Определение № 1197 от 09.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1340/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Хидро стил България“ ООД, [населено място], срещу решение № 646/29.05.2023 г., постановено по в.гр.д.№ 559/2023 г. от Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение №21/03.01.2023 г. по гр.д. 11034/2021 г. на Варненски районен съд за осъждане на касатора да заплати на Мима Я. Б., [населено място], сумата от 13017,98 лв., представляваща връщане на част от даденото като аванс (в общ размер на 26 212 лева) по договор за изработка от 13.10.2018 г., съответстваща на неизвършените по договора уговорени СМР, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска в съда – 28.07.2021 г. до изплащане на сумата, на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че с договор за възлагане и изпълнение на строително-монтажни работи от 13.10.2018 г. Мима Я. Б. е възложила на „Хидро стил България“ ООД извършването на обработка и хидроизолационни дейности по покрив, покривно тенекеджийство и отводняване по цени съгласно оферта, както и че уговореният аванс от 26212 лв. е платен от възложителя на изпълнителя. С решение № 264/13.04.2020 г. по т.д.№ 674/2019 г. на ВОС, потвърдено с влязло в сила решение № 260013/21.01.2021 г. по в. т. д. № 367/2020 г. на ВАпС, е отхвърлен предявеният от „Хидро стил България“ ООД против Мима Я. Б. осъдителен иск за сумата от 15667,93 лв., представляваща неплатен остатък от дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по договор за извършване на СМР от 13.10.2018 г. за обект – къща, находяща се в [населено място], общ. Варна, за което е издадена фактура № [ЕГН]/05.02.2019 г. В решението са изследвани извършените СМР по договора от 13.10.2018 г. и е формиран извод, че извършените СМР по този договор са на стойност 13194,02 лв. с ДДС, както и че Мима Б. по този договор е заплатила 26212лв., поради което заплатената от възложителя сума надвишава стойността на извършените СМР и дължимото възнаграждение на изпълнителя е 13 017,98 лв. Въззивният съд е изложил съображения, че влязлото в сила решение се ползва със сила на пресъдено нещо по смисъла на чл.297-299 ГПК досежно това каква част от възложените СМР са изпълнени, а именно СМР на стойност 13194,02 лв., респективно какво е дължимото възнаграждение на изпълнителя по договора за изработка. Предвид формираната сила на пресъдено нещо и задължителната сила на мотивите съставът на въззивния съд е приел, че провеждането на съдебнотехническа експертиза в рамките на производството по спора и събирането на гласни доказателства е било безпредметно доколкото от ответника в отговора на исковата молба в рамките на преклузивния срок по чл.131 ГПК липсва каквото и да е твърдение, сочещо на нововъзникнали факти след разрешаване на спора между страните за стойността на извършените по договора СМР с влязлото в сила решение, поради което не е анализирал посочените доказателства. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя въпросите за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и събраните доказателства – конкретно техническата експертиза и свидетелските показания и въпрос за приложимостта на нормата на чл.161 ГПК по отношение на фактите, за които страната е създала пречки за събиране на доказателства (отказ от възложителя да предостави възможност на вещото лице да извърши проучвателна дейност, за да установи видовете пластове на настилката). Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е от значение за формираната воля на съда, обективирана в решението. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставеният от касатора правен въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, според въведеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, ако е посочена непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Предпоставки за допускане на касационно обжалване са и обстоятелствата като: създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или наличието на непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или подлежаща на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия. Съответно въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт, които следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт, като случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая поставените от касатора въпроси са от значение за крайните изводи на въззивния съд, доколкото изразеното становище от решаващия състав е, че не следва да се обсъждат събраните по делото доказателства – техническата експертиза и свидетелските показания за извършената по договора за изработка работа от изпълнителя и съответно свързаните с тях обстоятелства за липса на изследване на част от пластовете на настилката (възложителят е твърдял, че те са извършени по-късно от друг изпълнител). По въпроса за задълженията и правомощията на въззивния съд са дадени разяснения в Тълкувателно решение № 182013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, което изключва наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въззивният съд правилно е отказал да обсъди събраните по делото доказателства предвид формираната сила на пресъдено нещо на решението по водения между страните друг спор. По отношение на изводите на решаващия състав за приложението на нормите на чл.297-299 ГПК касаторът не е поставил правен въпрос съгласно чл.280, ал.1 ГПК, както и не е мотивирал основания за неправилност. Съставът на ВКС не констатира и обстоятелства, обуславящи въведената от касатора очевидна неправилност на обжалваното решение. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника разноските за отговор на касационната жалба в размер на 800 лв. по договор за правна защита и съдействие от 10.07.2023 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд