещното право, предмет на договора.Тя възлиза на 3 849,50 лв.Според чл.70 ал.1 ГПК цената на иска се определя от ищеца, а въпрос относно същата може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Това не е сторено.Съгласно чл.247 ал.ІV ГПК решението за поправка на очевидна фактическа грешка може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Изключен е касационният контрол на решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв., респективно на решенията за поправка на очевидна фактическа грешка на решение по иск с такава цена. Погрешното посочване в указателната част на въззивното решение, че същото подлежи на касационно обжалване, не променя законовото ограничение за допустимостта му. Следва касационната жалба да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено. С оглед изхода на делото, на ответницата по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноските направени по делото за адвокатско възнаграждение, установени с представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено заплащането им в брой. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,