Определение № 1696 от 04.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1878/2024 г.

ВКСI гражданско отделение04.04.2025 г.докладчик Ваня Атанасова

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 62 от 11. 01. 2024 г. по в. гр. д. № 2563/2023 г. на ОС – Пловдив. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от ищеца Р. Д. Д. срещу решение № 62 от 11. 01. 2024 г. по в. гр. д. № 2563/2023 г. на ОС – Пловдив, потвърждаващо решение № 2869 от 22. 06. 2023 г. по гр. д. № 6441/2021 г. на РС – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от Р. Д. Д. против Община – Пловдив иск с правно основание чл. 109 ЗС - за осъждане на ответника да предприеме необходимите действия за преустановяване ползването на баскетболното игрище, находящо се в междублоковото пространство в имот с идентификатор ***.*.**** по одобрената КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], и за привеждането му в съответствие с предназначението му по действащия регулационен план – „за друг вид зелени площи“, както и за установяване контрол на достъпа до игрището само в определените за това часове: от 9,00 ч. до 14, 00 ч. и от 16, 00 ч. до 18, 00 ч. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.

Подаден е отговор на касационната жалба от Община – Пловдив, с който са изложени съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът е собственик на самостоятелен жилищен обект – апартамент с идентификатор ***..**.*.**, находящ се на етаж * в жилищна сграда с административен адрес [населено място], [улица]. Между жилищния блок на ищеца и жилищен блок на [улица], и е изградено процесното спортно съоръжение на открито – баскетболно игрище. Същото се намира в северната част на УПИ I – комплексно застрояване, оградено е с бетонов бордюр, върху който са закрепени метални колони и е поставена телена мрежа с височина 1, 70, с две баскетболни врати. Има два подхода към него – вход и изход. Теренът е бетониран, с поставена отгоре гумена настилка.

Прието е, че построяването на баскетболното игрище и функционирането му като открит обект за спортни игри не представляват противоправни дейности. Игрището е създадено за задоволяване на обществени нужди – на потребностите на населението от спорт на открито, което е разрешена от закона дейност. Построено е законно, в съответствие, а не в отклонение от отреждането на парцела – „комплексно застрояване“ и в съответствие в отразения в кадастралната карта начин на трайно ползване на поземления имот – „друг вид озеленени площи“, в които е допустимо изграждане на площадки за игра и открити обекти за спортни дейности без промяна на предназначението им, съгласно чл. 62, ал. 7 ЗУТ. В чл. 22 ЗУТ е предвидено, че в районите с комплексно застрояване е допустимо в площите между сградите да се разполагат места за паркиране, подземни паркинги и площадки за игри. Преценката дали процесната площ ще бъде организирана като обект за спортни игри на открито за населението от всички възрастови групи (чл. 62, ал. 7, т. 3 ЗУТ) или като площадка за детски игри (чл. 62, ал. 7, т. 4 ЗУТ) е по целесъобразност.

Прието е, че не са установени противоправни действия на длъжностни лица при ответника и във връзка със стопанисването на обекта – той е поддържан като площадка за игра на баскетбол и се използва по предназначение. Не е установено при ползване на игрището да са надвишени граничните стойности на показателите за шум, установени в Закона за защита от шума в околната среда и Наредба № 6/2006 г.

Другите неудобства – неправилно паркиране и заемане на места за паркиране от спортуващите, пускане на висока музика, ползване на игрището извън посочения от общината времеви интервал и не по предназначение, са породени от действия на трети лица, нарушаващи обществения ред, но липсва причинна връзка между тези нарушения и противоправно поведение на служители на общината във връзка с изграждането, ползването и стопанисването на процесния обект. Само по себе си игрището и ползването му по предназначение не създава за живущите в околните сгради неудобства над обичайните. От ответната община може да се изисква изпълнение на задълженията й по Наредбата за осигуряване на обществения ред, но не и премахване на игрището и преустановяване на ползването му на основание чл. 109 ЗС.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси:

  1. Подлежат ли на доказване със свидетелски показания надвишаване на нива на шума по-големи от обичайните гранични стойности на шум от тупане на топката, от удрянето й по таблото, викове и др., според разпоредбата на чл. 164 ГПК или за гранични стойности на показатели на шум не се допускат такива, както е приел съдът.
  1. Необсъждането и коментирането на наличните по делото писмени доказателства (подписки, жалби и др.) представлява ли процесуално нарушение и води ли до неправилност на решението.
  1. Законосъобразно ли е изграждането на спортни съоръжения като процесното със свободен денонощен достъп в междублоково пространство.
  1. Следва ли ищецът да доказва шум със завишени стойностни от спортни съоръжения като процесните със свободен денонощен достъп в междублоково пространство или шумът се предполага.
  1. Законосъобразно ли е изграждането на спортни съоръжения като процесното със свободен денонощен достъп в междублоково пространство без осигуряване на тоалетни.

Първи, втори и четвърти въпрос се поставят във връзка с оплакването на касатора за незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че предвид нормативната уредба (Закона за защита от шума в околната среда и Наредба № 6/2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, в помещенията на жилищни и обществени сгради, в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението) със събраните гласни и писмени доказателства не е доказано твърдението на ищеца, че при ползване на баскетболното игрище по предназначение се надвишават нормативно установените гранични стойности на показателите за шум в помещенията на жилищни и обществени сгради, изчислени съгласно посочените в наредбата методи за оценка. Съдът е приел, че свидетелските показания, подписките и жалбите отразяват субективните възприятия на свидетелите и подписалите ги лица относно нивата на шум, поради което не би могло да се приеме че събраните гласни доказателства установяват, че ползването на игрището по предназначение създава на ищеца пречки по-големи от обикновените, по смисъла на чл. 50 ЗС, да ползва собственото си жилище. Изводите на съда касаят преценката на събраните доказателства, и установените с тях факти, а не приложението на чл. 164 ГПК. Оплакването за несъответствие на изводите на съда със събраните доказателства представлява оплакване за неправилност на решението поради необоснованост на фактическите изводи на съда. Преценката на основателността на това оплакване изисква преценка на събраните по делото доказателства, извършването на каквато е недопустимо, тъй като в производството по чл. 288 ГПК се изследва само наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение, а касационните основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК биха могли да се преценят във фазата по чл. 290-293 ГПК, която се развива ако е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Поради изложеното, не би могло да се приеме, че поставените въпроси представляват основание по чл. 280 ГПК, което би могло да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Не отговарят на изискванията на общо основание по чл. 280, ал.. 1 ГПК и въпроси трети и пети. Трети въпрос не съответства на фактите по делото, от които е установено, че на процесното спортно съоръжение е определен допустим времеви диапазон за ползването му от 9,00 ч. до 14, 00 ч. и от 16, 00 ч. до 18, 00 ч., а пети въпрос е фактически. И двата въпроса не са обусловили решаващите изводи на съда, според които ползване на игрището извън посочения от общината времеви интервал и не по предназначение, са породени от действия на трети лица, нарушаващи обществения ред, но липсва причинна връзка между тези нарушения и противоправно поведение на служители на общината във връзка с изграждането, ползването и стопанисването на процесния обект. Само по себе си игрището и ползването му по предназначение не създава за живущите в околните сгради неудобства над обичайните. От ответната община може да се изисква изпълнение на задълженията й по Наредбата за осигуряване на обществения ред, но не и премахване на игрището и преустановяване на ползването му на основание чл. 109 ЗС. След като въпросите не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и не биха могли да повлияят на изхода на делото, не биха могли да обосноват допускане до касационен контрол на въззивното решение.

С отговора на касационната жалба не се претендират разноски за настоящата инстанция.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Цитирани разпоредби

14