Определение № 466 от 04.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3702/2019 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.645/7.08.19 по ч.г.д.№.460/19 на Окръжен съд Враца е потвърдено разпореждане /определение/ №.1621/3.07.19 по г.д. №.5130/18 на РС Враца за прекратяване на производството по делото на основание чл.118 ал.2 вр. с чл.127а ал.2 СК и изпращането му по компетентност за разглеждане на РС София. Постъпила е частна касационна жалба от ответника по исковата молба Н. Ц. Ц. чрез назначения му особен представител адв.К. К.. Твърди се, че определението е незаконосъобразно, в това число очевидно неправилно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна по жалбата-М. Е. Ц., майка на малолетното дете Е. Н. Ц. и ищец по иска, не оспорва жалбата. Твърди, че макар към момента на образуване на производството тя и детето да са живеели в София, понастоящем местоживеенето им е в [населено място], където и детето учи. При тези обстоятелства е налице нововъзникнало обстоятелство, което обосновава подсъдността на избрания при подаването на молбата районен съд – този в [населено място]. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт въззивният съд е приел, че производството е образувано по искане на майката на малолетно дете с правно основание чл.127а ал.2 СК - за даване на разрешение детето да пътува в държавите от ЕС за срок от 5г. без съгласието на бащата. Посочил е, че тъй като в исковата молба е отразено, че към момента на подаването й детето живее с и се отглежда от майката в [населено място], спорът трябва да бъде разрешен не от сезирания с молбата РС В., а от РС София; евентуалното пребиваване на детето в [населено място] и постоянният адрес на майката там са намерени за ирелевантни. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК са налице и касационно обжалване на атакувания акт следва да бъде допуснато. Молбата по реда на чл.127а СК е била подаден в РС Враца, като ответната страна не е депозирала отвод за местна подсъдност. Същевременно, след предявяването и майката, и детето са се установили постоянно да живеят в [населено място], където и детето е записано да учи-в подкрепа на което са представени доказателства. При това положение и с оглед разпоредбата на чл.120 ГПК е налице промяна на фактическите обстоятелства, които са стабилизирали избраната с молбата подсъдност /на РС Враца/ – която и двете страни желаят и не оспорват, в това число с оглед най-добрия интерес на детето /предвид необходимостта от изслушването му/ - за който съдът трябва да следи и служебно. Въззивният съд не е съобразил тези обстоятелства, като оплакванията във връзка с порочността на постановения от него акт са основателни. Предвид изложеното атакуваното определение следва да се отмени и делото – да се върне на РС Враца за извършване на по-нататъшни процесуални действия по разглеждане на молбата по чл.127а СК. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,