Определение № 2000 от 17.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1071/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Д. П., действаща чрез процесуалния си представител адвокат М. Я. от АК - Добрич, срещу въззивно решение № 270 от 05.12.2025 г., постановено по в. гр. д. № 616/2025 г. по описа на Окръжен съд - Добрич, с което е потвърдено решение № 24 от 13.01.2025 г. по гр. д. № 263/2023 г. на Добричкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от нея против Й. К. Г. иск с правна квалификация в чл. 45 ЗЗД за сумата от 8 100 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на личния и професионален авторитет на ищцата, нанесения психологически и физически дискомфорт, уличаване ищцата в престъплението обида, претърпени вследствие на твърдения, съдържащи се в свидетелските показания на Г., дадени на 23.07.2020 г. по гр. д. № 1059/2020 г. по описа на Районен съд - Добрич.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно, необосновано и очевидно неправилно. По изложени съображения се моли за неговата отмяна и уважаване на исковата претенция.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, като изложи в мотивите си изводи по доказателствата и установените чрез тях твърдения на страните, възраженията и доводите им?

Твърди се, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, изразена в решение № 176 по т. д. № 1885/2015 г., II т.о. на ВКС; решение № 153 по гр. д. № 886/2018 г., III г.о.; решение № 65 по т. д. № 1656/2013 г., II т.о. на ВКС и решение № 381 по гр. д. № 756/2010 г., I г.о. на ВКС.

2. Как следва съдът да цени заключението на приетата по делото съдебна експертиза, с оглед изискванията на нормата на чл. 202 ГПК и следва ли на заключението да се придава отнапред доказателствена сила?

Позовава се на практиката на ВКС, обективирана в решения № 179 от 17.6.2013 г. по гр. дело № 228/2012 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 55 от 22.02.2018 г. по гр. дело № 984/2017 г на ВКС, IV г. о. и решение № 60 от 25.03.2013 г. по т. д. № 475/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о.

3. Как следва съдът да цени допълнителните разяснения, давани от вещото лице в хода съдебното дирене, по въпроси, които не са му били поставяни за изследване, с оглед на всички останали доказателства и обстоятелства по делото?

Позовава се на практиката на ВКС, обективирана в решение № 762 от 20.07.2011 г. по гр. д. № 1371/2009 г., I г. о. на ВКС; решение № 50159 от 08.03.2023 г. по гр. д. № 1218/2021 г., II т. о. на ВКС; решение № 50081 от 28.06.2023 г. по гр. д. № 2119/2022 г. на ВКС.

Извън изложеното, касаторът твърди, че решението е очевидно неправилно като обосновава това основание за допускане на въззивното решение на касационен контрол с твърдения за прилагане на закона в неговия противоположен смисъл.

По така депозираната касационна жалба не е постъпил отговор от ответницата.

При преценка на допустимостта на касационната жалба, настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед цената на иска - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което са изпълнени формалните изисквания на закона.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

За да постанови обжалвания правен резултат, въззивният съд е очертал предмета на спора, а именно: предявен осъдителен иск от К. Д. П. срещу Й. К. Г. за репариране на неимуществени вреди - уронване на личния и професионален авторитет, психологически и физически дискомфорт, претърпени от ищцата в резултат на набеждаването й в престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК - обида, при даване на свидетелски показания от страна на ответницата по гр. д. № 1059/2020 г. на РС - Добрич в проведено на 23.07.2020 г. открито съдебно заседание, в което ответницата заявила, че на 24.05.2020 г. в [населено място], пред снек-бар „А.“, ищцата е казала на Е. Г. П., при възникнал конфликт между двете, “хванах ли те, курво мръсна“, с присъждане на обезщетение от 8 100 лева.

Въззивният съд е посочил, че така предявеният иск черпи правното си основание в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД като фактическият състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД включва четири кумулативно дадени елемента: противоправно поведение /действие или бездействие/, вреда, причинна връзка и вина – елементът вина се предполага по силата на оборимата презумпция на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която следва да се обори от ответника, а останалите три елемента подлежат на доказване и доказателствената тежест се носи от ищеца.

Съдът е приел, че не е спорно по делото, че на датата 24.05.2020 г. е имало конфликт между ищцата и трето на настоящия спор лице - Е. Г. П., към него момент снаха на ищцата, съпруга на сина й А. П. П.; няма спор и относно факта, че този конфликт е дал основание на Е. Г. П. да подаде молба до съда по реда на ЗЗДН като пострадало от домашно насилие лице; не се спори, че молбата за защита е уважена, но не се твърди, че именно укоримо вербално поведение на насрещната страна като акт на домашно насилие е обосновало предоставянето на закрилата по реда на този закон.

Съдът е посочил, че е безспорен фактът, че за разглеждане на молбата на Е. Г. П. за защита срещу осъществен спрямо нея от К. Д. П. акт на домашно насилие е образувано гр. д. №1059/2020 г. по описа на РС – Добрич; че по данни от представения протокол от проведено на датата 23 юли 2020 г. открито съдебно заседание по това дело, участие в него е взела ответницата Й. К. Г. в процесуалното си качество на свидетел като при даване на показания в производството по ЗЗДН Й. К. Г. е заявила, че К. Д. П. е казала по адрес на Е. Г. П. израза „хванах ли те, курво мръсна“.

Съдът подробно е отразил показанията на ответницата като свидетел, че заведението не работело заради пандемията; тя казала на влязла в него жена, че заведението не работи, но жената започнала да обижда Е. - „хванах ли те, курво мръсна“; жената обиждала Е. и с други думи, но не можела да каже какви, защото не се сещала; Е. тръгнала към жената и тя излязла от страничния вход, през който влязла; Е. тръгнала към нея и после се върнала, като седнала пак на масата; вторият път ситуацията била пак същата; почти веднага жената влязла с телефона в ръка и пак обиждала Е. със същите думи; третият път жената пак влязла с телефона; Е. я хванала за раменете и я избутала леко навън, за да може да излезе; затворили вратата като Е. държала дръжката на вратата отвътре и заключили; обадили се на 112; не минало много време и дошла полицейската кола; тя отворила страничния вход, който били заключили и излязла да обясни ситуацията на полицаите; уточнила, че след третия път, когато заключили вратата, Е. й казала, че това са съпругът и свекървата; повторно е уточнила, че жената като влязла в заведението се насочила към масата, на която седели тримата, казала на Е. „хванах ли те, курво мръсна“; телефонът на жената бил насочен към масата; останала с впечатление, че се прави запис.

Въззивният съд е очертал спорния въпрос по делото - дали ищцата е отправила към снаха си думите „хванах ли те, курво мръсна“, в който смисъл е свидетелствала ответницата по гр. д. № 1059/2020 г.на Д., или казаното от свидетелката не отговаря на истината.

В тази връзка съдът е посочил, че когато едно лице, разпитано в качеството на свидетел пред съд, твърди, че друго лице е извършило престъпление, като знае, че това не е така, налице е лъжесвидетелстване - престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК като не е спорно, че на 21.02.2022 г., на основание чл. 212, ал. 1 от НПК, с постановление на наблюдаващ прокурор е образувано досъдебно производство № 23/2022 г.на О. при ОП - Добрич, за това, че на 23.07.2020 година пред РС - Добрич, по гр. д. №1059/2020 г. като свидетел устно съзнателно потвърдила неистина – „…както седяхме на масата аз, Е. и И., тогава от вратата, през която получаваме стоката, която беше отворена, влезе една жена с насочен телефон към нас. Тя започна да обижда Е. -„хванах ли те, курво мръсна“. Жената обиждаше Е. и с други думи, но не мога да кажа, защото не се сещам. Втория път ситуацията беше пак същата. Почти веднага жената влезе с телефона в ръка и пак обиждаше Е. с думите...“, престъпление по чл. 290, ал.1 от НК.

Въззивният съд е констатирал, че с постановление от 16.11.2022 г. наказателното производство, водено за престъпление по чл. 290, ал.1 от НК, е прекратено и същото съдържа освен изводите на прокурора за наличие на формалните предпоставки за прекратяване по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, така и констатациите му по фактите и доказателства за тях, обосноваващи извода му. Съдът е посочил, че постановлението не е обжалвано; отбелязано е, че срокът за това е изтекъл на 30.11.2022 г.; няма влязла в сила присъда на наказателния съд относно деянието на ответницата, която съгласно чл. 300 ГПК, да е задължителна за гражданския съд при спор за вреди от това деяние.

Според въззивния съд постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство няма сила на присъдено нещо; от друга страна, всяко престъпление е деликт, но не всеки деликт е престъпление, поради което от факта, че няма основания за образуване на наказателно производство не следва, че не са налице предпоставките на деликтната отговорност по ЗЗД, като при липсата на присъда на наказателния съд, установяването дали е извършено противоправно деянието в гражданския процес се извършва чрез допустимите от ГПК доказателствени средства.

За изясняване на спорния по делото въпрос верни ли са изявленията на ответницата в качеството и на свидетел по гр. д. №1059/2020 г. на Д. въззивният съд е посочил, че в производството са събрани гласни доказателства и е допусната комплексна компютърна експертиза на видеозапис, който запис няма случаен характер, а е създаден от самата ищца за лични цели с мобилен телефон, пренесен от нея на диск, представен с исковата молба.

Съдът е отбелязал, че страните в настоящото производство спорят относно това дали ищцата само един път е влезнала в заведението или два-три пъти, както твърди ответницата в показанията си по гр. д. № 1059/2020 г.

Съдът е посочил, че вещото лице е извършило анализ на представения от ищцата диск и е констатирало, че той съдържа един файл с видеозапис, направен с мобилен телефон, който не е манипулиран, като вещото лице е интерпретирало видео и аудио съдържанието подробно, като част от него е следното: жената, която снима „Ауууу Е. здравей“; жената с зелената тениска отговаря „ти нормална ли си“; жената която снима отговаря „Аааа не съм, виж ма в какъв, а добре, добре, добре“; през това време жената с зелената тениска казва „Я изчезвай от тука, я изчезвай от тука“; след което жената, която записва излиза от заведението, а жената със зелена тениска я последва към вратата, жената която снима казва „добре, добре, добре питах та“; жената с зелена тениска казва „изчезни от тука, ти нормална ли си да ми държиш сметка аз какво правя“, като междувременно затваря вратата на заведението; през това време жената която снима казва „я си гледай, ти не си нор. Щи държа разбира са“ действието се развива пред вратата на заведението; жената се връща и отваря вратата на заведението и снима вътре, но след като вижда, че жената с зелената тениска като казва „аха ясно С., ииииии ти затуй ще пострадаш бе момиче, защо ма бийш ти мене бе“; през това време жената с зелена тениска се връща към вратата, затваря и заключва вратата, като остава от вътрешна страна в заведението; жената, която снима казва „бийма бе, тукй бе, бийма бе, тукай бе“, идва мъж от към паркинга, мъжът казва „тос ли той бе“, жената, която снима казва през това време „бий ма бе. (и отговаря на мъжа) да бе тоз е ей оня там и С., ето я С.; цял ден та следя и обади се на полицията, обади се на полицията, обади се на полицията че ма бий има запис бе, аз и да“; обади се на полицията да дойде бе, обади се как ще ме бие на обществено място бе, обади са на 112. Аууу изгоряла си, изгоряла си. Обади са на полицията да дойде. Ши ма бий моля ти са, ши ма удря във главата. Гледай я. Изгоряла си на обществено място на бийш момиче“.

Въззивният съд подробно е отразил показанията на разпитаните по делото свидетели, а именно: свидетелката Е. Г. К. е споделила, че на 24.05.2020 г. е била във въпросното заведение, което не е обслужвало посетители; в заведението били тя, собствениците В. Й. и Й. Г. и още един познат полицай И. Т.; бил отворен само служебния вход на заведението; през него влязла вече бившата й свекърва К. П., никой от присъстващите не я познавал; към него момент свидетелката не живеела със съпруга си, но нямали развод; при влизането на К. П. първа станала Й. като управител на заведението и я помолила да напусне като казала, че заведението не работи; К. излязла и влязла втори път, тогава станала свидетелката, помолила я да напусне, че не е мястото, където трябва да прави скандали; трудно било нейното излизане, с Й. се опитали да затворят вратата; К. П. не преставала да я обижда; обидите били „хванах ли те, курво мръсна“ или „курво долна“; упреквала я, че има връзка с присъстващия в заведението; впоследствие свидетелката разбрала, че затова са дошли, не са минавали от там случайно, че има проследяващо устройство на колата си; ищцата влязла в заведението сама, влязла два или три пъти, била с насочен телефон, но свидетелката не знае дали и кога е снимала; с влизането си ищцата отправяла обидни думи по адрес на свидетелката, използвала много обиди по неин адрес.

Съдът е отразил показанията на свидетеля А. П. П. – син на ищцата, че на 24.05.2020 г. заедно с майка си се прибирали от кв. Р. в посока към неговия дом в „Д.“-4 и случайно видели семейния му автомобил спрян пред заведение на бензиностанция; имал информация от детето си, че с майка и са на плаж и се учудил, че автомобилът е пред това заведение; докато паркирал майка му се запътила към заведението; видял как майка му влязла в заведението, но какви реплики са си разменили вътре разбрал по-късно; няколко седмици след това Е. Г. К. завела дело срещу майка му, защото да снимаш с телефон на обществено място било домашно насилие; това дело приключило, но имало заведени и други дела; майка му влязла един единствен път, излязла избутана навън с викове, крясъци „не ме бий бе момиче“, скубане на коси, удряне по главата; свидетелят не е влизал вътре в заведението и не е видял какво се е случило вътре; гледал видеозаписа по делото, което Е. Г. К. завела срещу майка му, той също бил свидетел, в едно и също съдебно заседание били разпитани като свидетели с Й. Г.; майка му излязла абсолютно неадекватна, стояла на пейката пред съдебната зала около 20 минути, разплакала се, не казала каква е причината, час по-късно свидетелят разбрал, че е заради думите на Й. Г. „хванах ли те, курво мръсна“, каквито думи тя не била казвала; майка му и до ден днешен не била забравила случката от 24.05.2020 г.; ходила при психолог, вземала хапчета; майка му половин година след случката му вменявала вина, че ако не е имало пререкания с бившата му съпруга, нямало да се случи в съдебна зала пред съдии, адвокати да я обвиняват, че е изрекла такива думи; стигнало се до там, че започнали да я болят зъбите от стрес, правела операция на зъбите, и до ден днешен това нещо не го е забравила.

Съдът е посочил, че свидетелят П. А. П. също не е бил очевидец на конфликта между съпругата му и бившата им снаха; същият споделил,че след делото за домашно насилие съпругата му, която била по принцип с ниско кръвно, започнала да вдига кръвно, ходела на лекари, на психолог, проблеми имала със зъбите; проблемите й дошли точно от тези две дела, особено от последното, което било за побоя, и лъжливите показания, които дала другата госпожа; не можела да се примири с това нещо, особено за тези лъжи, които били изречени; била учителка в „Л. К.“ от основаването на училището, с добро име, с авторитет между учениците и колегите, научни степени имала като учителка, била една от най-добрите учителки; след тези проблеми не можала да изкара до края, до пенсия; имала проблеми със здравето и се отказала да ходи повече в училище; преживявала нещата; натурата й била такава, че постоянно била притеснена; свидетелят не може да каже кое по-силно е оказало влияние върху психиката на съпругата му - раздялата на сина им със снахата или думите на свидетелката; и двете били проблем, започнал първо с бившата им снаха, тъй като не очаквали, че така ще се развият нещата, че снахата ще изневерява, това бил проблемът и от там започнало едно, второ и т.н.

Анализирайки показанията на свидетелите А. П. П. и П. А. П., въззивният съд е достигнал до извода, че същите не допринасят за изясняването на спорния по делото въпрос дали ответницата е заявила пред съда неистини, респ. изрекла ли е ищцата изразът „хванах ли те ,курво мръсна“ по адрес на снаха си или не, тъй като двамата не са присъствали в заведението и нямат лични възприятия в насока какви думи и изрази е изрекъл всеки от участниците в конфликта, и в частност какви думи и изрази е изрекла ищцата по адрес на бившата си вече снаха.

Въззивният съд е приел, че измежду събраните гласни доказателства с най-голямо значение за изясняването на фактическата обстановка са показанията на свидетелката Е. Г. К., единствена с лични възприятия на казаното от ищцата по отношение на нея самата, която, в качество си на свидетел носи и наказателна отговорност за лъжесвидетелстване в случаите на даване на неверни показания в настоящото дело.

Според въззивния съд достоверността на показанията на свидетелката не може да бъде отречена само по причина на конфликтни отношения с ищцата предвид създалите се отношения помежду им по повод развода със сина и воденото от нея срещу ищцата производство по ЗЗДН; показанията не могат да бъдат игнорирани и поради евентуалната заинтересованост на лицето, а при наличие на такава заинтересованост съдът следва при оценката им да ги прецени и съпостави с останалите източници на доказателства за фактите от предмета на спора. В случая, такъв друг източник е видеозаписът, направен от ищцата.

Съдът е посочил, че сред възпроизведеното от вещото лице речевото съдържание на файла от представения от ищцата диск няма израз „хванах ли те, курво мръсна“, изречен от когото и да е било от участниците в конфликта. Това обаче, според него, не е достатъчно да се приемат за опровергани показанията на св.Е. К. за противното, респ. да се приеме за доказано, че ищцата не е употребила този израз по адрес на снаха си и че ответницата е заявила пред съда по гр. д. № 1059/2020г. на Д. неистини.

Съдът е отбелязал, че при изслушването му в открито съдебно заседание вещото лице е обяснило, че има неща, които се чуват, но не се чуват отчетливо и не ги е записал, че е записал всичко, което отчетливо се чува. Тези уточнения на вещото лице, че не е пресъздал всички изрази от речевото съдържание на файла, а само отчетливите, според въззивния съд не могат да се игнорират и да се приеме за пълно и детайлно установено аудиосъдържанието на изследвания файл със запис, който при това не е случаен, а създаден от самата ищца, респ. да се приеме за опровергано описаното от свидетелката Е. К..

Въззивният съд е изложил съображения, че за да е основателен и доказан искът за неимуществени вреди по чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установи по несъмнен начин противоправността на деянието като накърняване на чуждо абсолютно субективно право без законово основание за това; от значение при извършване на преценката дали дадено деяние е противоправно по смисъла на чл. 45 ЗЗД е дали същото нарушава установената в цитираната правна норма обща забрана да не се вреди другиму. Съдът е заключил, че събраните по делото доказателства в случая не дават основание да се окачествят показанията на ответницата в качеството й на свидетел по гр. д. №1059/2020 г. на Д. като противоправно деяние по причина, че не почиват на достоверни факти. След като не се установява ответницата в качеството си на свидетел да е дала недостоверни показания, защото ищцата не е изрекла израза „хванах ли те, курво мръсна“ и действията й във връзка с даването на свидетелски показания не могат да се квалифицират като противоправни по смисъла на чл. 45 ЗЗД, лишено от основание според въззивния съд е обсъждането и преценката за наличие на неимуществени вреди - емоционални страдания като непосредствена последица от твърдяното деяние.

С оглед така изложените от него съображения въззивният съд е достигнал до крайния си извод за неоснователност на предявения иск и е потвърдил обжалваното пред него първоинстанционно решение.

При така установените данни касационната инстанция намира следното:

За да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното съдебно решение при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т. т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК.

В настоящото производство от значение са само основанията за допускане до касационно обжалване. Касационните отменителни основания не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК. Основанията за допускане до касационно обжалване са изчерпателно изброени в чл. 280, ал. 1 ГПК и те са две – едно общо основание, представляващо конкретно поставен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, и специални основания, които са посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, но също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не може да са хипотетични, но същевременно следва да не са и от фактологично естество, при което отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело.

Първият въпрос, поставен в изложението на касатора, е процесуален и важим във всяко едно производство, поради което е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение на касационен контрол. По отношение на наличието на специалния критерий по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК касационната инстанция намира следното:

Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото подробно са разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По въпроса е налице трайно установена практика на ВКС, част от която са решение № 91/05.11.2020 г. по гр. д.№ 1040/2019 г. на ІІ т.о.; решение №102/20.01.2021 г. по гр. д. № 4451/2019 г. І г.о.; решение № 35/13.07.2021 г. по гр. д.№ 1783/2020 г., І г.о.; решение №50194/21.11.2022 г. по гр. д. № 4738/2021 г. на ІІІ г.о.; решение №145/05.08.2021 г. по гр. д. №1178/2020 г. на ІV г.о.; решение № 139/11.03.2025 г. по гр. д. № 1137/2024 г. на ІІІ г.о. и др. В същата е прието, че съгласно задължителните указания в т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, запазили своето значение при действието на новия Граждански процесуален кодекс (2007 г.) и доразвити в приетото след влизането му в сила Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд, при самостоятелна преценка на събрания пред него и първата инстанция доказателствен материал, следва да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора и да изготви свои собствени мотиви, което задължение произтича от характеристиката на дейността на въззивната инстанция като съд по съществото на спора.

Разяснено е още, че уредбата на второинстанционното производство като ограничен въззив, свързано с обвързаността на съда от доводите във въззивната жалба, при проверка правилността на обжалваното решение и ограничаването на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Съдът е длъжен да обсъди всички относими и допустими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и да разгледа в мотивите си всички своевременно заявени доводи и възражения на страните и да даде отговор на наведените в жалбата оплаквания, отчитайки и обективните ограничения (преклузии за въвеждане на нови обстоятелства и нови доказателства в процеса; недопустимост на определени доказателствени средства).

Казаното се отнася и до гласните доказателства, които, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти, вкл. начина, по който свидетелите са узнали тези факти - присъствали ли са при осъществяването им, имат ли впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантните, узнали ли са правнорелевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др., както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда /Решение № 800 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 776/2009 г., IV г. о., ГК/.

В настоящия случай въззивният съд самостоятелно е установил фактическата обстановка и е извършил цялостна преценка на събрания в хода на производството доказателствен материал, който е обсъдил подробно в своето решение. Обсъждайки спорните въпроси в производството, въззивният съд категорично е изтъкнал собствените си съображения относно дадените факти, поради което е спазил задължението си да изрази мотиви, обсъждайки всички възражения и правни доводи на страните.

Обжалваното въззивно решение е мотивирано и съобразено с отговора на въпроса за задълженията на въззивната инстанция като съд по съществото на спора да формира и мотивира свой самостоятелен правен извод, поради което не се обосновава наличието на специалния критерий за допускане на решението на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по този въпрос.

Вторият и третият въпрос от изложението на касатора са свързани. Същите са поставени в контекста как следва съдът да цени заключението на вещото лице, приобщено по делото. Въпросът е относим, тъй като в настоящото производство е назначено вещо лице, което да изследва и за възпроизведе съдържанието на заснет от ищцата и предоставен на видео носител диск.

Последователно в съдебната практика на ВКС (решение № 346/19.02.2018 г. по гр. д.№ 619/2017 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 132 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 7298/2014 г. на III г.о. на ВКС; решение № 145 от 21.04.2014 г. по гр. д. № 4726/2013 г. на IV г.о. на ВКС.), се приема, че винаги, когато съдията няма необходимите специалния знания, поради което не би могъл сам да даде отговор по съответните въпроси, за които няма нужната квалификация и образование, следва да ползва експертното становище на специалист в съответната област. Щом за установяване на спорен по делото факт се налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, съдът в доклада по чл. 146 ГПК, изяснявайки, че фактът е спорен и релевантен, следва да допусне служебно съдебна експертиза и без искане на страна. Съдът посочва задачата и избира специалист с нужните знания и умения. В практиката на ВКС се поддържа последователно тезата, че съгласно чл. 202 от ГПК заключението на вещото лице не е абсолютно доказателство по делото, а следва да бъде преценявано от съда с оглед на всички събрани по делото доказателства и в съвкупност с тях.

Видеозаписът, като част от електронните документи, може да се ползва със същата правна стойност като писмения, ако е установено неговото авторство и автентичност. При оспорване на съдържанието, авторството или автентичността на видеозаписа (дали е манипулиран, кога е направен), съдът назначава съдебно-техническа експертиза. Вещото лице извършва възпроизвеждане, анализ и заключение относно целостта на записа. Ако записът е приложен към делото на електронен носител, вещото лице дава заключение за неговото съдържание и технически характеристики. Вещото лице установява визуално и технически съдържащите се в записа лица, събития и обекти, като ги описва в протокол, който става част от доказателствения материал. Чрез вещото лице се гарантира, че съдържанието на видеозаписа е точно възпроизведено, автентично и технически годно за използване като доказателство в гражданския процес.

Основните критерии въз основа, на които съдът трябва да преценява доказателствената сила на заключението, са посочени в чл. 201 от ГПК (уреждащ допускането на допълнително или повторно заключение) и са неговата пълнота и яснота, а също така и неговата обоснованост. Проверката на заключението се извършва не само чрез оценка на изложените в него мотиви на вещото лице за даване на приетия от него отговор на поставения му въпрос, но и чрез съпоставката му с останалите писмени и гласни доказателства по делото, а също така и с оглед на неговата документираност - дали същото се потвърждава от останалите по делото доказателства и дали почива на обективни факти, документи и други, които биха могли да бъдат проверени от съда и страните. Съобразно принципа на публичност и непосредственост, закрепен в чл. 11 ГПК, вещото лице представя заключението си устно в съдебно заседание с предвидена законова възможност да отговаря на въпросите на страните за изясняване на неговия извод по експертизата.

Обжалваното въззивно съдебно решение е съобразено с посочената съдебна практика и съдържащите се в нея постановки относно ролята на вещото лице в гражданския процес и доказателственото значение на неговото заключение. По така зададените втори и трети въпрос не се обосновава наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. ГПК за допускане на решението на касационно обжалване.

Решението не се явява очевидно неправилно. Очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. За да е налице това основание за допускане на касационното обжалване е необходимо неправилността да е съществена до степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходима преценка на доказателствата по делото. Претендираната от касатора очевидна неправилност на въззивното съдебно решение не отговаря на процесуалния стандарт за достъп до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2 от ГПК, приет в съдебната практика на ВКС, поради което соченото основание не се обосновава.

Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с извършения анализ, обем и оценка на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод на съда, съставляват доводи за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК по селектиране на касационните жалби.

Предвид изложеното не са налице съответните предпоставки за допускане на обжалваното въззивно решение на касационно обжалване.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение