Определение № 4521 от 09.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2109/2025 г.

ВКСI гражданско отделение09.10.2025 г.докладчик Ваня Атанасова

Диспозитив

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 162 от 04. 02. 2025 г. по ч. гр. д. № 74/2025 г. на ОС – Стара Загора. ОТМЕНЯ определение № 162 от 04. 02. 2025 г. по ч. гр. д. № 74/2025 г. на ОС – Стара Загора и потвърденото с него определение № 38 от 17. 01. 2025 г. по гр. д. № 39/2025 г. на РС – гр. Раднево И ВРЪЩА делото на РС – Раднево за изпълнение на указанията, дадени в мотивите към настоящото определение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по подадена от З. К. С. частна касационна жалба, приподписана от адв. Д. Г. М., срещу определение № 162 от 04. 02. 2025 г. по ч. гр. д. № 74/2025 г. на ОС – Стара Загора, потвърждаващо определение № 38 от 17. 01. 2025 г. по гр. д. № 39/2025 г. на РС – гр. Раднево, с което производството по делото е прекратено като недопустимо, на основание чл. 130 ГПК. Поддържа се незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск за делба. Частният жалбоподател се позовава на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Исковото производство е образувано по подадена от З. К. С. срещу С. Г. Г.-Ч. и В. Б. Ч. иск с правно основание чл. 34 ЗС, за делба на недвижим имот – апартамент в [населено място]. Твърди се в исковата молба, че синът на ищеца М. З. К. и ответниците С. Г. Г.-Ч. и В. Б. Ч. са съсобственици на недвижим имот – апартамент в [населено място], индивидуализиран в приложено съдебно решение на РС – Пловдив, а З. К. С. има вещно право на ползване на 1/2 идеална част от жилището. Твърди се, че с пълномощно, приложено към исковата молба, З. С. е упълномощен от сина си М. К. с редица права, описани в пълномощното. Иска се да бъде допусната и извършена делба на имота между съсобствениците на същия. С определение № 38 от 17. 01. 2025 г. по гр. д. № 39/2025 г. на РС – Раднево исковото производство е прекратено, тъй като искът е предявен от ненадлежна страна с оглед обстоятелството, че по твърдения на ищеца З. К. С. не той, а синът му М. З. К. е съсобственик, заедно с ответниците, на процесния апартамент. Съдът е преценил, че липсва необходимост от оставяне на исковата молба без движение, тъй като твърденията на ищеца и искането до съда са ясни. За да потвърди първоинстанцинното определение, въззивният съд е приел, че изводът за липса на надлежна процесуална легитимация на частния жалбоподател да предяви иска за делба на имот, от който не притежава идеална част, е законосъобразен. С иска са предявени чужди права на М. З. К., което е недопустимо. Налице е основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение поради очевидна необоснованост на извода на съда за редовност на исковата молба и очевидна незаконосъобразност на извода за предявяване на иска от ненадлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Изложените в исковата молба твърдения, че съсобственици на процесния апартамент са М. З. К. и ответниците С. и В. Ч., а З. К. С. е носител на вещно право на ползване върху 1/2 идеална част от имота, както и че последният е упълномощен от сина си М. З. К. „да разполага с неговата собственост, както и да я продава – всичко записано в пълномощното (което прилагам)…“ и приложеното към исковата молба нотариално заверено пълномощно, с което З. С. е овластен от М. К. и с правото да предявява искове във връзка с имота сочат по-скоро на извода, че З. К. С. е предявил иска за делба от името на сина си М. З. К., като негов пълномощник. В този смисъл са и твърденията му в частната жалба. При тези данни районният съд, преди да приложи разпоредбата на чл. 130 ГПК, е следвало да предостави възможност на З. К. С., по реда на чл. 129, ал. 2, вр. чл. 128, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, да уточни дали предявява иска за делба в лично качество или като пълномощник на сина си М. З. К. и едва след уточненията да извърши преценката за страните по делото и наличието или липсата на процесуална легитимация за предявяване на иска за делба. Като не е констатирал допуснатото от районния съд процесуално нарушение, въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено и делото върнато на районния съд за изпълнение на горните указания: предоставяне на възможност на З. К. С., по реда на чл. 129, ал. 2, вр. чл. 128, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, да уточни дали предявява иска за делба в лично качество или като пълномощник на сина си М. З. К.. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Цитирани разпоредби

6